дневник

Наскоро буквално паднах на шейна, когато чешкият президент заяви, че децата с увреждания не трябва да се обучават със здрави деца. Това включване е нещастие и за двете страни.

Признавам си - в първия, втория и малко и третия момент подозирах изслушването си, че ме заблуждава грозно. Тук няма да се занимавам с правната страна на въпроса, защото не съм експерт по чешко или европейско право, освен това вярвам, че хората около вас вече са ви обяснили това. Ще се справя с човешката страна на нещата тук, защото ние, хората с увреждания, ще подходим към това ние трябва да изградете така, че всеки друг, включително и вие, следващия път да обмисли добре какво ще каже и каква е реалността.

Това, което се нарича „дете с увреждания“, бях през 80-те години на миналия век. Отидох в интернат (което все още не мога да позволя, защото интегрираното образование на практика не съществуваше по това време) и то беше специфичен свят в свят с типичен микроклимат на интернат .

Имах късмета да се прибирам веднъж седмично и благодарение на това имах силен контакт със семейството си и здрава връзка. Пиша за щастието, защото много деца се прибират 4 пъти в годината - за пролетни, летни, коледни и великденски празници. Всеки психолог, всъщност нормален човек, разбира, че детето не възприема подобна раздяла като приятна. За него това бяха въпроси като „ защо родителите ми ме изпратиха тук, където няма кой да ме похвали, когато нещо се обърка, къде няма кой да се сгуши, когато съм тъжен, кога, кога ... “

Как се чувства родителят, осъзнавайки, че това училище е най-доброто за детето му, но знае за всички „кога“ на детето си? Вероятно не трябва да описвам нито едното, нито другото.

А сега нека погледнем от втори ъгъл - как ни видяха здрави деца . Или по-точно не го беше виждал - като има предвид, че децата с увреждания почти не съществуват в масовите училища. Тук няма да навлизам в подробности. Само въпрос - знаете ли как да "вкусите" кога някой спира на улицата, гледа ви или ви сочи с пръст и ви се кикоти? Или когато здрави връстници ви се обадиха Покемон ? Ти не знаеш? Слава Богу.

Имам 5-годишен племенник и признавам, радвам се, че и той влиза в контакт с различни хора с увреждания. Барла има нещо ненормално за него и моето проходилка дълго време колата му летеше като змия. Той знае това човек, който поставя нещо точно пред носа си той не е странен, той просто вижда много зле. Той знае това мъж с лицева деформация няма обект на подигравка или причина за страх.

Но ако е жалко, че можем да се приемем такива, каквито сме от ранна възраст, тогава чешкият президент е прав. Моят живот и живота на много хора с увреждания обаче не ме убедиха в истинността на това твърдение.

Г-н президент, или се извинете, или се опитайте да ни убедите във вашата истина!