tbl 16x400 µg (близ. PVC/PCTFE/Al-перф.)
Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Валсартан ratiopharm 320 mg
Филмирани таблетки
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всяка филмирана таблетка съдържа 320 mg валсартан.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Филмирана таблетка.
Бежова, филмирана таблетка, модифицирана във форма на капсула (размер приблизително 8,1 x 17,7 mm).
Таблетката може да бъде разделена на равни половини.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Лечение на есенциална хипертония при възрастни и хипертония при деца и юноши на възраст от 6 до 18 години.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Препоръчителната начална доза валсартан е 80 mg веднъж дневно. Антихипертензивният ефект е ясно очевиден в рамките на 2 седмици, а максималният ефект се наблюдава в рамките на 4 седмици. При някои пациенти, чието кръвно налягане не се контролира адекватно, дневната доза може да бъде увеличена до 160 mg и до максимум 320 mg.
Валсартан може също да се прилага в комбинация с други антихипертензивни средства. При тези пациенти добавянето на диуретик като хидрохлоротиазид ще доведе до още по-голям спад на кръвното налягане.
Допълнителна информация за специални групи пациенти
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти в напреднала възраст.
Бъбречна недостатъчност
Не е необходимо коригиране на дозата при възрастни пациенти с креатининов клирънс> 10 ml/min (вж. Точки 4.4 и 5.2).
Чернодробно увреждане
Валсартан е противопоказан при пациенти с тежко чернодробно увреждане, билиарна цироза и при пациенти с холестаза (вж. Точки 4.3, 4.4 и 5.2). При пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане без холестаза, дозата не трябва да надвишава 80 mg.
Деца и юноши на възраст от 6 до 18 години
Началната доза е 40 mg веднъж дневно за деца с тегло под 35 kg и 80 mg веднъж дневно за деца и юноши с тегло 35 kg или повече. Дозата трябва да се коригира въз основа на отговора на кръвното налягане. Максималните дози, изследвани в клинични изпитвания, са изброени в таблицата по-долу.
Дози, по-високи от изброените, не са проучени и поради това не се препоръчват.
Употреба при педиатрични пациенти на възраст 6 до 18 години с чернодробно увреждане
Както при възрастни, валсартан е противопоказан при педиатрични пациенти с тежко чернодробно увреждане, билиарна цироза и при пациенти с холестаза (вж. Точки 4.3, 4.4 и 5.2). Има ограничен клиничен опит с валсартан при педиатрични пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане. При тези пациенти дозата на валсартан не трябва да надвишава 80 mg.
Сърдечна недостатъчност и скорошен миокарден инфаркт при педиатрични пациенти
Валсартан не се препоръчва за лечение на сърдечна недостатъчност или скорошен миокарден инфаркт при деца и юноши под 18-годишна възраст поради липса на данни за безопасността и ефикасността.
Валсартан може да се приема със или без храна и трябва да се приема с вода.
Противопоказания
Свръхчувствителност към активното вещество или към някое от помощните вещества.
Тежки чернодробни увреждания, билиарна цироза, холестаза.
Втори и трети триместър на бременността (вж. Точки 4.4 и 4.6).
4.4 Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба
Не се препоръчва едновременната употреба с калиеви добавки, калий-съхраняващи диуретици и съдържащи калий заместители на сол или други лекарства, които могат да повишат нивата на калий (хепарин и др.). При необходимост се изисква мониторинг на калия.
Бъбречна недостатъчност
Понастоящем няма опит за безопасна употреба при пациенти с креатининов клирънс 10 ml/min, не е необходимо коригиране на дозата (вж. Точки 4.2 и 5.2).
Чернодробно увреждане
Валсартан трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане без холестаза (вж. Точки 4.2 и 5.2).
Пациенти с изчерпване на натрий и/или обем
При пациенти с тежко изчерпване на натрий и/или обем, напр. при тези, получаващи високи дози диуретици, рядко може да се появи симптоматична хипотония след започване на лечението с валсартан. Изчерпването на натрия и/или обема трябва да се коригира преди започване на терапия с валсартан, напр. чрез намаляване на дозата на диуретика.
Стеноза на бъбречната артерия
Безопасността на валсартан не е установена при пациенти с двустранна стеноза на бъбречна артерия или стеноза на единичен бъбрек. Краткосрочното приложение на валсартан на дванадесет пациенти с реноваскуларна хипертония поради едностранна стеноза на бъбречната артерия не е причинило значителни промени в бъбречната хемодинамика, серумния креатинин или азота на уреята в кръвта (BUN). Тъй като други лекарства, които повлияват ренин-ангиотензиновата система, могат да повишат уреята в кръвта или серумния креатинин при пациенти с едностранна стеноза на бъбречната артерия, препоръчва се проследяване на бъбречната функция, когато пациентите се лекуват с валсартан.
Понастоящем няма опит относно безопасното използване на валсартан при пациенти с наскоро бъбречна трансплантация.
Лечението с валсартан не трябва да се използва при пациенти с първичен хипералдостеронизъм, тъй като тяхната система ренин-ангиотензин-алдостерон не е активирана.
Аортна и митрална клапна стеноза, обструктивна хипертрофична кардиомиопатия
Както при останалите вазодилататори, особено внимание е необходимо при пациенти, страдащи от аортна и митрална стеноза или хипертрофична обструктивна кардиомиопатия (HOCM).
Употребата на ангиотензин II рецепторни антагонисти (AIIRAs) трябва да започне по време на бременност. Освен ако продължителната терапия с ангиотензин II рецепторни антагонисти не се счита за съществена, пациентите, които планират да забременеят, трябва да продължат алтернативната антихипертензивна терапия с лекарствени продукти, които имат установен профил на безопасност за употреба при бременност. Ако се диагностицира бременност, лечението с ангиотензин II рецепторни антагонисти трябва незабавно да се прекрати и, ако е подходящо, да се започне алтернативна терапия (вж. Точки 4.3 и 4.6).
Други състояния със стимулиране на ренин-ангиотензиновата система
При пациенти, чиято бъбречна функция може да зависи от активността на ренин-ангиотензиновата система (напр. Пациенти с тежка застойна сърдечна недостатъчност), лечението с инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим е свързано с олигурия и/или прогресивна азотемия и в редки случаи с остра бъбречна недостатъчност неуспех/неуспех или смърт. Тъй като валсартан е ангиотензин II рецепторен антагонист, не може да се изключи възможността употребата на валсартан да бъде свързана с бъбречно увреждане.
Бъбречна недостатъчност
Не е необходимо коригиране на дозата при педиатрични пациенти с креатининов клирънс 30 ml/min (вж. Точки 4.4 и 5.2). Бъбречната функция и серумният калий трябва да бъдат внимателно наблюдавани по време на лечението с валсартан. Това е особено важно, когато валсартан се прилага при наличие на други състояния с възможно бъбречно увреждане (треска, дехидратация).
Чернодробно увреждане
Както при възрастни, валсартан е противопоказан при педиатрични пациенти с тежко чернодробно увреждане, билиарна цироза и при пациенти с холестаза (вж. Точки 4.3, 4.4 и 5.2). Има ограничен клиничен опит с валсартан при педиатрични пациенти с леко до умерено чернодробно увреждане. При тези пациенти дозата на валсартан не трябва да надвишава 80 mg.
4.5 Взаимодействие с други лекарствени продукти и други форми на взаимодействие
Не се препоръчва едновременна употреба
По време на едновременното лечение с АСЕ инхибитори се съобщава за обратимо повишаване на серумните концентрации на литий и токсичността. Поради липсата на опит с едновременната употреба на валсартан и литий, тази комбинация не се препоръчва. Ако комбинацията се окаже необходима, се препоръчва внимателно проследяване на серумните нива на литий.
Калий-съхраняващи диуретици, калиеви добавки, съдържащи калий заместители на солта и други вещества, които могат да повишат нивата на калий
Ако се счита, че лекарствен продукт, който повлиява нивата на калий, е необходим в комбинация с валсартан, се препоръчва проследяване на плазмените нива на калий.
Изисква се повишено внимание, когато се използва едновременно
Нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВС), включително селективни инхибитори на COX-2, ацетилсалицилова киселина (> 3 g/ден) и неселективни НСПВС
Когато антагонистите на ангиотензин II се прилагат едновременно с нестероидни противовъзпалителни лекарства, може да настъпи отслабване на антихипертензивния ефект. В допълнение, едновременната употреба на ангиотензин II антагонисти и НСПВС може да доведе до повишен риск от влошаване на бъбречната функция и повишаване на серумния калий. Поради това е необходимо да се наблюдава бъбречната функция в началото на лечението, както и да се осигури адекватна хидратация на пациента.
При проучвания за лекарствени взаимодействия валсартан не разкрива клинично значими взаимодействия с валсартан и някое от следните: циметидин, варфарин, фуроземид, дигоксин, атенолол, индометацин, хидрохлоротиазид, амлодипин, глибенкламид.
При деца и юноши хипертония, която често е резултат от бъбречно увреждане, се препоръчва повишено внимание при едновременна употреба на валсартан и други вещества, които инхибират ренин-ангиотензин-алдостероновата система и по този начин повишават серумния калий. Бъбречната функция и серумният калий трябва да бъдат внимателно наблюдавани.
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Употребата на ангиотензин II рецепторни антагонисти не се препоръчва през първия триместър на бременността (вж. Точка 4.4). Употребата на инхибитори на ангиотензин II рецептор е противопоказана през втория и третия триместър на бременността (вж. Точки 4.3 и 4.4).
Епидемиологичните доказателства относно риска от тератогенност след излагане на АСЕ инхибитор през първия триместър на бременността не са категорични, но не може да се изключи малко увеличение на риска. Въпреки че няма контролирани епидемиологични данни за риска от ангиотензин II рецепторни антагонисти (AIIRA), може да има подобни рискове за този клас лекарства. Освен ако продължаването на AIIRA се счита за необходимо, пациентите, които планират да забременеят, трябва да преминат към алтернативно антихипертензивно лечение, което има установен профил на безопасност за употреба при бременност. Ако се диагностицира бременност, лечението с AIIRAs трябва да се прекрати незабавно и, ако е подходящо, да се започне алтернативна терапия.
Известно е, че излагането на AIIRA през втория и третия триместър причинява фетотоксичност (намалена бъбречна функция, олигохидрамнион, забавяне на осификацията на черепа) и неонатална токсичност (бъбречна недостатъчност, хипотония, хиперкалиемия) при хора, вижте също точка 5.3 "Предклинични данни за безопасност".
В случай на експозиция на AIIRA от втория триместър на бременността се препоръчва ултразвукова проверка на бъбречната функция и черепа.
Бебетата, чиито майки са приемали AIIRA, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за възможна хипотония (вж. Също точки 4.3 и 4.4).
Тъй като няма налична информация относно употребата на валсартан по време на кърмене, употребата на валсартан по време на кърмене не се препоръчва и са за предпочитане алтернативни лечения с по-добре установени профили на безопасност по време на кърмене, особено ако кърмите новородено или недоносено бебе.
Валсартан не е имал неблагоприятни ефекти върху репродуктивната способност на мъжки или женски плъхове при перорални дози до 200 mg/kg/ден. Тази доза е 6 пъти максималната препоръчителна доза при хора въз основа на mg/m2 (изчислението предполага орална доза от 320 mg/ден и пациент с тегло 60 kg).
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. При шофиране или работа с машини трябва да се има предвид възможността за рядко замайване или умора.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
В контролирани клинични проучвания при възрастни пациенти с хипертония, общата честота на нежеланите реакции е сравнима с плацебо, в съответствие с фармакологията на валсартан. Честотата на нежеланите реакции изглежда не е свързана с дозата или продължителността на лечението, а също така не изглежда да е свързана с пол, възраст или раса.
Нежеланите реакции, съобщени от клинични изпитвания, постмаркетингов опит и лабораторни находки, са изброени по-долу по системо-органна класа.
Нежеланите реакции са изброени по-долу по честота, като най-високата честота е изброена на първо място. Използва се следното споразумение: много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до 35 kg са получавали 20, 80 и 160 mg таблетки валсартан дневно (ниска, средна и висока доза). В края на седмица 2 валсартан намалява както систолното, така и диастолното кръвно налягане в зависимост от дозата. Като цяло и трите дозови нива на валсартан (ниска, средна и висока доза) значително намаляват систолното кръвно налягане от изходното ниво: ниско с 8, средно с 10 и висока доза с 12 mm Hg. Пациентите бяха рандомизирани, за да продължат със същата доза валсартан или да преминат към плацебо. Изходното систолично кръвно налягане е с -4 и -7 mm Hg по-ниско при пациенти, които продължават да приемат средни и високи дози валсартан, отколкото при пациенти, получаващи плацебо. Изходното систолично кръвно налягане е подобно при пациенти, получаващи ниски дози валсартан, както при пациенти, получаващи плацебо. Като цяло се наблюдава дозозависим антихипертензивен ефект на валсартан във всички демографски подгрупи.
В друго клинично проучване, включващо 300 педиатрични пациенти с хипертония на възраст от 6 до 18 години, пациентите, допустими за включване в проучването, са рандомизирани да получават таблетки валсартан или еналаприл в продължение на 12 седмици. Деца с тегло между ≥18 kg и 35 kg и 10 ml/min) не е
изисква се корекция на дозата. Понастоящем няма опит за безопасна употреба при пациенти с креатининов клирънс 30 ml/min и не е необходимо коригиране на дозата. Бъбречната функция и серумният калий трябва да бъдат внимателно наблюдавани (вж. Точки 4.4 и 5.2).
5.3 Предклинични данни за безопасност
Предклиничните данни не разкриват особен риск за хората въз основа на конвенционални проучвания за фармакологична безопасност, токсичност при многократни дози, генотоксичност и канцерогенен потенциал.
При плъхове токсичните за майката дози (600 mg/kg/ден) през последните дни на бременността и лактацията водят до по-ниска преживяемост, по-ниско наддаване на тегло и забавено развитие (отделяне на ухото и отваряне на ушния канал) при потомството (вж. Точка 4.6). Тези дози при плъхове (600 mg/kg/ден) са приблизително 18 пъти по-високи от максималните препоръчителни дози при хора, изчислени на база mg/m2 (изчислението предполага орална доза от 320 mg/ден и пациент с тегло 60 kg).
В предклинични проучвания за безопасност високи дози валсартан (200 до 600 mg/kg телесно тегло), прилагани на плъхове, намаляват параметрите на червените кръвни клетки (еритроцити, хемоглобин, хематокрит) и потвърждават промени в бъбречната хемодинамика (леко повишаване на плазмената урея, бъбречна тубулна хиперплазия и базофилия). при мъжете). Тези дози при плъхове (200 до 600 mg/kg телесно тегло) са приблизително 6- и 18 пъти по-високи от максималните препоръчителни дози при хора, изчислени на база mg/m2 (изчислението предполага орална доза от 320 mg/ден и 60 кг пациент). При мармозетите същите дози причиняват подобни промени, макар и по-тежки, особено в бъбреците, където промените водят до нефропатия, което води до повишена урея и креатинин.
И при двата вида се наблюдава бъбречна юкстагломерулна клетъчна хипертрофия. Смята се, че всички промени се дължат на фармакологичната активност на валсартан, която причинява продължителна хипотония, особено при мармозетите. Бъбречната юкстагломерулна клетъчна хипертрофия не е от значение при хора, получаващи препоръчаните дози валсартан.
Ежедневно перорално дозиране при новородени и младежки плъхове (ден 7 до ден 70 след раждането) на валсартан в дози до 1 mg/kg/ден (приблизително 10-35% от максималната препоръчителна педиатрична доза от 4 mg/kg/ден за системни експозиция) доведе до трайно, необратимо бъбречно увреждане. Тези ефекти представляват очаквания засилен фармакологичен ефект на инхибиторите на ангиотензин конвертиращия ензим и блокерите на ангиотензин II тип 1. Тези ефекти се наблюдават, когато плъховете се лекуват през първите 13 дни от живота. Този период съответства на 36-та гестационна седмица при хората и понякога може да продължи до 44 седмици след зачеването при хората. Непълнолетни плъхове в проучването с валсартан са получавали дози до ден 70 и не могат да бъдат изключени ефекти върху бъбречното съзряване (след раждането 4 до 6 седмици). Функционалното бъбречно съзряване е непрекъснат процес през първата година от живота при хората. Следователно не може да се изключи клиничното значение при деца на възраст