Магията на Великден
Великден отдавна е символ на пробуждането на живота, силата, плодородието, но и духовното съзерцание. В Словакия тези празници винаги са били богати на традиции и обичаи, много от които са запазени и до днес. Казва се, че трябва да познаваме миналото, за да можем да оценим настоящето и да се ориентираме в бъдещето. Великденските празници са перфектни.
Преди 1989 г. великденските празници страдаха повече или по-малко от духовното наследство на нашите християнски корени. Въпреки че официалните идеолози се опитваха да ги преименуват на „пролетни празници“, всъщност дори и най-скалните комунистически агитатори трябваше да се примирят с факта, че нацията просто не може да се ожени за Великден.
ОТ ЗЕЛЕНИЯ ЧЕТВЪРТЪК
НАРОДНИ МИТНИЦИ И ТРАДИЦИИ
ДОБРА НОЩ ДНЕС
Днес е променил и облика на великденските празници. На пръв поглед това се забелязва в повсеместната реклама, която завладява Великден в по-малка степен от Коледа, но въпреки това не пропуска възможността да даде на тази вековна традиция търговски подтекст. Класическите обичаи се наблюдават повече в селата и по-малките градове. Ако през шейсетте и седемдесетте години Великденският понеделник е бил и ден на посещения, мустаци и весели тържества в Братислава, днес все по-рядко се срещат ергени или бащи с малки синове, въоръжени с пелерини и вагони с върба. Юлиус Сатински споменава великденския заек в книгата си „Момчета от улица Дунайска“ и с типичния си хумор описва как тогавашният действащ лидер, воден от майстор Зварик, е пресичал улиците на столицата ни и се е опитвал да не пропусне нито едно домакинство от актьорските си колеги, но също и други семейства с местни жители, дами и особено дъщери. През последните години изглежда има някакво предпазливо възраждане на традициите. Може би това е свързано с повишения интерес към фолклора, може би хората също търсят нещо различно от вносни потребителски забавления. Нека стискаме палци за Великден, за да издържим и да надграждаме всички духовни и магически неща, които той е закодирал в себе си.