Дял
Всеки има своята тайна мечта - да получи работата на мечтите, да намери любящ партньор за цял живот или да обиколи целия свят. Колкото по-големи са обаче мечтите ни, толкова по-малко вярваме, че те действително ще се сбъднат. Ние мислим и си представяме какво би било, ако беше. Срамежливото мълчание и внезапното кимане с глава разкриват, че се страхуваме от евентуално разочарование от провал, но някъде дълбоко в себе си все още тайно вярваме, че няма нищо невъзможно.
И точно в това убеждение и с голяма решителност седим с приятеля ми Ейдриън в самолет Embraer и гледаме през прозореца. Земята изчезва в краката ни и с огромно желание да изживеем триседмично приключение във Ванкувър, ние се губим в облаците. Предстои ни много дълъг път, но нямаме търпение. Гласът на пилота ни казва за полета и много хубави стюардеси все още ни обслужват. Всеки, който е летял, знае, че яденето в самолет не е награда, но нашите празни стомаси са благодарни за това в момента. Странно е да си там горе. Въпреки че всички имаме екран пред себе си с голям избор от игри, филми, музика и имам и книга за четене, предпочитам да гледам през прозореца и да гледам как летим към другия край на света.
Будапеща - Варшава - Торонто - Ванкувър. Човек би казал, че сме полудели с толкова много преходи, но се решихме на приключение. И така бродим няколко пъти по различни летища (на това в Будапеща викам над рафта с Mimoň, на който съм малко луд), търсим номера на нашата порта, минаваме през проверките и цялата тази въртележка няма край. Но ние приемаме всичко това с усмивка, защото вече имаме Ванкувър на една ръка разстояние!
При влизане в страната (т.е. в нашия случай кацане на летището в Торонто) все още трябва да попълним въпросник в самолета, защо решихме да посетим Канада, която съдържа багажа ни, колко дълго планираме да останем и т.н. Тъй като отдавна сме заменили малкия самолет Embraer с голям Boeing, ние седим по двойки и седим с джентълмен, който очевидно е загубен във въпросника. Разбрахме, че той идва от Украйна, отива да работи в Халифакс и не знае абсолютно нищо на английски. Помагаме му да попълни въпросник на крехък руски и жестомимичен език, който той реши да попълни на кирилица. И не знам защо, той попълва частта, написана на френски. Заедно решаваме всичко и изглеждаме много забавно. Когато го видяхме освободен през имиграционната служба и получихме разрешение да влезе в страната, си казахме, че ако той може да го направи, можем и ние. Вярваме, че той е стигнал до финалната линия безопасно и сърдечно го поздравяваме по този начин.
Нашият самолет се повреди на летището в Торонто, така че пристигаме във Ванкувър със значително закъснение и в тъмното, но накрая здраво хванати за ръце.! Дори не можете да си представите широката усмивка на разкъсаните ни и изморени лица, когато също пристъпихме напред с куфарите си (моите почти летяха с украинеца до Халифакс, защото грешат) и се възхищавахме на тотемите и тази съвсем различна култура. Никога няма да забравя момента, в който излязохме от летището в мрака на Ванкувър, вдишани и Адриан ми възбудено каза: „Еви, добре дошла в Канада!“
Осигурихме жилище с много приятна възрастна двойка - Робин и Петра Макдоналд, които живеят в тяхната много уютна, вековна къща близо до голямата улица Commercial Drive, който е известен с огромния си брой различни ресторанти и магазини. Взехме такси от летището, продиктувахме адреса си и нямахме търпение да легнем. След няколко метра в такси и веселото чуруликане на таксиметров шофьор обаче установихме, че не разбираме абсолютно нищо. Проблемът беше, че той изобщо не говореше английски!
Изплашени, ако той ни отведе някъде съвсем различно и в същото време развеселени, ние просто му кимнахме учтиво и се усмихнахме, мислейки за своите. Но се справихме с всичко и когато завихме на нашата улица и видяхме къща, която щеше да стане наш дом за три седмици, бързо издишахме. Позвънихме на вратата и бяхме посрещнати с усмивка по пижама от Робин, който ни показа цялата къща и особено стаята ни. Някак си влачихме куфарите (особено моя огромен) навътре над стръмните стълби, взимахме бърз душ и с благодарност се проснахме на голямото ни легло. Докато лежахме един срещу друг, нямаше нужда от думи, защото видяхме ентусиазма и любопитството в очите на другия. Заспахме бързо и скочихме от леглото за няколко часа, готови да видим мечтата си на живо.
Докато излизахме от къщата и вървяхме по улицата Търговско шофиране, огледахме се, хващайки се за ръце и попивайки атмосферата. Пристъпихме напред с решителност. Предстои ни първият ден на откритие!