29-01-2018 (актуализирано: 31-01-2018)

намаляване

Консумацията на месо е в центъра на дискусиите за бъдещето на световното хранене. Лидерите на Икономическия форум в Давос потвърдиха това. [Pexels.com]

Коментари Печат Имейл Facebook Twitter LinkedIn WhatsApp

Тази статия е част от Специалното: Давос 2018

Без намаляване на хранителните отпадъци, консумацията на месо и иновативните технологии революцията в храненето няма да бъде възможна, се съгласиха лидерите на Световния икономически форум в Давос

Темата за Икономическия форум беше и необходимите стъпки за устойчивост на продоволствената сигурност за бъдещите поколения, като се вземат предвид околната среда, икономиката и здравето.

Въпросът за това как да нахраним 9 милиарда души през сезона на ужасите до 2050 г. се превръща в актуален въпрос. Ще можем ли да изхраним нарастващо население? Ще разполагаме с достатъчно ресурси, за да можем да произвеждаме питателна, здравословна и достъпна храна за всички?

Сигурността на храните, устойчивостта на хранителните системи и тяхната производителност се превръщат в екзистенциални проблеми. Има дискусия за вегетариански или вегански продукти като заместители на месото или технологии за вертикални култури.

От решаващо значение е да е необходимо възможно най-малко земя и използването на пестициди да бъде намалено. Още днес знаем напр. отглеждайте маруля в условия без пряка слънчева светлина, без почва и под лъчите на изкуствена светлина.

Или бръмбарите ще се превърнат в храната на бъдещето? Още днес около една трета от населението се храни с тях. Лидерите на форума в Давос също обсъдиха тези въпроси.

Европа трябва да се справи цялостно с храната

Европа трябва да възприеме цялостен подход към своята политика в областта на храните, за да може да отразява нови предизвикателства. Акцентът върху устойчивостта и здравето е важен, обобщава Европейският икономически и социален комитет.

Недохранване срещу високи добиви

Въпреки че днес се произвежда достатъчно храна, до 800 милиона души страдат от недохранване. Този проблем има нарастваща тенденция. Как да разрешим този парадокс?

Експерт по теми в областта на земеделието и обезлесяването от Световният институт за ресурси Франсис Сиймор вижда няколко причини за този проблем. Счита, че натискът да се индустриализира селското стопанство и да се игнорират местно отглежданите култури, които са най-много хранителни, е от решаващо значение.

Той казва, че опазването на околната среда и климата не противоречи на необходимостта от отглеждане на достатъчно храна. Според нея е мит и грешка да смятаме, че се нуждаем от огромни монокултури от царевица, за да отглеждаме храна. Всъщност се нуждаем от обратното.

Балансираните екосистеми са ключови за устойчивата хранителна система. Горите и горските екосистеми са ключови за справяне с изменението на климата. Ако обезлесяването беше държава, тя щеше да бъде на трето място (след САЩ и Китай) в класацията на най-големите допринасящи за изменението на климата. Ако опазим горите, ще защитим и климата. Ако поддържаме гори, ще спестим и земеделие и приемлив климат за отглеждане на култури.

Нови техники за отглеждане на култури: Да бъдат освободени от правилата за ГМО?

Противниците на новите техники за отглеждане на култури ги смятат за т.нар „Скрити“ генетично модифицирани организми (ГМО) и призовават за стриктното им регулиране на европейския пазар.

Изпълнителен директор Грийнпийс Интернешънъл Дженифър Морган твърди, че за устойчива хранителна система трябва да променим подхода си към консумацията на месо и млечни продукти. Освен това се подчертава необходимостта от подпомагане на биологичното земеделие, което е основата за местна заетост, местни ресурси и високо питателна храна. Това е добре не само за хората, но и за планетата.

Министър по безопасността на храните Обединени арабски емирства Мариам Ал Мехайри подчертава, че новите технологии и образованието трябва да бъдат съвместими. Когато променяме поведението на потребителите, трябва да заложим на тяхното образование относно храненето и образованието за храните.

Междусекторно сътрудничество и намаляване на отпадъците

Пол Булке от Нестле като представител на хранителна компания той посочи факта, че компаниите отговарят на нуждите на потребителя. Следователно е необходимо да се променят хранителните навици на хората, когато се налага промяна. В момента изхвърляме повече от 30% от храната. Това трябва да се промени, ако искаме да подходим по-ефективно към хранителната индустрия и да не губим ресурси.

Булке смята, че различните сектори трябва да бъдат взаимосвързани. Както в случая с борбата с глобалното затопляне, например, ние се нуждаем от представители от различни сектори в хранително-вкусовата промишленост, за да се справим цялостно с проблема. Такъв подход липсва в хранителната индустрия.

Представител Грийнпийс в допълнение към частния сектор тя подчерта и ролята на правителствата. Именно правителствата формират политики и определят динамиката на силите. Правителствата имат способността да определят политики за въздействие както върху частния сектор, така и върху потребителите. Те не могат да диктуват на хората какво да ядат, но могат да определят стандарти и да влияят на навиците на хората да променят поведението и системите си като такива.

Биологичното земеделие ще може да нахрани човечеството, се казва в изследването

Според експерти преходът към биологично земеделие би нахранил нарастващото население при две условия. Първият е да се намалят хранителните отпадъци, а вторият - да се намали консумацията на месо.

Той го вижда по подобен начин Институт за световни ресурси. Правителствата трябва да насърчават само разумни решения, а не такива като акцент върху биогоривата. Сеймор критикува как е неразумно да се отглежда храна за транспортни цели.

Ал Мехайри добавя, че и в Обединени арабски емирства в хранителните системи протичат по смисъла на т.нар триъгълник на напредъка, в който са представени гражданското общество, правителството и частният сектор. И дори малките промени в поведението могат да окажат голямо влияние върху промените и моделите на поведение в бъдеще.

Високата консумация на торове заплашва словашката почва

В сравнение с други страни от Европейския съюз, почвата в Словакия съдържа малко хранителни вещества. Това води до по-голям разход на индустриални торове и последващо замърсяване на почвата.

Със или без месо

Патрик Браун, основател на фирма Невъзможни храни, която произвежда заместители на растителни меса, вижда като ясно решение хранителната индустрия в бъдеще да ограничи животновъдството до храна. Всичко, с което трябва да се справим, е как да отговорим на търсенето на месо. Той направи малък експеримент с публиката по време на дебата. Оказа се, че никой не яде месо, защото то е суровина от животни, а заради вкуса и хранителната му стойност.

По този начин Браун потвърди теорията, че за да променим системите в бъдеще, трябва само да заменим праисторическата хранителна технология (обработка на месо) с по-нова, която не използва животни.

Решенията трябва да бъдат приемливи за потребителя. Продуктите, които трябва да бъдат заменени с месо, трябва да бъдат вкусни, хранителни и достъпни. Трябва да намерим начин да дадем на потребителя това, от което се нуждае, но по устойчив начин. Браун цитира данните Световният фонд на Уайлдлайф, според която половината от дивите животни вече са изчезнали в резултат на убиването им за храна. Ако нищо не се промени, тенденцията в консумацията на месо се насочва към бедствие.

Искаме ли да постигнем климатичните цели? Да облагаме месото!

Според инвеститорите прилагането на Парижкото споразумение за климата ще накара някои страни да въведат специален данък върху животинските продукти. Написано от партньор на мрежата EURACTIV, edie.net.

Иновациите и новите технологии ще ни спасят?

Davose публикува „Иновации с цел: Ролята на технологичните иновации в ускоряването на трансформацията на хранителните системи“, която вижда новите технологии като най-голямата възможност за трансформиране на хранителните системи.

Браун определя хранителната индустрия като най-остарялата система в икономиката. Не е достатъчно да се проучи как да се отглежда по-голяма царевица. Новите технологии имат много повече потенциал и трябва да продължим напред.

Морган отговаря на това Грийнпийс не е против технологията като такава, но призова за известна доза предпазливост. Според нея иновациите трябва да бъдат системни и не трябва да забравят ролята на хората в популяризирането на решения. Без хора, каза тя, не е възможна добра промяна.

Selmyour посочва, че докато получаването на протеини от отглеждани животни всъщност е остарял метод и ние трябва да преминем технологично по-напред, той призовава да бъдем по-внимателни в търсенето на технологични решения. Понякога най-старите решения са най-добрите решения.

Шеф на ФАО: До 2030 г. половината човечество ще страда от недохранване

Ако достъпът до качествена храна не бъде подобрен, до 2030 г. повече от половината от световното население ще страда от някаква форма на недохранване. Това е наследството на програмата на Организацията за прехрана и земеделие (FAO) на министъра на здравеопазването на Г7.

Коментари Печат Имейл Facebook Twitter LinkedIn WhatsApp