27.11.2015 | 3925x Помирение | Ondřej Nývlt | Здраве
Вероятно има малко хора, които никога не са чували за диабет и инсулин. Диабетът или захарният диабет се превръщат в съвременна заплаха, достигаща относително големи размери. В света има повече от 400 милиона диабетици. Приблизително 350 000 от тях са регистрирани в Словашката република и се смята, че още 150 000 все още не са наясно с тяхната болест. За съжаление усложненията на диабета са толкова тежки, че до голяма степен причиняват преждевременна смърт. Добрата новина е, че следвайки подходящ режим и препоръчаната диета, диабетът може да се държи дълго време под контрол.
Какво е диабет?
Захарният диабет (СД) или диабетът е хронично метаболитно заболяване, което води до неспособност на организма да поддържа нивата на кръвната захар в нормални граници. Обща характеристика е по-високото ниво на захар на гладно и след хранене.
Хормонът инсулин е отговорен за понижаване на кръвната глюкоза и увеличаване на използването на глюкозата от клетките, което позволява на глюкозата да влезе в клетката и да бъде обработена. Той също така насърчава производството на въглехидрати за съхранение на гликоген и увеличава производството на мазнини от глюкоза. Също така влияе на мускулния растеж.
Противникът на инсулина е глюкагонът. Основната му роля е да увеличи гликемията чрез увеличаване на разграждането на гликогена в черния дроб, увеличаване на производството на глюкоза от мастни киселини и аминокиселини и увеличаване на секрецията на инсулин.
Секрецията на двата хормона се контролира чрез проста обратна връзка. Тъй като нивата на глюкозата се повишават, повече инсулин се изхвърля. И обратно, когато нивото на глюкозата намалява, повече глюкагон се изхвърля. Секрецията на глюкагон също се увеличава по време на физическа активност, тъй като тялото се подготвя за по-висока консумация на енергия.
Не много, не много
Инсулинът и глюкагонът се образуват в панкреаса в специални клетки, обединени в островчетата Лангерханс. Глюкагонът се произвежда от алфа клетки, а инсулинът от бета клетки. И двата споменати хормона регулират нивото на кръвната захар (гликемия) да бъде във физиологичния диапазон от 3,5-5,6 mmol/l.
Когато инсулинът се промива повече от настоящата нужда от транспортиране на глюкоза в клетките (обикновено когато се консумират прости захари с висок гликемичен индекс), кръвната захар пада под желаното ниво (хипогликемия) и се появяват следните симптоми: повишен глад и следователно по-висок прием на храна, симптоми, причинени от ЦНС (глюкозата е единственият източник на енергия за мозъка), като объркване, слабост, сънливост, световъртеж и дори безсъзнание. Може да настъпи и общ метаболитен срив с треперене, изпотяване и бледност. Нелекуваната тежка хипогликемия води до загуба на съзнание и смърт.
И обратно, ако има относителен или абсолютен дефицит на инсулин, ще се появи набор от симптоми на захарен диабет (СД). Има повишено ниво на глюкоза в кръвта (хипергликемия). Причината за това състояние може да бъде или недостатъчно производство на инсулин (тип 1 DM), или нечувствителност на тъканите към инсулин, т.нар инсулинова резистентност (тип 2 DM).
Как се проявява диабетът?
Като цяло, повишените нива на глюкоза в кръвта (хипергликемия) се наблюдават при диабет. Ако кръвната захар е по-висока от 10 mmol/l, глюкозата се екскретира с урината (гликозурия). Тъй като глюкозата в урината улавя водата, тя кара тялото да се дехидратира и води до често уриниране (полиурия) и жажда (полидипсия). Прехвърлянето на глюкоза в клетките е нарушено и нейното оползотворяване е намалено. Има нарушение на метаболизма на мазнините, което все повече се разгражда, включително миелиновите обвивки на нервите. Това състояние се проявява клинично като диабетна полиневропатия. Метаболизмът на протеините също е нарушен и повишеното разграждане на протеините води до нарушено заздравяване на рани. При повишено разграждане на мазнините при липса на инсулин се образуват кисели кетони (ацетон, ацетооцетна киселина и b-хидроксимаслена киселина) и настъпва киселинно-алкален дисбаланс (подкисляване на организма). При тежки условия може да настъпи кома и смърт.
Управление и изследване на метаболизма на захарта
Захарите като основен източник на енергия са снабдени с многократен контрол на нивото им. В допълнение към инсулина и глюкагона участват и глюкокортикоиди, хормони на щитовидната жлеза, адреналин и хормон на растежа. Само инсулинът обаче понижава кръвната захар.
Основният преглед за нарушения на въглехидратния метаболизъм е изследването на кръвната захар на гладно и изследването на сутрешната урина за глюкоза и кетонни тела (проява на мастен катаболизъм). OGTT (тест за орална толерантност към глюкоза) или гликемия се използва за оценка на нарушения с гранични лабораторни находки. При здрав човек хипогликемия може да настъпи след хипергликемия поради повишени нива на инсулин, които не са били разградени.
2 вида диабет
Диабет тип 1 е по-рядко. Среща се най-често при деца и юноши и не зависи от телесното тегло или диетата. Генетичното предразположение е важно и причинителят най-често е вируса. Панкреасът спира да произвежда инсулин поради автоимунно увреждане. Веднъж прекъснато, физиологичното производство на инсулин вече не може да бъде възстановено. Решението е приложение на инсулин през целия живот.
Диабет тип 2 е по-често. Свързва се със средна и по-голяма възраст, наднормено тегло и генетично предразположение. Причинява се от лош начин на живот, липса на упражнения в съчетание с дългосрочен висок енергиен прием и неподходящ избор на храна. Съдържанието на мастна тъкан се увеличава и целевите тъкани (черен дроб и мускули) са нечувствителни към инсулин. Това състояние се нарича инсулинова резистентност. Първоначално панкреасът произвежда достатъчно или дори повишено количество инсулин, но тъканите не могат да го използват поради инсулинова резистентност. Ако свръхпроизводството на инсулин продължи дълго време, клетките, произвеждащи инсулин, могат да бъдат изчерпани и унищожени. В този случай се изисква инсулин, както при диабет тип 1.
Инсулиновата резистентност води до по-нататъшни метаболитни промени, като повишаване на общия холестерол и неговия рисков компонент LDL, повишаване на триглицеридите, намаляване на нивото на „добър“ HDL, повишаване на кръвното налягане и повишаване на кръвната захар. Всички тези промени допринасят за атеросклероза и сърдечно-съдови заболявания. Заедно тези промени се наричат метаболитен синдром.
Преддиабетът е много сериозно предупреждение
Преддиабетът е състояние, което предшества проявата на диабет. Типично е наличието на инсулинова резистентност, което се случва 10 до 20 години преди развитието на диабет. Нивата на глюкоза на гладно обикновено са повишени (5,6 mmol/l и повече), но критериите за диагностициране на диабет все още не са изпълнени (гликемията не е над 7 mmol/l). Включва нарушен глюкозен толеранс и гранична глюкоза на гладно.
Клиничните признаци на захарен диабет често са само повишена умора, която пациентът обикновено не свързва с появата на диабет. Това допълнително увеличава значението на превантивното изследване на кръвната захар, което е единственият начин за откриване на диабет рано. Обикновено присъстват затлъстяване или наднормено тегло и повишени нива на триглицеридите, които се считат за основен фактор за развитието на инсулинова резистентност. По-късно повечето преддиабетици развиват диабет тип 2, който може да бъде предотвратен чрез превантивни мерки, особено загуба на тегло.
Основните симптоми на напреднал диабет са по-често уриниране и по-силно чувство на жажда с последващо повишен прием на течности. При по-голяма продължителност на недиагностицирания диабет има загуба на тегло поради дехидратация и понякога забелязваме и намален апетит. За съжаление, всички хронични усложнения на диабет тип 2 (атеросклероза, сърдечно-съдови заболявания, нефропатия, невропатия или ретинопатия) се установяват в стадия преди захарен диабет.
Усложнения на диабета
С правилен начин на живот и правилно лечение могат да се предотвратят сериозни усложнения. Ако обаче не се спазват правилата, освен остри усложнения (като диабетна кома), съществува риск от чести и типични хронични усложнения - тежко бъбречно увреждане (диабетна нефропатия или бъбречна недостатъчност до отказ), зрение (диабетната ретинопатия е увреждане на ретината, водещо до слепота) диабетна невропатия или увреждане на нервната функция с нарушения на възприятието и движението), но също така и т.нар. „диабетно стъпало“, което често завършва с ампутация.
Усложненията, свързани с инсулиновата резистентност и метаболитния синдром, са много сериозни. Това са предимно остри и хронични проблеми на сърдечно-съдовата система, като атеросклероза, миокарден инфаркт и инсулт. Сърдечно-съдовите усложнения са по-чести при диабетиците, отколкото при недиабетните и засягат жените по-често, отколкото мъжете. Например рискът от сърдечна недостатъчност или инфаркт е до пет пъти по-висок при диабетици, отколкото при недиабетици.
Като диабет?
При диабет тип 1 основното лекарство е инсулинът. Целта е да се поддържат нивата на кръвната захар възможно най-нормални чрез прилагане на инсулин по начин, който имитира възможно най-близкото му естествено производство. Лечението принадлежи изцяло в ръцете на опитен лекар - диабетолог.
Диабетът тип 2 е основно за подобряване на действието на инсулина в организма чрез увеличаване на чувствителността на тъканите, които са по-малко податливи на инсулинова резистентност. Вторият вариант е да се увеличи отделянето на собствен инсулин от панкреаса или да се удължи ефектът му.
Гликемичен индекс на храната
Въглехидратите имат най-значителен ефект върху нивата на кръвната захар. Въпреки това захарта не е като захарта, има големи разлики между прости захари и сложни въглехидрати.
Решаващият фактор е скоростта, с която въглехидратите, съдържащи се в погълнатата храна, се превръщат в глюкоза в храносмилателния тракт и тя навлиза в кръвта. Тази характеристика се изразява с т.нар Гликемичен индекс (GI). Глюкозата има GI от 100. Сравняваме други храни с глюкоза.
Храните с по-нисък ГИ (бобови растения, ядки, зеленчуци, повечето плодове, млечни продукти) постепенно увеличават стойността на захарта, което е особено полезно при лечението, но също така и за профилактика на диабет, наднормено тегло, сърдечно-съдови заболявания. След като ядете такива храни, не се чувствате гладни или хипогликемични толкова бързо. Храните от животински произход, като яйца, месо и сирене, имат нисък до нулев ГИ. Това се дължи на ниското съдържание на въглехидрати в тези храни.
В противен случай за храни с висок ГИ, които съдържат прости захари (бира, също диабетик, алкохол като цяло, сладки малини, бисквитки, шоколадови блокчета, десерти, сладки сладкиши и най-пикантни сладкиши, пържени картофи, крокети, печени картофи, кнедли, корнфлейкс или пуканки и други), има бързо повишаване на кръвната захар и ситостта след това хранене не трае дълго.
Следователно целта е да се подбират храни с нисък или среден гликемичен индекс. Ще предотвратим колебанията в кръвната захар, глада и раздразнителността.
ВНИМАНИЕ! Бирата (дори диабетична) има гликемичен индекс 110, което е повече от чиста глюкоза. Затова е добре да се избягва тази напитка в случай на диабет.
Наследственото разположение не означава непременно заболяване
Рискът от развитие на диабет се увеличава, ако някой от родителите, бабите и дядовците или братята и сестрите страда от диабет. От всички обаче зависи какво ще бъде следващото развитие, дали (или кога) диабетът ще избухне напълно. Важно е да водите здравословен начин на живот, да отслабвате и да поддържате тегло, да се храните здравословно. Достатъчните редовни упражнения са от голямо значение за профилактиката на диабета при уязвими хора. В диетата е важно да се ограничи консумацията на нездравословна храна, студени разфасовки, алкохол и излишни въглехидрати, особено захар. Диетата трябва да включва няколко порции зеленчуци на ден.
Важно е диабетът да може да се държи дълго време под контрол, като се спазва подходящ режим и препоръчаната диета. При отслабване находката се коригира до голяма степен или дори напълно. За уязвимите хора обаче хранителната дисциплина и многото упражнения за цял живот са от съществено значение.