Атопичният дерматит е често срещано кожно заболяване в практиката на малките животни. Основната клинична проява е сърбеж и зачервяване на кожата. Алергенът предизвиква преувеличена реакция на имунната система от страна на животното и по този начин предизвиква чувство на сърбеж. Най-често срещаните алергени са прах и домашни акари, цветен прашец, епители, дървета, треви, цъфтящи плевели, гъбички. Засегнатото лице може да вдишва тези храни, да ги поглъща или просто да влезе в контакт с кожата. Началото на заболяването е отчасти генетично обусловено. Въпреки че специфичните за алерген IgE антитела се считат за много важни в патогенезата на атопичния дерматит, те не са от съществено значение за развитието на заболяването. При някои пациенти заболяването не се медиира от IgE антитела. Това е т.нар вътрешна форма на заболяването, която е по-рядко срещана и не произвежда специфични антитела. Пациентите, засегнати от тази форма, са трудни за терапевтично лечение, тъй като те остават отрицателни при алергичните тестове и няма алергени, които бихме могли да използваме за десенсибилизация (имунотерапия под формата на ваксини).

атопия

От години виждаме това заболяване като основно заболяване на имунната система, но в днешно време трябва да вземем предвид мнението, че нарушената бариерна функция на кожата е ключът към развитието на болестта. Бариерната функция на кожата при страдащите от алергии е нарушена след контакт с протеази (ензими, които разграждат протеините) на акари и бактерии. Атопичните пациенти имат повишено количество бактерии и дрожди по кожата си, кожата им е суха поради необичайна загуба на вода, което е очевидно особено в местата за предразположение и особено при млади индивиди.


Клинични признаци на атопия
се появяват за първи път между 1 и 3 годишна възраст (в редки случаи дори по-рано).
В началото на заболяването единствените клинични признаци са сърбеж и зачервяване на кожата. Споменатите симптоми се проявяват главно в областта на лицето, лапите, подмишниците, долната част на тялото. Отначало наблюдаваме търкането на очите, устните или брадичката на кучето, облизване или захапване на междупалтовите пространства или дори на крайниците. По-късно сърбежът може да е по цялото тяло. Засегнатите животни често страдат от възпаление на ушните канали, което често може да бъде единственият признак на атопия. В началото сърбежът може да е сезонен, по-късно може да се превърне в целогодишно проявление. В резултат на постоянно надраскване възникват вторични кожни промени, които включват загуба на коса, образуване на струпеи, ожулвания и загрубяване на кожата. Засегнатата кожа е червена, сиво-синя с течение на времето, развива се вторична бактериална или гъбична инфекция.

Диагностика на атопия включва задълбочена история, т.е. интервю със собственика, както и клиничен и дерматологичен преглед. Необходимо е да се изключи хранителна алергия, което има много сходен ход и не е клинично възможно да се разграничат тези 2 диагнози една от друга. Ако пациентът не подобри диетата за елиминиране или се наблюдава само минимално подобрение и при условие, че контролираме вторични инфекции на кучето и че паразитни инфекции като напр. краста и че има задълбочена противовъзпалителна терапия, стигаме до диагнозата атопичен дерматит. Следователно диагнозата атопия е клинична диагноза, която може да бъде поставена само чрез постепенно изключване на други причини, които причиняват сърбеж при кучета.

През 2009 г. Claud Fafrot въведе новоустановени критерии за диагностика на атопичен дерматит:

  1. поява на клинични симптоми преди 3-годишна възраст
  2. засегнати предимно кучета, живеещи предимно в апартамента
  3. сърбеж (сърбеж) в отговор на глюкокортикоиди (преднизон противовъзпалителни лекарства)
  4. в началото на болестта сърбеж sine materia, т.е. без кожни промени
  5. засегнати предни лапи
  6. засегнати уши
  7. незасегнати ръбове на ушите
  8. неповлияна гръбначна област на гърба (обратно в областта на лумбалния гръбнак)

След като имаме диагноза, е време да направим тест за алергени. Извършват се кожни алергични тестове, при които алергените се прилагат върху кожата на пациента и реакцията се оценява след определено време. Обикновено е необходимо да седне кучето. Също така е възможно да се извършват серологични тестове за алергия, при които кръвта на пациента се взема за изследване на алергени. Повечето дерматолози предпочитат кожни тестове. Тестовете се извършват в началото на пролетта или късната есен и е много важно всички лекарства, които биха могли да повлияят на тези тестове, да бъдат изключени преди тестването.

Каква е терапията при атопичен дерматит?

  • Атопичният дерматит е нелечимо заболяване, което изисква терапия през целия живот
  • Лечението ще изисква известна инвестиция през целия живот в пациента
  • няма нито една форма на терапия, която да е напълно съвършена
  • въпреки лечението, често се случва от време на време да се наблюдава влошаване, тези рецидиви обикновено изискват посещение на дерматолог

Ще ви предоставим повече информация за терапията на атопичен дерматит в нашата амбулатория.