Министерство на земеделието на Словашката република
за определяне на видовете торове, състава, опаковката и етикетирането на торовете, аналитичните методи за изпитване на торове, рисковите елементи и техните гранични стойности за всяка група торове,
допустими отклонения и гранични стойности за оборски тор
Министерството на земеделието на Словашката република съгласно § 17 писмо б) от Закон № 136/2000 Coll. относно торовете, изменен със Закон №. 555/2004 Coll. (наричан по-долу Законът) предвижда:
§ 1
Този указ регламентира:
а) видове торове, състав, опаковка и етикетиране на торове, рискови елементи, техните гранични стойности за отделни групи торове, допустими отклонения и гранични стойности за торове за животни,
б) вземане на проби от торове,
в) аналитични методи за тестване на торове и вегетативни (биологични) тестове за торове.
§ 2
Видовете торове, подобрители на почвата и растежни среди, които подлежат на сертифициране на торове, са изброени в приложение №. 1.
§ 3
(1) Необходимите стойности за качествените показатели на торове, подобрители на почвата и растящи субстрати, подлежащи на сертифициране на торове, са дадени в приложение №. 2.
(2) Рисковите елементи, които могат да повлияят неблагоприятно на свойствата на почвата или качеството на производството или на хранителната верига, са кадмий (Cd), олово (Pb), арсен (As), живак (Hg), хром (Cr), никел (Ni ), цинк (Zn), мед (Cu) и селен (Se); техните гранични стойности са дадени в приложение №. 3.
(3) Опасни вещества, които могат да повлияят неблагоприятно на свойствата на почвата или качеството на производството или на хранителната верига, са полиароматични въглеводороди (16 съединения), бензо (а) пирен, минерални масла NEL (C5 C40), полихлорирани PC (бифенили) 101, 118, 138, 153, 180) и флуорирани диоксини; техните гранични стойности са дадени в приложение №. 4.
(4) Човешки патогени са колиформните бактерии, Streptococcus, Salmonella Sp. и чревни паразити на човека.
(5) Допустимите отклонения от съдържанието на хранителни вещества, декларирани от производителя, техните форми и тяхната сума са определени в специален регламент.1)
(6) Дерогации не са разрешени, ако данните са дадени като максимални или минимални или ако е даден техният обхват. Степента на отклоненията взема предвид незасегнатите грешки, възникнали по време на производството, вземането на проби или химичния анализ на контролирани проби.
(7) Положителните вариации в размера на зърната и съдържанието на хранителни вещества не се вземат предвид за основните фракции и основни хранителни вещества.
(8) Хелатиращите агенти се установяват със специален регламент.2)
§ 4
(1) Опакованите торове трябва да имат маркировка върху опаковката или върху етикет, който е здраво закрепен към опаковката.
(2) Самостоящите торове носят обозначението, дадено в придружаващата документация.
(3) Информацията за съдържанието на хранителни вещества, съдържанието на индивидуалната форма и разтворимостта на хранителните вещества се дава в проценти от теглото до един знак след десетичната запетая; в комбинирани торове от порядъка на азот, фосфор и калий.
(4) Етикетирането на хранителните вещества с устни и химични символи се установява със специален регламент.3)
(5) Теглото или обемът, посочени на етикета, са нето тегло или нетен обем.
§ 5
(1) Вземането на проби от продукта включва вземане на допълнителни проби, установяване на съвкупни проби и крайни проби и съхранение и маркиране на крайни проби.
(2) Използва се за вземане на проби в случай на
а) твърди продукти, механично оборудване на производителя, предназначено за вземане на проби от продукти в движение или движение по време на вземане на проби, или пробоотборници, а именно тръбни, плоски остриета и спирални пробоотборници, подходящи за размера на пробата и частите,
б) течни продукти, помпа за вземане на проби, тръба за вземане на проби с долна капачка и контейнер за вземане на проби.
(3) За разделяне на пробата се използва разделител; по изключение извадката се разделя на четвърт.
(4) Помощните средства за вземане на проби не трябва да бъдат изработени от материал, който може да повлияе на качеството на пробата.
(5) Помощните средства за вземане на проби, работните повърхности и контейнерите за вземане на проби трябва да бъдат чисти и сухи.
(6) Ако единицата за вземане на проби е голяма или се съхранява по такъв начин, че да не е възможно да се вземат отделни допълнителни проби, като единица за вземане на проби се счита само онази част от пробата, която позволява вземането на допълнителни проби.
(7) Теглото на допълнителната проба, взета от насипни продукти, пакетирани продукти с тегло над 50 килограма или с вместимост над 50 литра, трябва да бъде най-малко 200 грама, с изключение на допълнителната проба, взета по механичен път от движещ се продукт.
(8) Минималният брой допълнителни проби според вида на продуктите и размера на партидата се определя в специален регламент.4)
(9) Допълнителните проби се вземат на случаен принцип от цялата единица за вземане на проби. Теглото или обемът на допълнителните взети проби трябва да бъдат приблизително еднакви.
(10) Пробата от твърди продукти, разопаковани или в опаковки със съдържание над 100 килограма, се разделя на приблизително равни части и от всяка се взема поне една допълнителна проба.
(11) От избрана опаковка от твърд продукт с тегло 100 килограма или по-малко се взема проба с помощта на епруветка за вземане на проби или се получава чрез многократно разделяне на цялото съдържание на опаковката.
(12) Постепенна проба от течния продукт се взема след смесване от емулсии, суспензии и суспензии само от потока на продукта, който тече.
(13) Една обща проба се взема от допълнителните проби, взети от същата единица за вземане на проби. Най-малко три крайни проби се формират от всяка съвкупна проба или от всяка намалена обща проба.
(14) Теглото на крайната проба от твърди продукти е най-малко един килограм, а обемът на течните продукти е най-малко един литър.
(15) Ако теглото на съдържанието на опаковката е по-малко от един килограм, крайната проба е единична опаковка или комплект от няколко опаковки.
(16) Ако сборната проба съдържа агломерати, те трябва да бъдат компресирани и съединени отново със сборната проба. Оригиналната сборна проба се използва за определяне размера на частиците.
(17) Окончателните проби се съхраняват в чисти, сухи, водонепропускливи, херметически затварящи се и запечатващи се опаковки, изработени от материали, които не оказват влияние върху тяхното качество, Централният инспекционен и изпитателен институт на земеделието (наричан по-долу „периодът на инспекция“). След затваряне на опаковката затварянето трябва да бъде снабдено с пломба, пломба, уплътнителни ленти или комбинация от тези средства, така че да не е възможно да се отвори опаковката, без да се повреди.
(18) На опаковката на крайната проба се поставя етикет със следната информация:
а) име и вид на продукта,
б) име, фамилия, адрес и идентификационен номер на физическото лице или търговско наименование, седалище и идентификационен номер на юридическото лице, което е доставяло, внасяло или произвеждало продукта,
в) дата и място на вземане на проби,
г) номера на доклада за вземане на проби.
§ 6
Химичните анализи на продукти се извършват съгласно процедурите, определени в специален регламент, 5) и процедурите, посочени в приложение №. 5.
§ 7
(1) Вегета (биологични) тестове се извършват на полето, в чаша, в растителна зала или в лаборатория.
(2) Продуктът се тества на онези растения, за които е предназначен.
(3) Изборът на вида на изпитването и местоположението, продължителността на изпитването, метода на изпитване и оценяваните параметри се извличат от естеството и декларираната употреба на продукта.
(4) Поне един вариант на контролно сравнение винаги трябва да бъде включен във вегетативните (биологични) тестове.
(5) За растителни (биологични) тестове тестваните варианти имат поне четири повторения.
(6) Кандидатът за сертифициране на торове предоставя на контролния орган пълна документация за методите и метода за изпитване и оценка на резултатите от проверките за обективна оценка.
§ 8
Микробиологичните тестове се извършват по методи, които са възпроизводими и имат възможно най-високото откриване на микроорганизми.
§ 9
Указът на Министерството на земеделието на Словашката република №. 26/2001 Coll., Която установява видовете торове, съдържанието на рисковите елементи, условията за събиране, съхранение и методи за изпитване на торове, растящи субстрати и помощни вещества на почвата, както е изменено.
§ 10
Изискванията, установени в настоящия указ, не се прилагат за продукти, които са произведени или пуснати на пазара в друга държава-членка на Европейския съюз и в Турция или които са произведени в една от държавите на Европейската асоциация за свободна търговия, които са страни по Споразумение.
§ 11
Този указ е в съответствие със специалните разпоредби.6) Този регламент е нотифициран от Европейската комисия под номер 2005/0275/EN.
§ 12
Настоящият указ влиза в сила в деня на неговото деклариране.
Жолт Саймън в. r.
Приложение №. 1
към Указ бр. 577/2005 Coll.
ВИДОВЕ ТОРОВЕ, ТОРОВЕ И РАЗРАСТВАЩИ СУБСТРАТИ
Приложение №. 2
към Указ бр. 577/2005 Coll.
СТОЙНОСТИ НА ПОКАЗАТЕЛИТЕ ЗА КАЧЕСТВО НА ТОРОВЕ,
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ПОМОЩНИ ВЕЩЕСТВА И РАЗРАСТВАЩИ СУБСТРАЦИ
Приложение №. 4
към Указ бр. 577/2005 Coll.
ГРАНИЧНИ СТОЙНОСТИ НА РИСКА В mg.kg 1 МАКСИМАЛНО СУХО МАТЕРИЯ
Приложение №. 5
към Указ бр. 577/2005 Coll.
ПРОЦЕДУРИ ЗА ЛАБОРАТОРНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ИМОТИТЕ НА ПРОДУКТА
1. Определяне съдържанието на азот
а) Определяне на общия азот по метода на Йодлбауер
Органично свързаният азот се превръща в амониев азот чрез дестилация чрез каталитична минерализация със сярна киселина преди дестилация. В присъствието на нитратен азот, за минерализация трябва да се използва смес от сярна киселина и фенол, за да се предотврати изпаряването на отделената азотна киселина. В средата на концентрирана сярна киселина фенолът се нитрира до p-нитрофенол, който се редуцира с водород до p-аминофенол, аминият азот от който се превръща в амониев азот. Амониевият азот се определя чрез дестилационния метод.
б) Определяне на амиден азотен спектрофотометричен метод
Измерва се интензивността на оцветяването на комплекса, образуван от реакцията на амиден азот с 4-диметиламинобензалдехид.
в) Определяне на амонячен азот по метода на формалдехида
Амониевите йони реагират с молекулите на формалдехид, образувайки оксониеви йони.
Те се отстраняват от разтвора чрез реакция с хидроксидни йони, които се добавят със стандартен разтвор на NaOH.
2. Определяне на фосфора
а) Определяне на разтворим фосфор в сместа (HCl + HNO3)
Фосфатите се екстрахират с кипяща смес от концентрирана азотна киселина и концентрирана солна киселина в обемно съотношение 3: 1.
Впоследствие фосфатите се определят гравиметрично чрез утаяване под формата на хинолин фосфомолибдат в разтвор на вода и ацетон. След филтриране утайката се изсушава при 250 o C.
б) Определяне на фосфора чрез спектрофотометричен метод
Остатъкът от пробата след отгряване (пепел) се разтваря в разредена солна киселина. Силициевата киселина и неразтворимият остатък се разделят чрез филтруване. Съдържанието на фосфор във филтрата се определя чрез измерване на интензивността на оцветяване на молибденово синьо след редукция на амониев молибдат фосфат с метанол.
в) Определяне на свободната фосфорна киселина
Титруването със стандартен разтвор на натриев хидроксид с използване на диметилжълтия индикатор определя киселинността на водния екстракт поради наличието на нереагирала фосфорна киселина.
3. Определяне на калий
Определяне на общия калий по AAS метод
Остатъкът от пробата след отгряване (пепел) се разтваря в разредена солна киселина. Силициевата киселина и неразтворимият остатък се разделят чрез филтруване и калият във филтрата се определя по метода AAS (ICP-AES).
4. Определяне на съдържанието на магнезий и калций
а) Определяне на съдържанието на магнезий и калций чрез комплексометрично титруване
След отстраняване на оксидите от амонячната група, магнезият, заедно с калция, се определят чрез титруване със стандартен разтвор на EDTA при рН = 10, като се използва ериохромно черно Т като индикатор. Калцият се определя в силно алкална среда чрез титруване със стандартен разтвор на EDTA до флуорексон като индикатор.
Ако има органични вещества, пробата първо се пепелява при 550 oC и след това се определя калция и/или магнезия в пепелта.
б) Определяне на съдържанието на магнезий и калций по AAS метод
За съдържание до 10% необходимите елементи се определят по метода AAS след минерализация с разредена солна киселина в съотношение 1: 1 и/или смес от солна киселина и азотна киселина.
5. Определяне на съдържанието на хлорид по метода на Mohra титруване
Водният екстракт от пробата се титрува със стандартен разтвор на сребърен нитрат в присъствието на калиев хромат като индикатор.
6. Определяне на съдържанието на микроелементи и рискови елементи
а) Съдържанието на микроелементи (Cu, Zn, Mn, Fe, B, Mo, Co) и рискови елементи (Cd, Pb, Cr, Ni, Cu, Zn, Se) се определя по метода AAS (ICP-AES ) в екстракта след минерализация на пробата чрез кипене в смес от солна киселина и азотна киселина.
б) Определяне на съдържанието на бор чрез спектрофотометричен метод
Измерва се абсорбцията на борния цветен комплекс с карминова киселина при 625 nm. Присъстващите органични вещества в тора се отстраняват чрез отгряване преди изпитването, амониевите соли се отстраняват чрез кипене с натриев хидроксид.
7. Определяне на стойността на рН
Измерва се електромагнитното напрежение на галваничния елемент, образувано от индикаторните и еталонните електроди в средата на водния разтвор на пробата при дадено разреждане и при определена температура.
8. Определяне размера на частиците чрез пресяване
Пробата се поставя върху пробно сито с посочения размер на окото и се разделя на големи и маломерни порции чрез разклащане, потупване или измиване. В случай на пресяване, което се извършва последователно през сита с различни размери на окото, продуктът се разделя на класове по размер, които се маркират с размерите на окото на използваните тестови сита.
9. Определяне съдържанието на влага
Влажността се определя по метода за отслабване след изсушаване на пробата при предписаната температура и време според вида на пробата за изпитване.
10. Определяне съдържанието на горими вещества
Органичното вещество (горими вещества) се определя от загубата на тегло след предварително изсушаване на пробата при 105 o C чрез изгаряне на пробата при 550 o C до постоянно тегло.