хипертония [гр. + лат.] - повишено, високо кръвно налягане, хипертония. Артериална хипертония е заболяване, характеризиращо се с дългосрочно, често трайно повишаване на артериалното кръвно налягане. Може да е с неизвестен произход (първичен, есенциална хипертония) или е проява на друго заболяване (вторична хипертония). Развитието на първична хипертония участва напр. генетични фактори, нарушения на централната нервна система, стрес, прекомерен прием на натриев хлорид (прекомерно осоляване) и алкохол, намалена мускулна активност и затлъстяване, развитие на вторична хипертония напр. някои заболявания на бъбреците и жлезите с вътрешна секреция (напр. щитовидна жлеза и надбъбречни жлези), сърдечни дефекти (напр. стеснение на аортата), неврологични заболявания (напр. инсулти), бременност (гестационна хипертония), но също така и отравяне (напр. талий, олово) и употребата на някои лекарства (напр. хормонални контрацептиви при жени).

хипертония

Според класификацията на Световната здравна организация и Международното дружество по хипертензиология за оптимално кръвно налягане се счита 120/80, нормалното кръвно налягане е 130/85, а по-високото нормално кръвно налягане е 130-139/85-89 mm Hg. Стойности от 140 - 159/90 - 99 се считат за степен I хипертония (лека), а степен II хипертония се счита за степен II. градусни (средни) стойности 160 - 179/100 - 109 и за хипертония III. (тежки) стойности от 180/110 mm Hg и повече. Всяко повишаване на кръвното налягане над нормата повишава риска от увреждане, особено на артериалния поток, сърцето, мозъка, бъбреците и ретината.

Въз основа на основните рискови фактори (тютюнопушене, възраст над 60 години, фамилна анамнеза) съществува малък, среден и много висок риск от развитие на хипертония. Хипертонията може да не се прояви със забележими симптоми. Първоначално присъстват главоболие, замаяност, повишена умора, безсъние, сърцебиене, както и намалена умствена и физическа работоспособност, а по-късно тежки усложнения, свързани със сърдечни, мозъчни или бъбречни заболявания (исхемична болест на сърцето със сърдечна недостатъчност, аритмии или с инфаркт, инсулт, бъбречна недостатъчност), поради което хипертонията трябва да се лекува и наблюдава редовно. В допълнение към конвенционалното измерване на кръвното налягане (следвайки правилните принципи на измерване), 24-часовото амбулаторно проследяване на кръвното налягане и измерването на кръвното налягане на пациента у дома, електрокардиография (ЕКГ), ехокардиография, очен преглед на фона и основни лабораторни изследвания (урина) са важни при диагностициране на хипертония., кръв).

Целта на лечението на хипертонията е по-специално да се опита да предотврати последствията, т.е. j. увреждане на органите. Основата на всяко лечение на хипертония е модификацията на начина на живот (намаляване на приема на сол и алкохол, облекчаване на стреса, напр. Техники за релаксация, спиране на тютюнопушенето) и намаляване на наднорменото тегло (диета с ниско съдържание на мазнини, увеличаване на физическата активност). Фармакологичното лечение се състои в прилагането на антихипертензивни средства. Оценката на ефекта от лечението на хипертония винаги се извършва чрез измерване на кръвното налягане преди приемане на следващата доза от лекарството. За да се избегне ненужното използване на антихипертензивни средства, през последните години се обръща внимание на т.нар. бяла козина хипертония. Това е измерването на високо кръвно налягане само по време на прегледа на лекаря (в амбулаторията), докато при измерване у дома от пациента или неговите роднини не се откриват повишени стойности (ситуативно повишаване на кръвното налягане поради стрес от лекар посещение; 24-часовото наблюдение на кръвното налягане е подходящо за диагностика.Повишаването на кръвното налягане може да бъде и нормална реакция на тялото към физически или психически стрес.

хипертония [гр. + лат.] - повишено, високо кръвно налягане, хипертония. Артериална хипертония е заболяване, характеризиращо се с дългосрочно, често трайно повишаване на артериалното кръвно налягане. Може да е с неизвестен произход (първичен, есенциална хипертония) или е проява на друго заболяване (вторична хипертония). Развитието на първична хипертония участва напр. генетични фактори, нарушения на централната нервна система, стрес, прекомерен прием на натриев хлорид (прекомерно осоляване) и алкохол, намалена мускулна активност и затлъстяване, развитие на вторична хипертония напр. някои заболявания на бъбреците и жлезите с вътрешна секреция (напр. щитовидна жлеза и надбъбречни жлези), сърдечни дефекти (напр. стеснение на аортата), неврологични заболявания (напр. инсулти), бременност (гестационна хипертония), но също така и отравяне (напр. талий, олово) и употребата на някои лекарства (напр. хормонални контрацептиви при жени).

Според класификацията на Световната здравна организация и Международното дружество по хипертензиология за оптимално кръвно налягане се счита 120/80, нормалното кръвно налягане е 130/85, а по-високото нормално кръвно налягане е 130-139/85-89 mm Hg. Стойности от 140 - 159/90 - 99 се считат за степен I хипертония (лека), а степен II хипертония се счита за степен II. градусни (средни) стойности 160 - 179/100 - 109 и за хипертония III. стойности на градуса (тежки) от 180/110 mm Hg и повече. Всяко повишаване на кръвното налягане над нормата повишава риска от увреждане, особено на артериалния поток, сърцето, мозъка, бъбреците и ретината.

Въз основа на основните рискови фактори (тютюнопушене, възраст над 60 години, фамилна анамнеза), съществува малък, среден и много висок риск от развитие на хипертония. Хипертонията може да не се прояви със забележими симптоми. Първоначално присъстват главоболие, замаяност, повишена умора, безсъние, сърцебиене, както и намалена умствена и физическа работоспособност, а по-късно тежки усложнения, свързани със сърдечни, мозъчни или бъбречни заболявания (исхемична болест на сърцето със сърдечна недостатъчност, аритмии или с инфаркт, инсулт, бъбречна недостатъчност), поради което хипертонията трябва да се лекува и наблюдава редовно. В допълнение към конвенционалните измервания на кръвното налягане (следвайки принципите на правилното измерване), 24-часово амбулаторно наблюдение на кръвното налягане и измерване на домашно кръвно налягане у дома, електрокардиография (ЕКГ), ехокардиография, очен фон и основни лабораторни изследвания (урина) също са важни при диагностициране на хипертония., кръв).

Целта на лечението на хипертонията е по-специално да се опита да предотврати последствията, т.е. j. увреждане на органите. Основата на всяко лечение на хипертония е модифицирането на начина на живот (намаляване на приема на сол и алкохол, облекчаване на стреса, напр. Техники за релаксация, спиране на тютюнопушенето) и намаляване на наднорменото тегло (диета с ниско съдържание на мазнини, увеличаване на физическата активност). Фармакологичното лечение се състои в прилагането на антихипертензивни средства. Оценката на ефекта от лечението на хипертония винаги се извършва чрез измерване на кръвното налягане преди приемане на следващата доза от лекарството. За да се избегне ненужното използване на антихипертензивни средства, през последните години се обръща внимание на т.нар. бяла козина хипертония. Това е измерването на високо кръвно налягане само по време на прегледа на лекаря (в амбулаторията), докато при измерване у дома от пациента или неговите роднини не се откриват повишени стойности (ситуативно повишаване на кръвното налягане поради стрес от лекар посещение; 24-часовото наблюдение на кръвното налягане е подходящо за диагностика.Повишаването на кръвното налягане може да бъде и нормална реакция на тялото към физически или психически стрес.