галопи [лат.] - в Римокатолическата църква, четири тридневни поста, падащи в началото на сезоните. Трите гладни дни (винаги сряда, петък и събота от съответната седмица) се класифицират в периода на пост на литургичната година (след първата постна неделя преди Великден) като пролет, във великденския период (преди неделята на Светия Дух ) като лято, във високия сезон (след празника на Въздвижението на Светия кръст) като есен и в Адвент (през втората седмица на Адвента) като зимни галопи. По време на канистри, вярващите се съветват да се откажат от (месни) храни, да извършват благотворителност и да се обновяват духовно.
Вещерите вероятно са еволюирали от римските сезонни празници, чието начало датира от периода на ранното християнство. Те са създадени през V век. Папа Лъв I Велики, който въвежда тридневен пост (сряда, петък, събота) три пъти в годината като част от подготовката за най-големите празници (Коледа, Великден, Изпращането на Светия Дух, т.е. Турис), въведе тях през 1085 г. от Грегор VII.
галопи [лат.] - в Римокатолическата църква четири тридневни поста, падащи в началото на сезоните. Трите гладни дни (винаги сряда, петък и събота от съответната седмица) се класифицират в периода на пост на литургичната година (след първата постна неделя преди Великден) като пролет, във великденския период (преди неделята на Светия Дух ) като лято, във високия сезон (след празника на Въздвижението на Светия кръст) като есен и в Адвент (през втората седмица на Адвента) като зимни трапезни дни. По време на канистри, вярващите се съветват да се откажат от (месни) храни, да извършват благотворителност и да се обновяват духовно.
Вещерите вероятно са еволюирали от римските сезонни празници, чието начало датира от периода на ранното християнство. Те са създадени през V век. Папа Лъв I Велики, който въвежда тридневен пост (сряда, петък, събота) три пъти в годината като част от подготовката за най-големите празници (Коледа, Великден, Изпращането на Светия Дух, т.е. Турис), въведе тях през 1085 г. от Грегор VII.