Мирослав Гашпар
Момчето при баба и дядо обичаше да прекарва време, защото много харесваше бабината храна - никой не можеше да сготви толкова добра супа от леща или такъв вкусен доматен сос, нито да приготви толкова вкусно печено като баба.
И дядо - той знаеше много интересни истории. С внучето прекараха много време на тавана, където имаха стари инструменти, използвани в миналото. - попита Ферко и дядо отговори. Той знаеше интересна история за всяка тема. На корицата имаше и стари книги и учебници, от които баща ми и чичо ми още се учеха. Ферко обичаше да ги чете и си представяше баща си като студент.
Зорослав Йесенски
Баща ми много
обичал жаби.
Той беше на тях
просто слаб.
Както видя
той го взе в ръката си.
Той се усмихваше,
сякаш играеше.
Той я обърна, погледна,
той се почеса по корема,
Бих я искала за деликатес
той също предложи муха.
Дори се научи
като жаба, която рапира,
заедно с него и себе си
Спрях да се страхувам.
Тя преразказа индийската приказка
Катарина Моснакова-Багашова
В подножието на заснежен хълм лежеше село с няколко хижи. През цялата година в хижата беше много студено и затова хората не можеха да отглеждат зърнени храни, зеленчуци и плодове. Живели са предимно от дивеч, който сами са уловили. Само мечките никога не са ловували, защото са били много мъдри животни, които са помагали на хората със своите съвети.
Един ден мъж и жена загинаха в селото, оставяйки след себе си пет деца: младо момиче, трима синове и четиригодишно момче. Когато бебето видя, че тя остана без родители, тя започна да плаче и все още беше попитана от най-голямата сестра къде са родителите им. Сестрата му обясни:
„В нашето село е много студено. Когато някой умре, той е дори по-студен от нас. Загряваме, като играем, движим се, работим и хващаме игра. Трябва да увием мъртвите в брезова кора, така че да не им се вижда нито една коса и да не им навреди снягът и вятърът. Родителите ни също са увити в брезова кора “, каза момичето.
Дениса Brliťová
Светофар е решил,
че ще прави форуми на хората.
Все още няма статуя,
да се забавляват поне малко.
И така той блесна за промяна
все още само червено.
Беше бъркотия за теб
там в средата на кръстовището!
Колите стоят, само тръби,
сигурно някъде ще има грешка.
На светофара се смееше и се забавляваше,
добре знаем, че е сгрешил.
Все пак е по-добре, мили деца,
когато светофарът е включен правилно?
Зорослав Йесенски
И така, скъпи приятелю?
Не искате да ходите на училище?
Може би вие сте един от тях,
чието училище боли?
Е, просто смело, не хленчи,
приятел приятелка
дай дясната си ръка.
Сега доста бавно:
четете, пишете, бройте.
Кой е свестен, трудолюбив,
училището не го изгори.
И радостта е голяма,
когато ви приветства в час
усмихнат учител.
Ян Жолнай
Според древногръцката митология Дайдалос е бил най-големият гръцки строител и изобретател. Той се прочу с това, че е първият човек, който излита, но не като астронавт. Човекът направи крила от птичи устни, залепи ги с восък, размаха ръце и ура - той вече летеше в небето. Единственият недостатък беше, че восъкът се топеше на слънце, така че Дайдалос винаги гърмеше на земята. Нещастници!
Въпреки тези препятствия той все пак успя да отлети до царството на Крит, където отглежда мъдрия крал на ленивци - крал Минос. Той беше толкова мързелив, че не искаше да става от леглото сутрин. Винаги, когато се събуждаше, беше обяд. Голи. Толкова го потисна, че загуби желанието си да царува.
Тъй като обаче най-големият гръцки строител буквално падна от небето, той реши да се позабавлява. Той заповяда на Дайдал да му създаде чудо, най-интересната пиеса в света. Той му заповядал да построи гигантски лабиринт от камък - лабиринт, от който малцина ще намерят изход!
Зорослав Йесенски
Имахме котка.
Черен, със зелени очи. Но вие го знаете.
Наричахме го Петър. По-точно - Дик.
И всичко беше както трябва. Всеки живееше по свой собствен начин и никой не се забъркваше твърде много в живота на никого.
Един ден, беше лято, при нас дойде посещение.
От Франция.
Нашата Анинка с Лоран, нейният френски съпруг.
Те също се държаха добре с нас, но най-много харесваха Пера.
Те видяха нещо странно в него, нещо, което ние, у дома, изобщо не видяхме.
Нещо, което само тези, които нямат котка у дома, виждат в котка.
И така го погалиха.
И така го изстъргаха.
И така хубаво изсумтяха от обща чиния.