/slovakia/file/globuswebjpeg_skglobus_web.jpeg
Светът се променя драстично в резултат на глобализацията. Всеки със сигурност е срещал тази идея в различни варианти. Но тези промени представляват ли заплаха или се възползваме от тях и трябва ли да ги възприемаме предимно като възможност? Този въпрос вече не е толкова ясен.
Коментар на Душан Хренек
Нека ви помогнем да намерите първоначален отговор чрез пример. Представете си писател, който би написал среден роман на наша територия преди сто години. Тъй като по това време в нашите библиотеки имаше малко налична световна литература, успехът на нашия пазар можеше да бъде много по-лесен за него, отколкото в днешната огромна конкуренция от цял свят.
Но ако същият писател беше написал необикновен роман преди сто години, можеше да му отнеме десетилетия, за да се прослави в света. Днес, благодарение на Интернет и глобализирания книжен пазар, преводи на бестселъри по света често се публикуват само седмици след публикуването на оригинала.
Същото важи и за държавите. От една страна, глобализацията предлага огромни възможности да развием това, в което превъзхождаме, но в области, където изоставаме, нашата уязвимост може да стане още по-изложена. Поради това отговорните политици на национално и европейско ниво трябва да се стремят да разберат този феномен възможно най-дълбоко и да разработят стратегия, която успешно да приложи нашите народи чрез големи промени. Европейската комисия, която преди дни публикува доклад за възможностите и предизвикателствата на глобализацията, също се опитва да стимулира по-широк дебат по тази тема. Нека да разгледаме малко по-отблизо сега.
Най-богатото поколение
Икономически Европейският съюз се възползва предимно от глобализацията. Съюзът е най-силната търговска сила и около една трета от националния ни доход идва от търговията с останалия свят. Наред с растежа на световните пазари нараства и европейският износ, а оттам и броят на по-добре платените работни места. Всеки милиард евро допълнителен износ на стоки и услуги извън ЕС означава до 14 000 работни места. Словашката проекспортно ориентирана икономика, която е една от най-отворените в света, също черпи значително от тези предимства.
Икономическите ползи от глобализацията се усещат и от хората. По-лесният внос на продукти ни носи по-голям избор и по-ниски цени. Това също така повишава жизнения стандарт и покупателната способност на домакинствата с по-ниски доходи. Нито едно поколение преди нас не е имало толкова добър достъп до храна, облекло, технологии, здравеопазване или пътувания, както европейците днес.
Последиците от глобализацията се отразяват и в простото пътуване до различни страни, където хората често работят, учат или живеят. Те общуват в мрежата, обменят идеи, културни ценности и опит. Студентите имат достъп до курсове от водещи университети по целия свят чрез Интернет.
Ползите от глобализацията могат да се видят и извън Европа. Благодарение на тях стотици милиони хора са успели да излязат от крайната бедност и по-бедните страни имат възможност да наваксат с по-богатите. Това развитие трябва да играе значителна роля за увеличаване на стабилността, демокрацията и мира в света.
Нелоялна конкуренция
Вярно е обаче също така, че далеч не всеки усеща споменатите ползи на собствената си кожа. По-отворената и интензивна глобална търговия изложи много от нашите компании на конкуренция от страни със значително по-ниски заплати или стандарти за безопасност и опазване на околната среда. В някои случаи това доведе до затваряне на фабрики и загуба на хиляди работни места.
Европейският съюз се опитва да смекчи това развитие чрез Европейския фонд за приспособяване към глобализацията, който помага на уязвимите региони чрез преквалификация на служители, подпомагане на намирането на нова работа или директното им създаване.
Действията на някои държави, които въпреки непропорционалните субсидии се опитват да облагодетелстват собствените си компании за сметка на конкуренцията, също остават с висок риск. Много компании, от друга страна, се стремят да се възползват от заобикаляне на данъчните правила.
Европейският съюз обаче не е беззащитен и в тази област, споменавайки неотдавнашния случай на мултинационалния технологичен гигант Apple, който според решение на Комисията трябва да плати данъци в астрономически размер от 13 милиарда евро.
Рисковете, свързани с глобализацията, несъмнено включват нарастваща миграция, тероризъм, хакерски атаки и климатични промени. Съюзът е активен и в тези области, независимо дали става дума за интензивна помощ за развитие на страните в риск, Парижкото споразумение за климата или засилване на контрола по външните граници на ЕС.
Общи интереси
Тези проблеми обаче далеч не са приключили и усилията трябва да продължат. ЕС трябва да продължи да настоява за международно прилагане на глобални правила за справяне с нелоялни практики като укриване на данъци, неадекватни държавни субсидии или социален дъмпинг. По-ефективните инструменти за търговска защита и международният трибунал за инвестиции биха могли да помогнат на ЕС да предприеме решителни действия срещу държави или компании, които участват в нелоялни практики.
У дома трябва допълнително да увеличим защитата на нашите граждани чрез силна социална политика, осигуряване на обучение през целия живот и професионално обучение. Способността ни да подготвим хората за новата форма на пазара на труда, породена от иновации, автоматизация или цифровизация, също ще бъде от ключово значение.
Все още има много възможности и предизвикателства за глобализацията. Ще имаме успех само ако успеем да се свържем при тяхното решаване. В допълнение към света, нашата позиция в него също се променя. До 2050 г. вече няма да има европейска държава сред осемте най-силни икономики в света, а делът на европейците в световното население ще падне под пет процента до 2060 г. Следователно изолирането и затварянето на света е задънена улица, към която несъмнено бихме платили в днешния глобализиран свят.
Душан Хренек, ръководител на представителството на Европейската комисия в Словакия
Статията е публикувана в ежедневника за МСП на 26 май 2017 г.