консумация на калории - количеството енергия, което тялото изразходва за своята дейност (напр. дишане, храносмилане, усвояване на хранителни вещества); се изразява в калории и килокалории (оттук и името). В момента терминът потребление на енергия е по-често използван, който се изразява в джаули и килоджаули.
По срок калорични (енергия) трябва обозначава количеството енергия, което хетеротрофният организъм трябва да консумира непрекъснато, за да се избегне нарушаване на метаболизма му. Общото ежедневно енергийно търсене на човек е равно на сумата от енергията, необходима за поддържане на основните жизнени функции (базални енергийни разходи), енергията, необходима за физическа активност (енергийни разходи по време на физическа активност) и енергията, необходима за преработка на храна (индуцирана от диета термогенеза).
Базалният енергиен разход (→ базален метаболизъм) представлява енергийната консумация на човек на празен стомах, когато той има нормална телесна температура и постоянна околна температура (27 - 31 ° C) е в непосредствена близост; около 60% се използва за поддържане на телесната температура, 40% поддържат основни жизнени функции (мозък, сърце, кръвообращение, дихателна система, бъбреци и вътрешни органи). Той се влияе от няколко фактора, напр. количество мускулна маса (индивидите с голямо количество мускулна маса имат много по-висок базален метаболизъм от индивидите с предимно мастна тъкан), пол (мъжете обикновено имат по-висок базален метаболизъм от жените), възраст (базалният метаболизъм е най-висок при юноши, след 25-годишна възраст) намалява на всеки десет години с около 10%) и височина (по-високите хора обикновено имат по-висок базален метаболизъм). Има няколко формули за изчисляване на основния разход на енергия, на практика се използва формулата на Фауст, според която тя може просто да се изчисли (в kcal) като произведение на телесно тегло (в kg) и коефициент 24 (за мъже) или 21,7 (за жени).
Потреблението на енергия по време на физическа активност (разходи за изпълнение) представлява енергийните разходи, необходими за ангажиране на двигателните умения на човека в дейности (на работа, в свободното време, в спорта). Това зависи от интензивността и продължителността на натоварването и от дела на участващата мускулна маса, напр. с лека физическа активност, около 30-40% от разходите за изпълнение се изразходват чрез мускулна дейност.
Диетата-индуцирана термогенеза (т.нар. Специфично-динамичен ефект на храната) е консумацията на енергия, която тялото трябва да изразходва, за да обработи приема на храна. Всеки прием на храна води до увеличаване на енергийните разходи. Най-голяма е консумацията на енергия в протеините, за тяхното разграждане са необходими 18 - 25% от тяхната хранителна стойност. При нормален хранителен режим загубите, дължащи се на прием и преработка на храна, представляват около 10% от общите дневни енергийни нужди.
Енергийните нужди на индивида зависят от начина му на живот, начина на живот и нивото на активност. В случай на заседнал начин на живот и интелектуален, умствен труд, човек се нуждае от допълнителни 2100 kJ (500 kcal) на ден, в случай на тежък физически труд тази нужда се увеличава с до 12 550 kJ (3000 kcal) на ден. Ако енергийната стойност на приема на храна (→ енергийна стойност на храната) е по-ниска от енергийните разходи, организмът получава енергия за сметка на ендогенни резерви (гликоген, мазнини), което намалява телесното му тегло. Ако енергийната стойност на приема на храна надвишава енергийните разходи, излишната енергия се съхранява и телесното тегло на организма се увеличава.
консумация на калории - количеството енергия, което тялото изразходва за своята дейност (например дишане, храносмилане, усвояване на хранителни вещества); се изразява в калории и килокалории (оттук и името). В момента терминът потребление на енергия е по-често използван, който се изразява в джаули и килоджаули.
По срок калорични (енергия) трябва обозначава количеството енергия, което хетеротрофният организъм трябва да консумира непрекъснато, за да се избегне нарушаване на метаболизма му. Общото ежедневно енергийно търсене на човек е равно на сумата от енергията, необходима за поддържане на основните жизнени функции (базални енергийни разходи), енергията, необходима за физическа активност (енергийни разходи по време на физическа активност) и енергията, необходима за преработка на храна (индуцирана от диета термогенеза).
Базалният енергиен разход (→ базален метаболизъм) представлява енергийната консумация на човек на празен стомах, когато той има нормална телесна температура и постоянна околна температура (27 - 31 ° C) е в непосредствена близост; около 60% се използва за поддържане на телесната температура, 40% поддържат основни жизнени функции (мозък, сърце, кръвообращение, дихателна система, бъбреци и вътрешни органи). Той се влияе от няколко фактора, напр. количество мускулна маса (индивидите с голямо количество мускулна маса имат много по-висок базален метаболизъм от индивидите с предимно мастна тъкан), пол (мъжете обикновено имат по-висок базален метаболизъм от жените), възраст (базалният метаболизъм е най-висок при юноши, след 25-годишна възраст) намалява на всеки десет години с около 10%) и височина (по-високите хора обикновено имат по-висок базален метаболизъм). Има няколко формули за изчисляване на основния разход на енергия, на практика се използва формулата на Фауст, според която тя може просто да се изчисли (в kcal) като произведение на телесно тегло (в kg) и коефициент 24 (за мъже) или 21,7 (за жени).
Потреблението на енергия по време на физическа активност (разходи за изпълнение) представлява енергийните разходи, необходими за ангажиране на двигателните умения на човека в дейности (на работа, в свободното време, в спорта). Това зависи от интензивността и продължителността на натоварването и от дела на участващата мускулна маса, напр. с лека физическа активност, около 30-40% от разходите за изпълнение се изразходват чрез мускулна дейност.
Диетата-индуцирана термогенеза (т.нар. Специфично-динамичен ефект на храната) е консумацията на енергия, която тялото трябва да изразходва, за да обработи приема на храна. Всеки прием на храна води до увеличаване на енергийните разходи. Най-голяма е консумацията на енергия в протеините, за тяхното разграждане са необходими 18 - 25% от тяхната хранителна стойност. При нормален хранителен режим загубите, дължащи се на прием и преработка на храна представляват около 10% от общите дневни енергийни нужди.
Енергийните нужди на индивида зависят от начина му на живот, начина на живот и нивото на активност. В случай на заседнал начин на живот и интелектуален, умствен труд, човек се нуждае от допълнителни 2100 kJ (500 kcal) на ден, в случай на тежък физически труд тази нужда се увеличава с до 12 550 kJ (3000 kcal) на ден. Ако енергийната стойност на приема на храна (→ енергийна стойност на храната) е по-ниска от енергийните разходи, организмът получава енергия за сметка на ендогенни резерви (гликоген, мазнини), което намалява телесното му тегло. Ако енергийната стойност на приема на храна надвишава енергийните разходи, излишната енергия се съхранява и телесното тегло на тялото се увеличава.