любомир

27.12. 2015 6:00 Бранислав Цвик (вляво) и Любомир Ванчо първоначално търгуваха с офис техника и музикални инструменти. Но именно те успяха да спасят последната голяма пивоварна в страната в независими ръце. Останалите трима - в Хурбанов, Мала Шариш и Вихни - се контролират от пивоварни групи от чужбина.

Branislav Cvik и Ľubomír Vančo, Urpiner Източник: Maňo Štrauch

Двамата извадиха пивоварната си от Банска Бистрица с марката си Urpiner от кризата след бившия приватизатор Павел Чупек до позицията на най-аплодирания местен производител на бира. Не само заради упоритото завръщане към класическите технологии за приготвяне на бира, но и защото, както се казва, приличен бизнес.

Преди десет години вие поехте пивоварната след първоначалния приватизатор. В занемарено състояние и с нарушена репутация на бира. Словакия вече е в по-добро състояние от времето на влиятелни приватизатори?

Б. Упражнение: Подобри се способността да се позоваваш на правата си. Икономическите правила на играта също са опростени и изяснени, а платежната дисциплина е значително подобрена. И има повече предприемачи, които са премахнали праха от качества като чест, бизнес етика и благоприличие.

За съжаление за много, и не само икономически грешки от периода след приватизацията, практически никой не беше наказан. И тук открихме много лоши неща в пивоварната след покупката. На Запад за такова нещо щяха да се издават други сметки. Но дори и настоящето, с всички онези случаи и промени във вече добре установените правила, оптимизмът ми, че сме някъде съвсем различни, сега ерозира малко.

Ľ. Ванчо: За мен да не плащам фактури на доставчици и вместо да наливам пари в някои политически партии е нещо невъобразимо. Предпочитам бизнес с чиста съвест и щит. И изглежда, че днешните закони вече са стеснили обхвата на възможните измами.

Колко силно вътрешният бизнес е обвързан с политиката?

Б. Упражнение: Фоновите ефекти винаги се проявяват по някакъв начин. Държавните поръчки са привлекателни и за някои политици те са по-малко изкривени, а за други повече. Но вече имаме определен стандарт на благоприличие, който никога не се губи напълно. По принцип никога не сме политически ангажирани. Получаваме предложения за подкрепа на различни политически срещи и подобни събития с безплатна бира. Но нашето общество никога не е поело по този път и няма да го поеме.

Тази година обаче построихте и нова фабрика за консерви с помощта на еврофондовете. Предприемач може да стигне до тях дори без познати?

Б. Упражнение: Първоначално нашето приложение в първия кръг дори не беше избрано и само попадна в стека на проекти. Едва по-късно, когато страната закъсня с усвояването на еврофондовете, тя дойде при нас. Стартирахме инвестицията по-рано, дори без подкрепа.

В кои области словашките политици трябва да добавят най-много, за да може бизнесът в страната да продължи да се подобрява?

Ľ. Ванчо: В настоящата електронна епоха ми е неразбираемо колко трябва да обикаляме офисите. Държавните институции трябва да бъдат взаимосвързани, за да може човек да прави бизнес и да не губи време.

Б. Упражнение: Ако държавата почисти офисите, веднага ще има спестявания. За мен е неприемливо политиците да се хвалят с намаляване на дефицита на държавния бюджет тук. Но кой предприемач или домакинство може да си позволи да живее по-дълго в неравностойно положение? За мен управлението на държавата е трудно за разбиране.

Вие сте последната голяма пивоварна в страната извън многонационалните пивоварни групи. Какво мислите, че решихте, че в разгара на затварянето на повече от дузина местни пивоварни следобед) вие останахте на пазара?

Ľ. Ванчо: Ключът вероятно беше нашата вяра, че искаме и можем да съживим Urpiner. Ние първоначално сме търговци. Но ние искахме да имаме нещо по-стабилно със собственото си производство. За нас пивоварната е сърцебиене от самото начало, а не само бизнес.

Б. Упражнение: Беше решено, че никога не сме искали да печем с никого. Не лъжехме. Още в началото поканихме бизнес партньори да се присъединят към нас. За първи път те седяха в пивоварната с нейните собственици, а не само с търговски представители. По принцип не направихме нищо страхотно. Току-що изпрашихме от стария добър честен бизнес. Имахме и председателя на съвета на директорите на нашата финансираща банка. Дойде веднъж преди полунощ, друг път нямаше време. По този начин банката оцени и нашето поведение.

Източник: Павел Данко

Словашките пивоварни фалираха дълги години и поради ценовата война за пазарните позиции, която спря едва след началото на финансовата криза. Може ли войната между Heineken и SABMiller, които контролират 90 процента от местния пазар, все пак да се върне? Ако е така, можете да го издържите?

Ľ. Ванчо: Битката за пазарна позиция така и не приключи. Вече не е толкова забележимо за цените на бирата. Те нарастват леко след нарастване на разходите. Но войната за кръчми и ресторанти продължава. Те все още се купуват. Мултинационалните корпорации имат много повече пари за ханджиите и точно това затвори други местни пивоварни. Когато ханджията получи подпис, че ще подслушва само една бира, хиляди евро в продължение на няколко години, е трудно да устоим.

Как единственият, когото оцеля?

Ľ. Ванчо: Апелираме към ханджиите, че икономиката е някъде другаде, не само в пакет пари на ръка. Ние им показваме къде цената на бирата ни се сравнява с нашите конкуренти и че ако ни докоснат толкова много и толкова години, в крайна сметка ще спечелят повече, отколкото със загрижеността. За съжаление много кръчмари не виждат какво ще се случи след пет години.

Е, други го правят - и ние работим с тях. Много ни помогна, че тук останаха толкова малко пивоварни, че хората започнаха да търсят нещо друго сами. Което не е във всеки бар. И нашата бира е различна. Върнахме се към по-старите по-горещи вкусове. Ние вкарваме, като сме различни.

Б. Упражнение: Благодарение на нашите по-специални бири, вече имаме около 750 партньори, които пипат нашата бира. Когато поехме пивоварната, имаше само около половината от тях. Освен това вече не сме в „горещи“ операции само в централна Словакия и Kysucie, както преди, но и в други региони. Дори в братиславските компании сме все по-известни и търсени.

Преди шест години създадохте - като контрапункт на мултинационалните пивоварни - Асоциацията на малките независими пивоварни. Извън вас има само малки пивоварни с ресторант с годишно производство от няколкостотин хектолитра. Как оценявате ползите от него?

Ľ. Ванчо: Когато го основахме, в страната имаше само седем малки пивоварни. Днес има над четиридесет от тях. Те продават част от бирата си в собствените си ресторанти, а останалото доставят на други партньори. Ползата от асоциацията е именно в това, че ханджиите вече не гледат не само да направят марката наливна бира широко известна, но и да предлагат на клиентите по-малко познанства. Ако е добро и нещо специално.

Често казвате, че бирите от концерни са горе-долу еднакви навсякъде - с основната цел да спестят колкото е възможно повече. Вашето по-взискателно производство с по-дълго узряване на бирата наистина може да оцелее по-дълго?

Б. Упражнение: Ако искаме да оцелеем и да продължим напред, трябва да сме различни. Качеството е от първостепенно значение за нас. Ето защо преди няколко месеца също влязохме в столицата на пивоварен завод, а също и в търговска кооперация на производители на хмел. Отдавна премахваме малца от него, сега ще имаме качеството му по-под контрол.

Известно ви е, че не се страхувате да влизате в по-големи конфликти в бизнеса. Преди повече от две години се оплакахте и пред земеделското министерство за предполагаемо незаконните практики на една търговска верига и станахте символ на съпротива срещу икономическата мощ на веригите. Такава сила също трябва да бъде част от добрия бизнес?

Ľ. Ванчо: Все още трябва да можеш да защитаваш позициите си. Другата страна също трябва да знае какво вече е непоносимо от нейна страна. Много доставчици на храни се разхищават върху непропорционалния натиск на веригата, но никой не е решил да се изправи. Но нищо никога няма да се подобри. Когато нещо не ми харесва, не мога просто да разбъркам.

Б. Упражнение: Бяхме наясно с всички рискове от спор. По това време веригата заемаше до 18 процента от нашето производство. Но той ни предложи цени, на които дори не бихме наливали вода в бутилки. И тогава друг мениджър ни каза, че ако това не ни струва пари, нека го завъртим някъде в Полша. Ние няма да направим това. Нашата бира е уникална.

В крайна сметка напуснахте тази мрежа. Изплати ли ви се непокорството? Вие сте спечелили повече уважение от други вериги или, напротив, сте оказали натиск върху вас и други продавачи?

Б. Упражнение: В рамките на година и половина заменихме цялото прекъсване на бирата за тази верига в други, където срещнахме по-справедлив подход. Не съжаляваме за нищо. Пред нас е чиста съвест, че не сме продължили в нещо, което не ни устройва.

Бранислав Цвик (46) и Любомир Ванчо (46)

Първият от тях е обучен икономист, а вторият електротехник. Те се срещнаха в компанията Casalia, която внася офис консумативи, часовници и музикални инструменти в Словакия. По-късно те започват свой собствен подобен бизнес. От 2006 г. те са собственици и на пивоварната Banská Bystrica. Техните бири Urpiner имат три дузини медали от различни състезания и са най-награждаваните в страната. Най-ценният е сребърният медал от немската европейска бирена звезда, където се състезаваха над 1400 бири. Миналата година приходите на пивоварната им се изкачиха до почти шест милиона евро и вече спечелиха над 150 000 евро нето.

Интервюто е публикувано като част от приложение към 25 години бизнес в Словакия. Всички интервюта с 25 личности от словашкия бизнес можете да намерите тук.