Както знаете, тази година земетресение удари по-голямата част от Непал, оставяйки спусък. Имахме късмета, че на никого под Макала нищо не се случи.
Разболях се в началото и останах да се лекувам на 3600 m.n.m, където прекарах 5 дни. Беше трудно, но в крайна сметка успях да се измъкна от него. Впоследствие отидох при момчетата, които междувременно стигнаха до лагера ABC на надморска височина от 5800 m.n.m. Бавно се преместих в пр. Н. Е. - базов лагер, построен на височина 4800 м.н.м. Тук си взех почивен ден за аклиматизация и на следващия ден отидох за останалата част от експедицията.
На споменатия ден, 25 април 2015 г., земетресение дойде на обяд в 11:59 часа. Имах голям късмет и се родих втори път заради земетресението по пътя към лагера ABC. Това се случи точно в края на дългия ни няколкочасов траверс под 1000 метра разпръснати стени, които са опасни дори при нормални обстоятелства. През цялото време гледах стените над мен и не се чувствах добре, че трябваше да вървя по напречните греди, но друга пътека до лагера ABC не води.
Когато бях почти в края на траверса, откъдето пътят продължава към откритото пространство и след това от другата страна под следващия хълм, се случи странно нещо. Нямах представа, че е настъпило земетресение, но от нищото не можех да стоя на два крака. Озовах се на четири крака и от двете страни се търкаляха огромни каменни лавини. Една лавина зад мен беше на около 100 метра, а друга в сравнение с около 300-400 метра. Целият хълм се клатушкаше и имах чувството, че определено ще се плъзне надолу след миг. След около минута всичко спря. Седнах на земята, вперил поглед в уплашения портиер Пембу, който бе втренчен в мен. Не разбрах, че става въпрос за земетресение. Мислех, че е причинено от огромни каменни лавини. Разбрах, че днес съм роден за втори път, защото ако бяхме с 5 минути по-бавни, никой никога повече нямаше да ни намери.
В крайна сметка с много бързо темпо най-накрая пристигнах в ABC, където момчетата играеха карти в социална палатка. Ние приветствахме и споделихме нашия опит. Тук разбрах, че това не е просто огромна лавина, а че станах свидетел на едно от най-силните земетресения в Непал през последните 80 години. Все още не знаехме какво се е случило долу и какви катастрофални последици е причинило това земетресение.
Първите новини започнаха да идват при нас рано вечерта. Катманду е ударен от това опустошително земетресение, при което много хора загинаха и много загубиха домовете си. По-късно дойде новината за лагера на БК под Еверест, който също беше ударен от лавина. Лавината остави след себе си много мъртви и ранени хора. Все още не можем да повярваме какво се е случило. Отиваме да спим във всяка наша палатка. Чудя се какво ще стане, ако дойде нов голям шок. Безопасно ли е нашето място, където стои ABC? Постепенно заспивам с идеята за неконтролируемост на ситуацията. Често се събуждам през нощта и мисля какво се случва долу.
Имаме среща на следващата сутрин. Всеки ще изрази мнението си за цялата ситуация. Ще се разделим на 2 групи. Тибор, Пачо, Кевин, Пало и аз имам ясното мнение, че няма смисъл да продължаваме експедицията. Днес ще слезем до лагера на БК и ще се опитаме да стигнем до Катманду и след това да се приберем. Тоно и Ондрей решиха да изчакат развитието на ситуацията да продължи. Всички останали експедиции остават в ABC и чакат ситуацията да се развие. Шерпите се съгласиха да затворят хълма и да не продължават експедицията. От моя гледна точка, вероятно всеки от вас би направил същото. Ако имаше на улицата любимите си хора, които загубиха покрива си над главата ти, също нямаше да продължиш да се катериш.
Ние петимата бързаме и потегляме по обратния път около обяд. Точно преди да тръгнем, земята отново се тресе, но този път е много по-слаба. Късно вечерта, малко преди да се стъмни, пристигаме в пр. Н. Е. И отсядаме в нова сграда, предполагам първата и единствена, която има комин. Сестрата на Дорги се грижи за тази сграда. Дорги е човекът, който отговаря за нашите хамали. Знаем, че стигането до Катманду няма да е лесно. Ще се свържем с Ним, чиято агенция осигурява всичко за нас в Непал. Нима ни казва да не вървим назад, защото пътят е непроходим и навсякъде има свлачища. Той каза, че трябва да изчакаме хеликоптер през пр.н.е. Знаем, че чакането на хеликоптер при тези условия няма да е лесно, защото в момента хеликоптерите спасяват хора, които се борят за живота си. Пало има проблеми с белите дробове и кашля като туберкулоза, но в сегашната ситуация се предпочитат други пациенти. Така че чакаме, чакаме и чакаме.
Животът бавно се нормализира, улиците са полупразни, а магазините и ресторантите са затворени предимно. Тъй като не успяхме да резервираме отново билетите, имаме още един добър ден. Използваме този ден за обиколка на стария град, където бяхме в началото. Направо сме ужасени, че почти всички стари паметници и къщи са опустошени. Тъжна гледка, но животът в Катманду продължава. Улиците бавно се разчистват и хората вече се натъкват на стари коловози. Кацаме във Виена с вечерен полет през Абу Даби. Пътуването от БК до дома ни отне 11 дни и ние сме щастливи, че сме у дома.
Планински водач: Мики Книжка
Планински професионални насоки
Тел .: + 421-907-956-727
+421-948-037-333