Когато вярваме в жени, жертви на сексуално насилие, защо не вярваме в жени, които твърдят, че не са били жертва на тормоз от обвиняемия актьор?

обвиняваме

През октомври 2017 г. New York Times и New Yorker публикуваха доклади за обвиненията на филмовия продуцент Харви Уайнстийн в сексуален тормоз. Съобщенията бяха направени от няколко жени, работещи във филмовата индустрия. Актрисата Роуз Макгоуан дори обвини Уайнстийн в изнасилване.

Поредицата от обвинения доведе до световно движение на жени, известно като MeToo, което се разпространи главно чрез социалните мрежи. Имаше редица жени, които бяха тормозени вербално или физически и които се страхуваха да говорят по различни причини дотогава. Много мъже са обвинени в сексуални хищници във връзка с техните твърдения.

Движението MeToo оказа голямо влияние върху възстановяването на общите социални принципи на поведението на мъжете спрямо жените. Може да се каже, че движението доведе до фундаментална промяна в тази посока.

Вербалният или физическият тормоз никога повече няма да бъдат толерирани в името на някои неписани полови стереотипи и традиции. Това се случи преди всичко, защото обществото вярва на засегнатите жени жертви.

Доверието е основно условие, за да бъдат коригирани и да не се повтарят неправдите, извършени спрямо жени. Когато жените не са сигурни, че обществото им се приема сериозно, ще им бъде трудно да имат смелостта да говорят в бъдеще, ако станат жертви на сексуално насилие.

В Словакия движението MeToo започна с пълна интензивност едва през последните седмици. Той е започнал от инцидент, когато частна телевизия излъчи монтаж в развлекателно шоу, в който актьорът Марош Крамар докосна с пръст пръста на гримьор.

Записът на това събитие достигна до социалните мрежи и, разбира се, предизвика съпротива и възмущение под формата на огромен брой статуси, някои от които дори открито омразни към актьора.

Телевизията се извини за съкращението, но междувременно имаше много жени, които в миналото са били тормозени от мъже. По този начин словашкият актьор по някакъв начин влезе в позицията, в която беше американски продуцент в продължение на три години.

Но не мисля, че това е правилно. Директорът на телевизията коментира целия въпрос, като обясни, че само част от ситуацията се е появила в среза, че тормозът не е възникнал в никакъв случай и че това е шега, която обаче по невнимание попадна в предаването.

Споменатият гримьор също го потвърди. Другите й колеги също свидетелстват, че актьорът никога не ги е притеснявал и че винаги се е държал с тях галантно. Те буквално казаха, че той е добър човек, много услужлив, много мил и че са доволни от него.

Освен това междувременно не е имало жена, която да се е чувствала нападната от актьори в миналото, какъвто беше случаят с Вайнщайн, когато имаше няколко десетки засегнати жени.

Очаквах, че след тези показания цялата ситуация ще се счита за обяснена като недоразумение и че обвиненията в социалните мрежи срещу Марош Крамар ще спрат. Не се случи. Само в дискусията в споменатото интервю с директора на телевизията, повечето от статусите бяха в духа, че жените, които защитават актьорите, всъщност просто се опитват да пазят доброто си място, че не искат да загубят работата си, че Крамар така или иначе е сексуален изнасилвач и че всъщност лъжат.

Дори се появи критиката на softpornofilm, в която авторът му учи, че докато царува критикуваният от нас softpornofilm, Maroš Kramár и други като него ще бъдат крале.

Това заключение не ми се струва справедливо. В крайна сметка, когато вярваме в жени, жертви на сексуално насилие, защо не вярваме в жени, които твърдят, че не са били жертва на тормоз от страна на обвиняемия актьор, напротив, те го смятат за свестен мъж и джентълмен?

Ако вярваме в адвокатите на жените, както и в жените жертви, е дошъл моментът обвиненията срещу Марош Крамар да приключат.

Не се случи. Очевидно сме склонни да се доверяваме малко по-трудно на адвокатите, отколкото на жертвите. Отчасти може би самият актьор е виновен за неговата мимолетна реакция на обвинението, което според него е извадено от контекста.

Възможно е обаче и нежеланието на обществото да спре да обвинява актьора по някакъв начин свързано с нашата по-голяма строгост и чувствителност към хората от артистичната среда. И актьорите поотделно.

Когато преди няколко години най-добрият ни колоездач ужили домакиня, която дори не познаваше на живо, горе-долу отдолу, тя наистина го смяташе за сексуален тормоз. Спортистът се извини за постъпката, но все пак инцидентът не предизвика такова голямо възмущение в нашия интернет като този с гримьора, с когото актьорът се познаваше добре и който, за разлика от домакинята, не се чувстваше притеснен в нищо начин.

Светът го осъди - словаците се забавляват, такива бяха заглавията на вестникарски статии по това време.

Може би по това време не бяхме достатъчно зрели, за да протестираме по-силно, но може би причината беше, че те бяха спортисти и обществеността у нас все още е по-добронамерена от артистите. Все пак те са нашите момчета.

Реакциите срещу известния актьор са много по-тежки. Дори регистрирах отговори като Крамар не е добър човек или добър актьор. Не мога да преценя какъв човек е, не го познавам освен от филми и театър, но мисля, че актьорът е отличен. В противен случай, като 14-годишен, един от най-големите режисьори на всички времена не би избрал него за главна роля.

По това време никой не пише за известния спортист като лош човек или лош велосипедист. Това беше ловец или бетар в най-лошия случай. Така че ми се струва, че имаме различен стандарт за актьори като компания, отколкото за спортисти.

В един филм се казва - „Знаете ли, художници, те имат различен морал. Те са като птици ... “Екипът вероятно улавя общата представа на нашата общност за актьори. Отиваме на театър с тях, аплодираме ги, но може би някъде вътре мислим за тях. Знаем какво се случва в този Холивуд.

Това обаче не е вярно, актьорите и хората от филмовата индустрия като цяло са абсолютно същите като всички останали. Хищници и господа.

Вярвам, че недоверието към жени, които се застъпват за някого или дори ги обвиняват в лъжа, също е насилие срещу тях като сексуален тормоз.

Ако за мъж, хищник, жената не е нищо друго освен сексуален обект, това е унизително за нея. Ако някой не вярва предварително на това, което казва една жена, с уговорката, че тя все още е само петно ​​и следователно заблуждава, това е знак за презрение към нея. А унижението може да е още по-голямо.

За една жена ще бъде трудно да има смелостта да говори в бъдеще в защита на мъжа. Защото, да, може да се случи и човек да бъде обвинен фалшиво в някого.