пациентът

5.11. 2017 14:00 Амбулаторните лекари измират, младите хора не искат да го правят.

Свежа информация с едно щракване на бутон

Добавете иконата Plus7Days на вашия работен плот

  • По-бърз достъп до страницата
  • По-удобно четене на статии

Държавата плаща най-ниския процент за здравеопазване за своите застраховани лица тази година. Сумата, която плащат за деца, пенсионери или жени в отпуск по майчинство, е около тридесет евро на човек на месец. Доброволно осигуреното лице плаща около 60 евро на месец, а служителят 120 евро. В това има голяма разлика и несъразмерност, тъй като тези двама „играчи“ частично покриват дупката, създадена само защото държавата дава най-малко. Парадоксално, но държавните полици са тези, които консумират най-голям процент здравни услуги и грижи.

Кой в момента е най-големият проблем на здравеопазването, как заплашва пациента, но и защо младите лекари не искат да ходят в амбулаторни клиники, с председателя на Асоциацията на частните лекари на Словакия (ASL SR) и генералния директор на говори гражданското сдружение Здравита -MARIÁN ŠÓTH (45) ANKA ŽITNÁ LUČAIOVÁ.

На тази основа е изчислена сумата, внесена от държавата?

Най-малко пари дойдоха за здравния сектор тази година. Пакетът от мерки, който трябваше да е резултат от проекта „Стойност за парите“, според мен не е толкова авторитетен. От позицията ни на амбулаторен лекар виждаме, че парите не се харчат за някакви средства със специално предназначение и други подобни, а се използват за здравеопазване на гражданите. Аз не съм икономист и не знам какви са изходните точки за бюджета, но ако чуем, че обществото и икономиката се справят добре, логично е повече пари да идват и в здравеопазването от вноски. Оказва се обаче, че това не се разбира от само себе си.

Материалът „Стойност за парите“ казва, че в здравеопазването има достатъчно пари, те просто са слабо преразпределени.

Понастоящем вече е ясно, че това не е така. В здравеопазването няма достатъчно пари. Ние усещаме недостатъка, защото консумацията на лекарства е увеличена, а това са предимно скъпи и иновативни лекарства или медицински консумативи.

По този начин, въз основа на този материал, финансовите потоци от държавата бяха ограничени?

Предполагам. Освен това, след промяна в ръководството на Общото здравно осигурително дружество (VšZP), беше установено, че консумираните здравни грижи стават все по-високи и VšZP няма достатъчно ресурси, за да функционира. Трябваше да има план за възстановяване, определен за три години. Той казва, че освен договореното, нищо ново няма да бъде внедрено или платено. Така че цялата 2017 г. беше в духа на „без пари“, те са длъжни да гарантират, че нищо ново не се решава, а амбулаторният сектор, който за разлика от болниците не е създал дълг и е поискал пари за заплатите на своите служители, което е оправдано, тъй като хората в болниците имат заплата, дадена по закон, а това в амбулаторния сектор не е, започна да генерира дълг. Ако дойдоха пари, те отиваха в болниците, защото горяха. Амбулаторният сектор, който е вратата на пациента към здравната система, не е получил увеличение в нищо. VšZP беше в плана за възстановяване, той се основаваше на материала Съотношение цена-качество, че трябва да бъде запазен и така беше спасен.

На всичко?

Образните и лабораторни изследвания, предписания, през годината показаха, че е необходимо да се спести на медицински изделия, че образните и лабораторните изследвания бяха повече или по-малко надхвърлени. От тази гледна точка това не беше добра среда за нас като лекари.

Така че не беше добре за вас като лекар, брояхте пари. Въпросът обаче е дали в такава система пациентът е получил това, което наистина му е било необходимо. Пациентът не плаща ли за това, че някой в ​​държавната застрахователна компания е пропуснал това, което той не е имал, застрахователната компания в минус е трябвало да приеме план за възстановяване, който лекува застрахователната компания, но не и пациента? Това не застрашава пациента?

Със сигурност заплашва пациента. Сроковете за прегледи бяха удължени, а сроковете за лабораторни и образни изследвания също бяха удължени за лимити. Амбулаторният сектор понесе всички санкции на свой гръб.

Това беше проблем само за VšZP?

Не, това е общосистемен проблем. Въвежда се DRG система, което означава, че ще бъде извършена последователност от прегледи и, ако е възможно, прехвърлени в амбулаторния сектор, за да не се удължи хоспитализацията в болница, така че грижата за пациентите да бъде бърза и ефективна. Това оказа натиск върху амбулаторния сектор да извърши сравнително голям пакет амбулаторни прегледи. Но за тях нямаше ресурси. Допълнителен натиск се оказва всяка година от нарастващата минимална работна заплата и произтичащите от това данъчни разходи, т.е. амбулаторният лекар също трябва да понесе тези негативни ефекти като самонает предприемач и работодател.

Въвеждането на такси би решило ситуацията?

Таксите се отказват и лекарят не може да осигури повишен комфорт на пациента срещу заплащане. Колко пъти решаваме дилемата, че пациентите изискват поредица от прегледи, които не се покриват от здравно осигуряване, но лекарят дори не може да ги извърши вместо тях. Защото тези плащания бяха отменени.

Пациентът дори не може да го плати като самоплатец?

Законът звучи ясно. Ако такава процедура бъде възстановена някъде в системата, лекарят не може да поиска плащане от пациента.

Не е нелогично?

Построен е така. Да не говорим, че влиза друг елемент. Отдавна посочихме, че амбулаторните лекари измират и нови не се добавят към нас. Пациентът има право на здравни грижи, изцяло покрити от здравно осигуряване. Лекарите си тръгват, пациентите са по-информирани и изискват повече. И има голямо предизвикателство в постигането на консенсус между намаляващия брой лекари и нарастващия брой информирани пациенти, търсещи повече. Младите лекари не искат да отидат в амбулаторния сектор. Болницата има всички предимства на служителя, ваканция. Така че отговорете на въпроса дали идват в амбулаторията, където са ограничени по производителност, броя часове, които трябва да работят, трябва да се грижат за икономиката, да наемат медицинска сестра.

Сега ще бъде добавено задължението за въвеждане на линейка в електронната система.

Платено от лекаря, доставчика на здравни грижи. Той трябва да плати за внедряването на въвеждането в системата, от 1 януари 2018 г. трябва да бъде регистриран. Асоциацията научи, че документацията ще бъде въведена в системата постепенно. Разходите на лекаря обаче все още са в стотици евро, защото системата ще трябва да се управлява от някой.

Неотдавнашните преговори със застрахователни компании по договори също предизвикаха голямо раздвижване.

В тази среда, както я определих, се движихме през цялата година. Здравеопазването, което е част от Асоциацията на частните лекари на Словашката република и договаря договори със здравноосигурителни дружества от името на своите членове, е сключило тримесечни договори със здравноосигурителни компании. С напредването на срока на съфинансиране на здравеопазването се изместваха и нашите допълнения. Те бяха предимно с нула и ние чакахме съфинансирането на здравеопазването.

Моля?

Частично. Не видяхме допълнително финансиране, но здравноосигурителните компании се отразиха на нуждите на амбулаторния сектор.

Очаквате подобрение?

Министърът ни подкрепи, задели пакет пари само за амбулаторния сектор, така че очакваме ситуацията да се подобри.

ASL SR, за разлика от конкурентната Асоциация на амбулаторните доставчици (ZAP), договаря нови договори със застрахователни компании много спокойно и без много шум.

Здравето води преговори за своите членове от 2004 г. Преминаването към барикади и стачките винаги е последната алтернатива в ситуация, в която вече не е възможно. От гледна точка на нашите членове, по-добре е те да са спокойни и да не се налага да разрешават конфликти. Продължихме приятелски както от гледна точка на нашите членове, така и от гледна точка на застрахователните компании. Отдавна сме си поставили за цел, че не е от съществено значение да лобираме в здравноосигурителните компании, но нещата трябва да се разглеждат системно в Министерството на здравеопазването и Министерството на финансите. Така че средствата също отиват директно за линейките. Това е една от причините да работим заедно, за да обединим всички доставчици на здравни услуги, за да създадем система, подобна на тази в Германия например, където парите отиват директно.

Какво сте спечелили?

Отидохме по друг начин, отколкото ZAP, успяхме да претендираме за малко увеличение и в трите застрахователни компании. Успяхме да постигнем такава ситуация, че поне част от разходите, които доставчикът има с предоставянето на здравни грижи, ще бъдат покрити. В същото време успяхме да разрешим плащането на услуги в полза на пациента. Ако досега само ZP Union е плащал за прегледа на CRP, от юли тази година той е платен и от ZP Dôvera. Остава да се реши, че ние нарушаваме ветото и във VšZP, така че и тя да плаща за този изпит за своите застраховани лица.

Това не би трябвало да е разбира се?

Това е нещо разбираемо за нас. Това са увеличени разходи за застрахователната компания.

Умереният път, по който стигнахте до вашата дестинация, се изплати?

Ние продължихме в името на пациентите, както и в името на лекарите по умерен начин. Знаехме, че застрахователните компании нямат толкова средства, колкото биха им били необходими. В крайна сметка нашата конкуренция се бори само срещу една частна застрахователна компания, тъй като тя също сключи договор с голяма държавна застрахователна компания за последните три месеца. В това имаше несъответствие, беше представено, че те се борят за всички лекари, докато ние от Здравита вече имахме договори и постигнахме същите резултати дори без бой.

Както самите лекари възприемат тези позиционни войни между ZAP и застрахователните компании?

Бавно успяваме да твърдим, че ние, здравеопазването, имаме различни договори от другите доставчици. Ако досега сме казвали нещо като здраве, други лекари, които не са наши членове, са получили същото. Постепенно това се променя, ние можем да изключим предимствата изключително за нашите членове и другите не трябва да ги имат. Така постъпихме сега. Постигнахме предимства за нашите членове от 1 август, нашето състезание, което зае бойна позиция по въпроса, не ги спечели за своите членове от 1 август и продължи системата, която имаше дотогава.

Така че ZAP не спечели нищо с викове?

С викове тя ограби своите членове от предимствата, които биха могли да имат, ако искат да сключат прилична сделка.

На един пясък има две асоциации. Единият вика и взема пациента за заложник, другият тихо избухва за своите членове и пациентите си от това, от което се нуждаят. Не смятате, че това може да разстрои пациента?

Пациентът е потребител на здравни грижи, така че до известна степен трябва да участва в преговорите. Той обаче не може да направи нищо, защото той е този, който е изправен пред готовото нещо: здравеопазването няма финанси и ако пациентът има нужда от нещо, се посочва, че няма пари.

Това обаче не е решението.

Пациентът е този, който трябва да каже на правителството - имам нужда от него. В противен случай няма да продължим напред. Също така подкрепихме чешки колеги, които имат асоциация на общопрактикуващи лекари и специалисти - и докато провеждахме това интервю, клиниките и аптеките бяха затворени. Проблемите, които са при нас, също са с тях. Те обаче предприеха тази стъпка еднообразно и систематично. Не като тук, където малка група лекари не подписват договор и започват да искат от другите да го подкрепят.

Не е изнудване?

Въпросът е кой тук е изнудван и от кого. Парадоксално е, че в момента пациентът не страда много. Пациентът ще страда само впоследствие, защото влизаме в турбуленция, която подобно на вихър центрофугира всички лекари извън амбулаторната сфера. Остават само част от лекарите, които постепенно ще се грижат за все повече пациенти. Резултатът ще бъде, че пациентът идва в чакалнята и казва - „Исусе Христе, има много хора, които да ми поръчат отново.“ Лекарите са малко и амбулаторният сектор не е привлечен от амбулаторния сектор.

Какво е решението на състоянието?

Професията амбулаторен лекар трябва да стане по-привлекателна. Съфинансирайте здравеопазването, така че младият лекар в амбулаторията да има заплата, сравнима с тази на болничен лекар. Разработване на мотивационна система в сътрудничество с общината и висшата териториална единица. Властите трябва да си кажат - Нуждаем се от лекар тук, плащанията от застрахователни компании са недостатъчни и затова той получава принос от нас - както в Австрия, Германия и други западноевропейски страни - за да може да работи и да се грижи за цялото население.

Колко пари трябва да има един лекар, за да може да финансира работата на линейка?

С много тежки думи капитанският лекар получава четвъртък масло за пациента за един месец. Капитализацията - плащането на пациент - е средно 2,60 евро на месец. А смисълът за специалист е на нивото на цената на пластмасова чаша. Движим се в математиката на малките числа. Ако един лекар трябва да оцелее и да функционира, той трябва да има поне две и половина хиляди пациенти в амбулатория. За да може да плати на медицинската сестра, след това таксите, наема, хигиенния стандарт, софтуера, хардуера, хартиите, спринцовките, иглите и други материали и ако му остане нещо, може да плати заплата. Но отново трябва да плаща налози.

Как да се грижим за две хиляди и половина пациенти месечно?

Да, това е страшно много и лекарят няма много време за пациенти. Те трябва да изчакат, те трябва да поръчат. Проправяме пътя за броя на пациентите в средната амбулатория да бъде около 1700. Това обаче е и голям брой, например за региони, където има малко пациенти, където има мързеливи и слабо населени общности - от където лекарите си тръгват. Напускат селските лекари, които досега са правили нещо като семейни лекари. Ако общините искат да имат свой собствен лекар, те ще трябва да допринесат по някакъв начин за лекаря. Ако той има хиляда пациенти и областният лекар иска да оцелее, общността ще трябва да допринесе за него.

Какво би било идеалното състояние, което искате да постигнете?

Че младите лекари идват в амбулаторния сектор, че са достатъчно мотивирани да останат там и че тези лекари, които са в амбулаторни клиники, все още остават в тях. Ако това успее, амбулаторният сектор ще оцелее и ще функционира.

Имате статистика за възрастта на лекарите в амбулаториите?

Направихме проучване сред нашите членове, тези цифри са много високи, дори катастрофални. Имаме много лекари на възраст над седемдесет години, те също работят за осемдесетте. Колкото повече санкции се налагат на лекарите, толкова по-силна е центробежната сила, която ги кара да напуснат.

Наскоро беше одобрен минималният брой часове, които лекарите трябва да обслужват в амбулаторните клиники. Възмутени гласове казаха, че 35 часа на седмица не са много, защото дори нормално нает човек работи 42 часа и половина седмично.

Нямаме проблем с това, ако тези 35 часа са точно определени, какво трябва да си представим под това. От гледна точка на психохигиената работата с хора е много взискателна. Като лекар, който работи и следобед, знам колко е трудно да се оборудват пациентите сутрин и следобед. Към това трябва да се добави и работата, извършена в полза на пациенти извън лечението. Издават се спа предложения, издават се препоръки за Агенцията за социално осигуряване, за Службата по труда, социалните въпроси и семейството, допълва се медицинска документация, въвеждат се резултати, извършват се профилактични прегледи и резултатите се докладват на пациентите. Пациентът не винаги трябва да е там, но аз трябва да си свърша работата. И в допълнение към тази работа, не е възможно да се оборудват други пациенти, ако трябва да им обръщам пълно внимание и да се концентрирам. Така че тази работа трябва да бъде включена в тези 35 часа. Да не говорим, че според чуждестранни изследвания след осемнадесетия пациент на ден вниманието и концентрацията бързо намаляват, процентът на грешките се увеличава и застрашава пациента.

Колко пациенти ще лекувате всеки ден?

Четиридесет до петдесет. Няма да коментирам колко време имам на пациент с такава система. Не е възможно да се съобразите със системата за поръчки, тогава периодите на изчакване са няколко месеца. Ето защо говорим за идеалния брой от 1700 пациенти на лекар. Ако има достатъчно лекари, ще можем да покрием изискванията на пациентите. Трябва да започнем системни промени, за да преместим цялата амбулаторна система. Зависи и от бюджета. Искахме таксата, която държавата плаща на своите застраховани лица, да бъде 5 процента. Не 3.78 процента от тази година. Ако това се наруши, също ще започнат положителни промени, а не само санкции.