Дафни и Клои (1)

I. Първа книга, първа глава, в която робът Ламон, овчарят на козите и свободният овчар Дриас намират изоставени малки деца.

Идилия, зададена след Създаването -
Трева, поляна, стадо кози,
В наблюдателната кула на стената на Митилини,
Бог сее злато на Лесбос.

Скоро козите са разпръснати,
Kozenence shanti ostopť,
Главите на капачките веднага ще избухнат,
Whistle Lamón го звучи.

Овчарят търси сянка в плюнката -
Седнете някъде в сенките.
Маслинова горичка млада горичка.
Уталява жаждата от извор

Vari sa marí. Или мента.
Ламон не вярва на ушите си,
Започвайки да проси от детето.
Той ще се стреми към гласовете зад гласовете.

За Артемида. Боже мой.
Бебе козе смуче мляко.
Пастир съжалява за човешкото -
Човекът от гората трябва да отиде.

Някой сложи диета в пелената,
Хитонът е направен от лилаво,
Злато с катарама върху него скъпоценни камъни,
Гладиолът блести в сянката на скалите.

„Няма да е и трохичка от бедни хора.
Кой би могъл да му бъде баща. "
Отговорът не е тласък -
Само Бог знае какво е могло да се случи.

Привиние Ламон, момчето до тялото,
Той ще бъде доволен от Миртал.
Вземат го за свой син,
И двамата ще прегърнат любовта.

Бог не им даде своите,
Чуждо дете ще ги развесели.
Може би е Божий, може би унищожава,
Мила усмивка на лицето му.

Те наричат ​​Дафнид нашето намерено дете
(Дафни е лаврова в Hellade)
На поклонението човек се среща с хора,
Планината няма да отиде при човека.
.

Идилия, зададена след Създаването -
Овцете са разпръснати по тревата.
В наблюдателната кула на стената на Митилини,
Скачам закачливо.

Времето минава, когато извира вода.
Прекосиха острова в продължение на две години.
Зад стадото Дряс в района.
Прилича на дърво, подходящо за сянка.

Влиза в горичката, за да се охлади,
Оставете кутията за обяд да мине,
Хелия начело на правителството.
От пещерата се чува вик.

Нимфите са посветени на бълха,
Хората им правят жертви.
Овчарят коленичи.
Плачът на овцата плаче.

Дряс не се поколебава нито за миг,
Ще отнеме храстите, ще влезе.
Малка овца защитава бебето.
Тиара, ушита от злато,

Чехли с позлата,
Жартиерите лежат отворени.
Детето държи дръжката с дръжките,
С млякото овцете се надяват на него.

„Това няма да е и трохичка от бедност.
Кой би могъл да му бъде баща?
Влязоха ли в робство? "
Сухото е непознато.

Той скрива момичето под своя хитон,
Той го навива на сърцето си.
Той ще разбере Напа от половин дума.
Тя приема невинна диета.

Може би е непознат, може би Бог.
Облаците бяха живот без деца.
Те правят жертва на нимфите в краката им,
Вилата ще озари радостта.

Взимат къдрава дъщеря,
Ще се обадя на Клои след мен
(Означава Chloe зеленина, трева -
в него е намерено дете.)

Съседът е Дряс Ламон,
Миртала Напе съседка.
Съдбата каза и на двамата Найдушк.
Стада пасат едно до друго.

Няколко етапа, предполагам десет,
Ще преодолее овчаря след миг.
И двамата служат на господарите на града
В средата на Божията идилия.