Изпращане от тини »07 юни 2007, 07:32
Здравейте, другарю по оръжие, докладвам от бойното поле;-)) Започвам да осъзнавам, че ще е трудно и особено, че ако бавно примамвам дори възрастния до фазата на поддръжка, това ще бъде наистина трудна фаза . Както Ана пише в своите статии. Пиша това, защото тази седмица хаотично получих леко благодаря и менюто ми не изглеждаше идеално - опитах се да анализирам защо;-)) Обявих алармата, защото тежестта на благодарността стои в контролата, дори теглото ми показа повече, отколкото в събота, но все пак не е задължително да е знак за „напълняване“, мога само да задържа повече вода, но със сигурност не е признак за отслабване. Въпреки че ми остават още тези 2 дни до затвора. Вероятно допринесе за факта, че вече съм доста доволен, че мнозина казват, че вече не е нужно да отслабвам . Е, знам, че 5 кг пак биха искали. Не е много, но е възможно да е с най-тежките 5 кг - колкото по-близо е човек до „нормалното“ си тегло, това вероятно е по-бавно. Освен това имам само 2 килограма до последното си тегло преди 5 години, сигурно бих искал да сложа тези 3, ако мисля, че все пак би било "подходящо". Ще видим как тялото ми реагира като цяло.
Във всеки случай разбрах, че човек трябва да внимава да не прави „изключения“ и да се опитва да поддържа здравословна диета последователна. Бавно стигам до решението, че навярно ще премахна „нещо сладко“ тук-там напълно. Напоследък все още изпитвам глупаво чувство, когато ям нещо, дори и да съм мъничък - питам се - и какво всъщност ям . Наистина ми хареса как Ана пише в статията си, точно от вътрешната. Конфликтът продължава в човек, така че трябва да бъде решен за ваше собствено удовлетворение. имате нещо "мога да дам, ако искам" не ми помогна почти нищо, само една седмица да се отдадете на парче шоколад.
Така изглежда моят седмичен баланс, аз също го поставям "на хартия", за да мога да продължа да избягвам подобни грешки. Понякога имам мисли - и какво, ако не отслабна сега - и така нататък, но ще продължа да успявам, стига да се придържам към старите ни познати принципи. Вероятно човек никога не може да „заспи на лаврите“ и да спре да плаща внимание.наднормено тегло сме, респ. Вероятно вече не можем да си позволим да имаме наднормено тегло. Поне знам какво пиша на тези, които вече са във фаза на поддръжка;-))