Къде да се направи анализ на водата?

анализ


Анализите на водата се извършват от специални лаборатории на Статистическата служба (Държавен здравен институт) или компании за водоснабдяване и канализация във всеки областен град.

Как да черпите вода, за да проверите нейното качество?

За анализа на питейната вода са ни необходими две бутилки с водна проба. За тази цел ще използваме бутилки, издадени от лабораторията, за събиране на вода. От особено значение е стерилна бутилка, която се използва за събиране на вода за бактериологичен анализ. Ако искаме да извършим само химичен анализ, бутилка PET от бутилирана вода е достатъчна за вземане на проби, която изплакваме няколко пъти с водата, която искаме да вземем, за да сме сигурни. Напълнете бутилката за химически анализ до устата, в бутилката за бактериологичен анализ, където оставяме малко въздушно мехурче, така че консумираният кислород да може да бъде наситен по време на транспортирането до лабораторията. Важно е да вземете взетите проби в лабораторията възможно най-скоро. Ако не успеем в деня на събиране на вода, ще вземем следобеда или вечерта, ще приберем събраните проби за една нощ в хладилника и ще ги отнесем в лабораторията възможно най-скоро на следващия ден.

До каква степен да се контролира качеството на водата?

Служителите на специализирани хигиенни лаборатории могат да извършват анализ на водата в пълния обхват на съответния стандарт. Цялото, или т.нар обаче пълният набор от анализи не се извършва при рутинен контрол на качеството на водата - особено от икономическа гледна точка (високи разходи поради големия обхват на анализите, включително рентгенологията). Необходим е само за производствени и хранителни цели. В повечето случаи т.нар минимален обхват на анализите (цена около 2100 SKK за събиране от клиенти и около 2500 SKK за събиране от лабораторен персонал). Само след евентуално високо превишаване на някои важни показатели, които са показател за по-нататъшно възможно замърсяване на водата, лабораторията може да препоръча да се извършват допълнителни изследвания, или т.нар. основен обхват на анализите или (цена приблизително).

Как да разберем протокола за анализ на водата?

Резултатът от изследването е "Протокол за анализ на проби", който изброява отделните анализирани показатели или параметри, техните гранични стойности и определени стойности.

Как да разберем отделните показатели?

Микробиологични показатели
Изследваните показатели принадлежат към т.нар индикатор за фекално замърсяване, когато се търсят бактерии, живеещи в чревния тракт на хора или топлокръвни животни (колиформни бактерии, фекални колиформни бактерии и фекални стрептококи). Ако някоя от тези бактерии бъде открита във водата, има подозрения, че водата влиза в контакт с фекалиите или останките от животни и че може да съдържа патогенни бактерии и вируси, които са само от чревния тракт. Това, че водата се използва дълго време и няма болест, не означава, че тя е незначително нещо. Редовните потребители могат да развият толерантност към тези бактерии и ако имунната им система не е отслабена, може да няма нищо против да пият тази дефектна вода. По-лошо обаче са децата, болните хора, хората с отслабен имунитет и възможните посещения. В допълнение към показателите за фекалното замърсяване, показателите за т.нар общо замърсяване (психрофилни и мезофилни бактерии), които нямат такова значително въздействие върху здравето.

Физични и химични показатели

Водна реакция - pH
Най-просто казано, това означава численото изразяване на киселинността (рН 7) на водата, неутралното рН е 7. Ограничението за питейна вода е 6,5 ÷ 8. Киселата вода може да причини корозия на тръби или помпи, което се проявява чрез от желязо, цинк или дори мед или олово, ако тръбата е направена от този метал. Обикновено се препоръчва да не се използват медни тръбопроводи, когато водата е кисела. Разтворената мед може да причини цироза на черния дроб, а също така са известни смъртни случаи на бебета, където това е причината. Водата може да бъде неутрализирана до известна степен чрез използване на филтър с варовик, респ. доломитов пълнеж. Алкалната реакция показва наличието на напр. вар, или те могат да бъдат продукти от разлагането на органични вещества във водата под действието на бактерии.

Химично потребление на кислород от перманганат (COD-Mn)
Това е неспецифично определяне на група, което служи като основа за оценка на замърсяването с органични води. Граничната стойност е 3 mg/l. Органичното замърсяване на водата по принцип може да бъде от естествен произход (екстракти от органично богати почви от гори или торфища от разложени животински или растителни тела) или от изкуствен произход. Втората алтернатива е малко по-лоша, защото води до предположението, че токсично вещество (пестициди, торове и т.н.).

Нитрати (NO3)
В малки количества нитратите са така да се каже повсеместни на Земята, тъй като са част от т.нар. азотен цикъл. За съжаление, поради торене на торове, изтичане на отпадъчни води от помийни ями или септични ями, органични торове и т.н. нитратите сега се превърнаха в сериозна заплаха за всички кладенци и кладенци. Техният риск за здравето се крие във факта, че те могат да се превърнат в т.нар нитрозамини, за които се подозира, че имат канцерогенен ефект. Пределната стойност от 50 mg/l беше предложена при предположението, че консумираме 2 l вода на ден (както чрез директно пиене, така и чрез друга храна). При кърмачета се използва гранична стойност от 15 mg/l, което води до това, че бебетата не могат да разграждат метхемоглобин, който се образува в кръвта чрез превръщането на хемоглобина (който медиира кислородните доставки на организма) в присъствието на нитрати и нитрити. Високите нива на метхемоглобин причиняват т.нар телесно синьо при кърмачета (признак на неокислена кръв) и възможно задушаване.

Нитрит (NO2)
Те имат сходни свойства с нитратите. Тяхната гранична стойност е определена на 0,1 mg/l. Нитратите обикновено се намират във вода с дефицит на кислород чрез редуциране на нитратите, от които във водата има порядъци повече. Тази химическа реакция може да бъде значително ускорена от присъствието на цинк, мед или желязо. Това са метали, от които може да се направи разпределение или изпомпване на вода. От тази гледна точка е важно за водата, която съдържа голямо количество нитрати, винаги да отделя правилно достатъчно количество вода, преди да я използва или дори преди да вземе водна проба.

Амониеви йони (HNO3)
Те са индикатор за евентуално фекално замърсяване на водата и заедно с нитритите, химическата нужда от кислород и хлоридите, тяхната надгранична стойност (над 0,5 mg/l) може да сигнализира за ново замърсяване с фекалии. Понякога присъствието на амониеви йони се дължи на редица редукционни събития (катализирани, например, от присъствието на мед), където амониевите йони се образуват от първоначалните нитрати.

Хлориди
Те също са индикатор за възможно замърсяване на фекалните води, подобно на амониевите йони. Тяхната граница е 100 mg/l. Те влияят на вкуса на водата (солен вкус), при по-високи концентрации са корозивни. В нашите условия по-високата концентрация на хлориди е доста необичайна, понякога сигнализирайки за проникването на повърхностни води от химически "обработен" път чрез зимно запрашаване - сол.

Желязо (Fe), манган (Mn)
Това са метали, които често присъстват във водата и причиняват нейната мътност. Техният произход по принцип може да бъде двоен, а именно естествен - в зоните на поява на желязна руда или изкуствен, където е продукт на корозия на водните линии (главно се отнася за желязото). И двата метала принадлежат към групата на тежките метали, но за разлика от тях те не са толкова опасни по отношение на въздействието върху здравето. Границата на желязото е 0,2 mg/l, на мангана 0,05 mg/l. Те влошават вкуса (метален вкус) и обонятелните свойства на водата. При по-високи концентрации те могат да причинят проблеми с прането (жълти петна), отлагания на ръжда в санитарните помещения.

Показатели за качеството на питейната вода и техните хигиенни граници

А. Микробиологични и биологични показатели