Нарича се още: атопия, алергия
Какво е атопичен дерматит?
Атопията е реакция на свръхчувствителност, основана на наследствени основи. Безвредни вещества от околната среда, като напр прашец, плесен или прах в домакинството водят, в случай на дадено разположение, до прекомерното и неподходящо производство на IgE антитела, което в случай на атопичен дерматит е придружено от масивна възпалителна кожна реакция. Следователно това е една от най-честите причини за хроничен сърбеж при кучета и една от най-честите причини за задържане на кучета в дерматологична клиника.
Какви са симптомите на атопичния дерматит?
Най-значимият симптом на атопичния дерматит при кучета е сърбеж и зачервени кожни промени, като най-често засегнатите области са: лицето, междупалтовите пространства, подмишниците, слабините и вътрешното ухо. Кожата показва зачервяване, треска, лющене, подуване или удебеляване, а в хронични случаи също почерняване. Придружаващите вторични инфекции са най-честата причина за неприятна миризма на кожата при атопични пациенти. При трайно надраскване, триене или хапане космите се чупят или падат. Повтарящият се отит и възпаление на лапите често са първите и единствени симптоми на алергично заболяване. При повечето кучета атопичният дерматит се появява за първи път на възраст 1-3 години.
Какво общо има кожните инфекции с атопията?
Как да диагностицираме атопия?
Диагнозата се основава на типична история на заболяването, клиничен преглед и изключване на други заболявания, които се проявяват по подобен начин (т.е. диференциални диагнози). Това могат да бъдат напр. ектопаразити (краста, хейлетиоза) или хранителни алергии. Също така е необходимо първо да се изключи сърбеж само поради бактериални или дрожди инфекции.
От това следва, че не е задължително да се поставя диагноза за атопичен дерматит алергичен тест. Това се прави само въз основа на подробна консултация със собственика в случай, че той се нуждае от целенасочена терапия - т.нар десенсибилизация - това е решение, при което основните причиняващи алергени, определени въз основа на тест за кожна алергия за конкретен пациент, се смесват. Това намалява алергичното натоварване, което причинява кожни проблеми за по-късния му живот. Много ветеринарни дерматолози предпочитат кожен тест за алергия, който се прави подобно на теста Prick в хуманната медицина. Тук алергените се инжектират в кожата на кучето по страните на гърдите и резултатът може да бъде оценен за 10 до 30 минути.
Тест за кожна алергия (CAT)
Как да лекуваме атопичен дерматит?
Атопията е хронично заболяване, което може да бъде лекувано, но не и излекувано. При лечението на атопия правим разлика между причинно-следствена и симптоматична терапия. Причинната терапия има за цел да намали натоварването с алерген и да намали реакцията на свръхчувствителност към алерген (десенсибилизация). Симптоматичното лечение е насочено срещу сърбеж и вторични инфекции с бактерии и дрожди.
Причинна терапия (терапия по причина):
В идеалния случай пациентът трябва напълно да избягва развитието на алергени. Това обаче не е възможно, тъй като напр. поленовите зърна се предават във въздуха на километри и не е възможно да се създаде среда без домашен прах. Съществуват обаче мерки, които да помогнат за намаляване на алергенната тежест. Имунотерапията или наричана още десенсибилизация е средство за избор при лечението на атопичен дерматит. Принципът е многократно инжектиране на алергени в кожата под кожата, което променя нивото на реакция от свръхчувствително към толерантно. Това са алергени, на които определено куче реагира алергично. Процентът на успех е между 50-80% от лекуваните кучета. Успехът на терапията може да бъде постигнат след 2-3 месеца, при някои животни може да отнеме до 9 месеца. За да бъде имунотерапията успешна, тя трябва да се прилага през целия живот. Инжекциите обикновено се правят от собственика. Тъй като може да отнеме известно време, докато десенсибилизацията напълно развие своя ефект, имунотерапията се допълва при необходимост от т.нар. симптоматична терапия.
Симптоматична терапия:
Симптоматичната терапия облекчава или премахва алергичния сърбеж. Също така препоръчваме лечението на вторични инфекции като симптоматична терапия. Антихистините се използват антихистамини, незаменими мастни киселини, специални шампоани, циклоспорин, кортикоиди в различни форми или нови антиалергични средства. Повишаване на ефекта може да се постигне чрез комбиниране на няколко лекарства. В много случаи общите кортикостероиди могат да бъдат избегнати по този начин. Общо съдържащите кортизон лекарства (кортикоиди) трябва да се използват само ако други лекарства са показали неефективност. В резултат на атопичен дерматит животните стават по-податливи на инфекции от бактерии (най-вече стафилококи) или дрожди (най-вече малазия). Цитологичното изследване на кожата може незабавно да потвърди вторичната инфекция и да започне ефективно лечение.