детско-центрирана

Авторът е специален педагог. Тя се грижи за деца с предупредителни признаци на нарушения на обучението и вниманието и подготовката им за училище. Тя е автор на концепцията CentrumDys.

Терапията с игри е терапевтичен метод, което помага на децата да се справят с трудни житейски периоди, да решават поведенчески и емоционални проблеми. За едно дете е същото като психотерапията за възрастни. Как помага на децата и как протича?

Терапията на игри като такава използва различни психотерапевтични подходи. Точно както има много психотерапевтични подходи в света, ние можем да срещнем различни дефиниции на игровата терапия. В тази статия ще подходим към недирективна игрова терапия, с която също се занимавам като експерт.

От САЩ и Словакия

Основната отправна точка за недирективната игрова терапия е работата на Карл Р. Роджърс - американски психолог и представител на хуманистичната психология. Известен е със своя метод, наречен недирективен метод или терапия, ориентирана към клиента. Неговото учение повлия на Вирджиния Акслайн, която беше студентка, а по-късно и колега на Карл Р. Роджърс. Тя разработи клиент-центрирана терапия за нуждите на работата с деца. Като такава тя се счита за основател на недирективна игрова терапия или терапия, насочена към децата.

Настоящият най-известен представител на недирективната игрова терапия в САЩ е Гари Ландрет от САЩ. Ландрет е основател на Центъра за игрална терапия към Университета на Северен Тексас в САЩ, най-известният център за обучение по игрова терапия и клонова терапия. В Словакия този метод се покрива от Института по игрова терапия в Братислава, който обучава игротерапевти, а на уебсайта му ще намерите и списък с тях. Председател на института е Mgr. Зузана Татарова, която е учила при д-р. Landreth е детско-ориентирана игрална терапия и терапия с клонове в Тексас.

Недирективна или насочена към деца терапия

Както посочва Герни, Л. (2001), самото име подсказва, че игровата терапия е насочена към детето, а не към неговия проблем или симптомите на проблема. На практика това означава, че детето е много по-важно от поведението му, често включено в полето "НЕЖЕЛАНО". Детето със своите емоции, болезнени преживявания и преживявания идва да играе терапевти, за да му помогне.

И как наистина му помагат? Психологът и терапевтът на игри Силвия Ерсекова го описа по следния начин:

„Ролята на терапевта е да изслушва, разбира и реагира на детето по полезен начин. Един такъв принцип е например назоваването на чувствата на детето. Позволява на детето да осъзнае и преработи чувствата, които го засягат, и му дава възможност да се изразява свободно. Това дава на децата силата и възможността да решават проблемите си сами. Терапевтът позволява на децата да изразяват чувствата си, каквито и да са те. Детето взаимодейства с обучен терапевт, който може да разбере чрез игра и реагира на неговите нужди по специфичен начин, който помага на детето да разбере себе си и света. "

Той също добавя това ролята на терапевта е да създаде среда и взаимоотношения, в които детето се чувства толкова сигурно и има такова доверие в терапевта, че може постепенно да разкрие нараненото си аз и по този начин да развие своята личност. „Някои деца изпитват безусловно приемане и уважение към личността си само в тази терапевтична връзка. Терапевтът посвещава цялото си внимание на детето, възприема го, изслушва го и реагира на него. Помага му да изразява и приема чувства, укрепва компетентността и самочувствието си, поставя терапевтични граници, приема го с всички слабости и несъвършенства. Учи детето да разбира себе си, да приема чувствата си и себе си такова, каквото е, и по този начин му помага да израства лично “, обяснява Ерсекова.

Играчките са думи, а играта е разговор

Според Landreth, L. G., Bratton, S. (1999), използването на игра в терапията е подходящо за деца, тъй като развитието на речта изостава от когнитивното (интелектуално) развитие. Децата съобщават своето осъзнаване на това, което преживяват чрез играта си. В играта играчките се възприемат като думи и играта е език на детето за случващото се в техния свят. Символичната функция на играта позволява на децата да изразят своя вътрешен свят.

Понякога ние възрастните забравяме какво е да си дете. Живейки с думи дълго време, ние забравяме, че те не са достъпни за деца. Според теорията на Пиаже няма развитие дете до около 12-годишна възраст, което може да използва абстрактни изрази. И какво друго е разговорът и думите, които ние възрастните си помагаме? Интервюто отразява способността ни за възрастни да изразяваме абстрактно нашите мисли, чувства и преживявания. Този път обаче е блокиран за малки деца. Терапията с игри е подходяща помощ за децата, докато не могат да се справят с абстрактния израз. Възрастта е най-подходяща за деца от 3 години до 12 години.

Какви трудности помага?

Има много детски проблеми, при които недирективната терапия е игра на помощ. Обикновено, когато обяснявам кога терапията може да помогне с играта, в крайна сметка имам две категории. Терапията с игри е подходяща или за помощ при поведенчески проблеми или емоционални наранявания, или е подходяща за преодоляване на трудни периоди от живота на детето.

Поведенчески проблеми и емоционални наранявания:

  • агресивно поведение в различни среди и спрямо различни хора, напр. власти, братя и сестри,
  • чести изблици на гняв,
  • проблеми с привързаността, прекъсната връзка,
  • самонаранявам,
  • уриниране (енуреза), какане (компресия) или задържане на изпражнения,
  • избираем мутизъм,
  • страх и безпокойство,
  • проблеми със социалната адаптация,
  • незряло поведение на детето,
  • психо-соматични проблеми.

Трудни периоди на живот:

  • епизод на малтретиране и пренебрегване,
  • сериозни наранявания и хоспитализации,
  • хронично заболяване на близки,
  • хронично заболяване или увреждане на детето,
  • смърт на близки,
  • влизане в детска градина или училище,
  • адаптация към пристигането на брат или сестра,
  • Изтегли,
  • развод на родители и периода преди развода,
  • родителска раздяла, също в резултат на работата на родителя извън къщата,
  • оцеляване от шок - напр .: много неприятна медицинска намеса, инцидент с авторитет, ситуация, в която детето изпитва интензивен страх.

Етапи на игрова терапия

Често може да откриете, че игровите терапевти и терапевтите не са в състояние да ви кажат точния брой срещи, от които детето ви ще се нуждае. Напредъкът на детето в терапията не се изважда от броя на срещите, а се вижда през етапите. В зависимост от тежестта на проблема, някои деца преминават през етапите по-бавно. Тук също може да се види, че недирективната терапия има голямо доверие в своите педиатрични клиенти. За мен това често означава приемане в игралната зала на факта, че децата сами дозират скоростта, с която отварят темите. Вярвам им да определят скоростта, с която могат да го издържат. Също така им вярвам да отварят теми постепенно и толкова дълбоко, колкото постепенно те печелят доверие в мен. Следователно, недирективните терапевти на игри и терапевти не ускоряват този процес.

Гари Ландрет описва, че фазите на игровата терапия са резултат

  • споделено взаимодействие между терапевта и детето,
  • опитът на дете с нецензурна и освобождаваща среда в игралната зала,
  • опит на оценяване и грижа при общуването с терапевта.

Детето преминава през различни фази по време на терапията. В началото можете да видите средата и структурата на срещата. Детето изгражда доверие и изгражда връзка. По-късно проявите на агресия в различни форми доминират, за да бъдат заменени от елементи на грижа. Накрая се появява мотивът за справедливост и помощ и детето затвърждава новоучените си компетенции.

Колко време отнема този процес е индивидуално. Въпреки това, игровата терапия е от по-дългосрочен характер и това трябва да се има предвид преди началото. Изследванията ни помагат малко. Минималният брой игрови сесии е определен на 12. Това е числото, под което не си струва да се започва със сесии, тъй като терапевтичният ефект не може да бъде постигнат. Ако броят на 12 срещи е минимален, какъв е оптималният брой? Изследванията също търсят отговор на този въпрос. Колко срещи са необходими за постигане на т.нар терапевтична промяна? И така, какъв е броят на срещите, в които детето и семейството имат най-голяма полза от седенето?

Сю Братън, американски терапевт за игри, посетила Словакия тази година, отдавна се занимава с темата за т.нар доказателствена база при недирективна игрова терапия. Той търси отговори на въпроси за ефективността на метода чрез изследвания. Тези констатации са представени в Bratton S.C. и Yung-Wei D.L. (2015). Според Леблан и Ричи счита, че най-оптималният брой терапевтични срещи при недирективна игрова терапия е 30-35 среща. Изследване на Сю Братън и сътр. (2005) стигна до подобна оценка - 35 - 40 срещи.

Терапията с игри може да направи положителни промени за малките деца, затова е важно светът да знае повече за нея. Често срещам изненадата на родителите, че е възможно да се работи терапевтично с малки деца. Поради липсата на информация те остават сами в безкраен кръг от мъчения толкова години. Не е необходимо обаче. Все повече са терапевтите по игри, които са готови да помогнат на деца и семейства с емоционална болка.