Флеминг обаче не разполага с ресурси, за да направи откритието си под формата на безплатно лекарство. Почти десетилетие отне пеницилинът да се използва като лекарство.
През 1939 г. Хауърд Флори, професор по патология в Оксфордския университет, чете изследванията на Флеминг в British Journal of Experimental Pathology и започва да действа.
Флори и колегите му успяха да извлекат пеницилин от формата и започнаха да го тестват върху животни. Първият човешки експеримент се провежда на 12 февруари 1941 г., когато пациентът Алберт Александър получава пеницилин. За съжаление, екипът на Флори останал без лекарства, преди Александър да бъде напълно излекуван и той да умре от инфекцията.
Година по-късно се произвежда достатъчно пеницилин за успешно лечение на друг пациент. Ан Милър, пациентка в болница Ню Хейвън в Кънектикът, преодоля аборт и разви опасна инфекция, която й причини общ сепсис, т.нар. „Отравяне на кръвта“. Приемането на пеницилин в крайна сметка спаси живота на пациента.
През 1945 г. Флеминг, Флори и колегата на Флори Ернст Чайн получават Нобелова награда за медицина за откриването на пеницилин.
Станете член на общност, която се бори с корупцията и клиентелизма. Подкрепете безплатна журналистика на Aktuality.sk и играйте за два билета за Pohoda 2019.
Как действа пеницилинът
Пеницилин се дава на пациенти с бактериална инфекция. Някои видове бактериални инфекции, които могат да бъдат лекувани с пеницилин, включват например пневмония, менингит, но също така сифилис или гонорея. Пеницилинът може да се използва и за предотвратяване на зъбни инфекции. Като антибиотик, пеницилинът убива бактериите или ги предпазва от растеж и размножаване. Лекарството действа, като атакува ензимите, които правят клетъчните стени на бактериите.
Пеницилинът пречи на бактериите да синтезират пептидогликан, молекула в клетъчната стена, която дава на стената необходимата сила, за да оцелее в човешкото тяло. Лекарството значително отслабва клетъчната стена, причинявайки умиране на бактериите, позволявайки на човек да се възстанови от бактериална инфекция.
Различните видове пеницилин се използват за различни инфекции. Някои видове пеницилин са амоксицилин, ампицилин, аугментин, пеницилин G и пеницилин V.
Странични ефекти на пеницилина
Въпреки че пеницилинът е спасил много животи, не всеки може да го толерира. Някои хора дори имат алергия към пеницилин, което може да причини обриви, уртикария, сърбеж, подуване на кожата, анафилаксия (животозастрашаваща алергична реакция) и други симптоми.
В допълнение към алергиите, пеницилинът вече става все по-малко ефективен, тъй като някои бактерии са станали устойчиви на антибиотици.