История на чая
Най-старите описания на отглеждането и приготвянето на чай са от Китай от династията Чан (7-10 век), особено от известния майстор на чай Лу Джу.
За приготвяне се използва зелен чай, пресован в различни форми и след това смлян на фин прах, който се хвърля във вряща тенджера и се вари кратко. По-късно чаят на прах се кипва с вряща вода и след това се разбива с бамбукова бъркалка.
За първи път се сблъскваме с пиенето на чай, както го пием днес по време на династията Минг (14 - 17 век). Чаените листа се заливаха с гореща вода в голям Salco, от който също пиеха. Използването на чайници е свързано с разпространението на пиенето на чай във всички сфери на живота в китайското общество през 15 век.
Чайната култура и нейното пиене първо се разпространяват в Япония и Монголия, по-късно и в Арабия, а през 17 век чаят достига и до Русия и Европа, където се превръща в много популярна напитка.
Европейците, особено британците, започват да отглеждат чай в своите колонии (Индия, Шри Ланка), руснаците го засаждат в Кавказ, а китайците го носят в Тайван.
Изграждат се и други плантации за чай в Суматра, Ява, Южна Африка и на много други места. Чаят се превръща във важна търговска позиция и в световен културен феномен.