Jana Pištejová проектира ексклузивни колекции рокли за състезанията на Мис Словакия.

живее

Тя има собствена модна марка. И в същото време създава и образ за телевизионни водещи. Той твърди, че е трудно да се утвърдиш в Словакия с мода, но още по-трудно в чужбина. Той знае за какво говори. Той прекара две години в Лондон, учи в Лондонския колеж на модата и стаж в Модната къща на Никол Фархи.

Какво е модата за вас - игра, страст или упорита работа?
Както винаги, основно всичко, но нещо различно всеки ден. Понякога ми се иска да бягам до Татрите, откъдето идвам, но трябва да работя. За създаването на нови модели е необходимо да се настроите специално, да отворите вратата на музея, а това изисква мир. Друг път се занимавам с технически или логистични неща, на които се радвам по-малко. И от време на време, например, когато измисля колекция за състезанието Мис Словакия, се озовавам в облаците. След представленията трябва да се наспя добре, за да се възстановя до нормалното. Не искам да се увличам от мишурата на модния свят, най-важните моменти все още се случват в моето студио при създаването на дрехи. Разкрасява живота ми. Човек не може да влияе на много неща в живота си, но модата може. Щастлива съм, когато жените харесват и носят моите модели.

Казва се, че животът на моден дизайнер е труден труд и има и по-лесни начини за печелене на пари. Какво, например?
Със сигурност е по-лесно да купите апартамент и да го наемете например. Ако човек започне бизнес в моден бизнес, той няма да спре няколко години. Човек дори не може да мисли за създаване на компания, без да сътрудничи на банката. Намирането на инвеститор и убеждаването на банка е трудно. В същото време, разбира се, трябва да инвестирате много повече в бизнес, отколкото в банка. Не само пари, но и целия ви дух. Страстта и вдъхновението не са достатъчни.

Имахте бизнес дух?
Обременен съм не само с красотата, но и с удобството за носене на моите модели, така че не беше трудно да намеря търговска насока за работата си. Той обаче искаше смелостта да надгражда своите оценки и да пробива път до успешни и продавани модни колекции. Моята подкрепа винаги е бил партньорът ми Джон, на чийто добър съвет мога да разчитам. Известна упоритост и постоянство също са важни, за да може дизайнерът да наложи своя стил, според който публиката може лесно да го разпознае. Когато създавам облекло, не мога да изглеждам като художник, който хората не са разбирали и следователно не са купували нейния модел.

Докато не стартирате собствена модна марка, натрупахте опит в космополитен Лондон. Защо си хапнал точно там?
След гимназията исках да продължа да уча моден дизайн. В Академията за изящни изкуства в началото на 90-те години те отвориха само отдел за текстилен дизайн, което не ме привлече особено. Затова отидох в университета в Либерец, но след една година разбрах, че той е фокусиран твърде технически. Математиката, физиката и химията страдаха за мен. Ето защо опитах VŠVU, където междувременно беше създаден отделът за моден дизайн. Не бях приет, но дизайнерът и тогавашният учител Йозеф Чапчух ме насърчи да имам талант и оцених моя английски. Той ме посъветва да опитам късмета си в чужбина, както веднъж сам.

Лондон трябва да е бил голяма промяна за момиче от Попрад или не?
Чудех се защо да не го пробвам? В крайна сметка Йозеф Чапчух също натрупа опит с Пиер Карден, така че поне ще видя как работи модният бизнес в модната мека на Лондон. Дотогава редовно се появявах в Словакия на изложбите „Млад моден дизайнер“ или „Златна Фатима“ и получих няколко награди за работата си. Но дори това започна да ме отегчава след известно време, търсех място за заминаването си, ново предизвикателство и то ми дойде след срещата с Йозеф Чапчух.

Значи сте се записали в лондонско модно училище. Какво научихте в него?
Лондонският колеж по мода е много по-комерсиално ориентиран от словашките училища. Научих професионална английска терминология, опознах как съучениците ми виждат модата - не само английски, но и японски, италиански или френски. Словашката учебна програма обаче е по-взискателна от английската. По-скоро ставаше въпрос за сред хората в бранша и за получаване на непълно работно време.

Наричате стажа на Никол Фархи работа на непълно работно време?
Поради ниската заплата, която младите стажанти ще получават там, вероятно това не може да се нарече работа. Работите до прилична заплата само след дълго и бавно изкачване по кариерната стълбица. Бях благодарен обаче за възможността да тренирам в Никол. По това време две хиляди дипломирани дизайнери търсеха работа в Лондон. Всички изпратихме стотици писма и автобиографии и се надявахме да се заинтересуваме. Би било голяма случайност обаче, ако не се срещнете лично с дизайнера. Не исках просто да изпращам писма за неопределено време, затова отидох на лично интервю.

Защо избрахте Никол Фархи?
В Лондон има много различни модни къщи, някои от които са много екстравагантни, като Vivien Westwood. Оставих и автобиографията си на рецепцията при нея. Целият й персонал имаше пиърсинг, приличаха на пънкари - видях, че това не беше съвсем моят стил. Продължавах да опитвам, докато стигнах до Никол. Случайно потърсих шоурум вместо седалището на компанията, където току-що беше проведено малко модно ревю за клиентите на компанията. На рецепцията ми казаха, че просто им липсва момиче, което помага да облича моделите. И шоуто започва след два часа, за да мога да им помогна. Срещнах главния дизайнер там, показах му портфолиото си.

Какво му каза?
Мисля, че рисувам красиво. В Англия дизайните бяха доста скицирани в няколко реда, рисунките ми се смятаха за илюстрации. По това време доста игнорирах модните тенденции, моите дизайни бяха по-скоро в стила на блясъка. Но те им се струваха нови. Те дори бяха очаровани от поредица, наречена Руска сватба - с кожи и дантели от времето на Иван Грозни. И до днес не обичам да правя компромиси със силуета, защото добрата рокля за жена ще формира добра фигура. И това е моята визитна картичка.

Какво те привлече?
Вероятно рисунка, въпреки че стилът изобщо не прилича на марката Nicole Farhi - която е доста ефирно-романтична, леко спортна. Важно е обаче да се настроите на дизайнерската линия. Не ми беше трудно и за няколко месеца научих много там. За съжаление също разбрах, че ще отнеме много време, за да се намери подходяща дизайнерска позиция в Никол. В Англия има строга йерархия.

Планирахте да останете в Лондон или да започнете собствен бизнес?
Нямах точен план, но знаех, че няма да мога да създам компания там. Лондон ме омагьоса, но след това студентските ми визи изтекоха и се върнах в Чехия. Работих известно време като дизайнер на разфасовки в малка компания в Простейов и след това приятел ми се обади, че словашката компания за дрехи Zoe търси дизайнер. Работата в Zoe беше интересно преживяване за мен, освен че проектирах модели, работих и с клиенти и решавах практически бизнес въпроси. Когато компанията изтичаше навреме, ми хрумна, че клиентите на Zoe са загубили доставчик.

Имаше място за създаване на собствена марка?
Да. Създадох собствена марка UNIQUE с моя партньор в живота - англичанин, когото срещнах по Словашкото радио. Направи интервю с мен по английското предаване. По това време той е работил като журналист, но има страхотен бизнес дух, така че се допълваме перфектно. При смъртта Зоуи видя потенциала и ме убеди да се възползвам от възможността. Шансовете за намиране на подобна работа в Словакия бяха минимални, по-добре беше да тръгнете по търговския път и в същото време да пипетирате вашите модели.

Как се справи?
Постепенно преодоляхме трудностите. Дадох модното ноу-хау, моят партньор от своя страна направи по-голямата част от инвестицията и убеди банката да ни даде заем. Първо стартирахме магазин за търговия на едро, по-късно през 2003 г. открихме собствен магазин в Aupark в Братислава. Днес имаме и няколко франчайз магазина.

Харесваше ви да правите дрехи?
Да, очаквах с нетърпение готовата колекция, съобразена с моите дизайни и добре продавана. Това беше удовлетворение за свършената работа. В края на краищата, първите четири години след основаването на компанията, не спряхме, не бяхме на нито една ваканция. Това не беше само нашата работа, аз се грижех за служителите и сътрудничещите компании, за да съм сигурен, че всичко е съобразено точно както си бях представял. Проектирането на рокля е творческа работа, но също така трябва да отделите време, за да презаредите батериите си.

Как се справихте до позицията на съдебен моден дизайнер Мариана Журянова или Златица Пушкарова?
В началото на нашата модна марка нашият PR мениджър също предложи сътрудничество на телевизиите. Lucia Hablovičová, която след това беше модератор на телевизия Smotánka, се възползва от тази възможност, въпреки че през 2004 г. бяхме неизвестна компания. По-късно създадох и моден образ за Мартина Шимковичова, която след това модерираше спортни новини. След известно време Златица и Мариана се приближиха до мен. Седнахме не само професионално, но и човешки и все още сме приятели.

И какъв престижен въпрос като проектирането на рокля за боулинг?
В началото ми помогна приятелството ми с Лучия Хабловичова, която беше първият ми клиент на знаменитост. Тя ми предложи сътрудничество и аз го приех. Много ми харесва да измислям рокли за красиви купи или абитуриентски рокли, влагам много време и творческа енергия в това. Въпреки това се храня предимно от моята марка, с която се гордея. Всеки ден съм на въртележка между служители, доставчици и магазини. Приемам дизайна на ексклузивни модели като хоби, което ми дава много повече свобода не само при създаването, но и като се има предвид кой и за кого ще работя.

Носите само собствени модели. Като реклама?
Предпочитам да нося собствена работа, но не се съпротивлявам на други марки, дори имам няколко фаворита в Лондон. Въпреки това, носейки моите дизайни, мога да тествам как се чувстват клиентите в роклята ми. Влагам цялото си изкуство в колекции и се опитвам да позная какво ще се носи шест месеца предварително, което никак не е лесно. Разбира се, най-важното е собственият опит. Открих, че моделите, в които се чувствам добре, са най-успешните.

Какво обичаш да носиш?
Много харесвам дневни рокли, те са удобни и женствени. И аз обичам цветовете, подобрявам деня си с тях. Когато се обличам в черно, денят е нормален. В цвят човек веднага се чувства различен.

Модата винаги казва нещо за времето. Вашите модели са женствени, романтични и елегантни. Настоящето обаче е така?
Не, ние живеем в постмодернизъм, където всичко се смесва и произтича от нещо. Модата е свързана и с музиката и много други неща. Разбира се, това отразява времето. Например сега, когато кризата атакува, много колекции за есента и зимата на предстоящия сезон ще бъдат в черно, сиво или тъмно синьо.

Какво мисли за това любител на цветове като вас?
Въпросът е доколко хората искат да бъдат солидарни и да показват отвън с дрехите си, че по време на криза, когато мнозина нямат пари, няма нужда да украсяват. Модата определено ще бъде по-трезва през следващия сезон. Обичам да се увличам от фантазията и да показвам света в по-красиви цветове, какъвто е в действителност. Но всеки дизайнер има свой собствен свят и създава съответно.

Jana Pištejová, моден дизайнер (34)
Родената в Попрад събра вдъхновение и знания в Лондонския колеж по мода, практикува в модна къща Nicole Farhi и започна кариерата си в Словакия. През 2001 г. тя основава УНИКАЛНАТА модна марка тук, за която създава ексклузивни колекции от дневна и вечерна мода. От 2004 г. тя създава имиджа на телевизионни водещи и редактори. От няколко години той проектира колекции от ексклузивни рокли за Мис Словакия. Той активно подкрепя благотворителната организация „Добрият ангел“.

Текст: Катарина Седлакова за жени от „Правда“
Снимка: архив на Jana Pištejová