Трудно е да се подигравате с някой, който ви е изпреварил и е по-успешен. Ирландците успяха, въпреки че преди сто години бяха едни от най-бедните в света.

възходи

Авторът е журналист и преводач

Когато на 24 април 1916 г. в Дъблин избухва така нареченото Великденско издигане, Ирландия е една от най-бедните страни в света. Тя беше унищожена от британското управление, глада от средата на 19 век и масовата емиграция. Голяма част от населението живееше в ужасни условия и детската смъртност в Дъблин беше по-висока, отколкото във всеки друг голям европейски град.

Ако тогавашните неуспешни бунтовници се издигнат от гроба, те няма да признаят днешна Ирландия. Въпреки сътресенията в началото на десетилетието, сега тя е по-богата държава от Обединеното кралство и една от най-богатите държави в Европа. Въпреки че е единствената европейска държава, която навлиза в 21-ви век с по-малко население от двадесетия, страната на емигрантите, която има една трета по-малко население в сравнение с 1841 г., е държава, в която един на всеки осем души е имигрант.

Отминаха дните, когато англичаните отказваха да наемат стаи или къщи на ирландците. Още през петдесетте и шейсетте години надписите „Без чернокожи, без кучета, без ирландци“ бяха доста разпространени във Великобритания. Днес е модерно да се претендира за Ирландия или поне за ирландски произход. Ирландските пъбове сами по себе си са марка. Ще ги намерите и в най-малко очакваните части на света. Честването на Деня на Свети Патрик се превърна в глобално събитие. Всеки знае тъмна бира от определена пивоварна в Дъблин. В Съединените щати може би всеки кандидат за президент се опитва да изкопае доказателства в архивите, че предците му са дошли от изумруден остров. Стотици хиляди туристи се отправят към Дъблин. Google има европейска централа и клонове на десетки ИТ и финансови компании.

Независимо от това, Ирландия остава разделена страна, както физически, така и символично. Все още има две Ирландия. На юг католическата република Ирландия е предимно, а на север все още предимно протестантска Северна Ирландия, която е част от Обединеното кралство. Въпреки че бомбите вече не експлодират в Белфаст, Омах или Дери (за юнионистите от Лондондери), това е, заедно с Кипър, последната разделена държава в Европа. Разделението не е толкова кърваво и болезнено, както в миналото, но съществува.

Самата Република Ирландия има модерно и традиционно лице. Католическата църква все още работи с 97% от финансираните от държавата училища, а ирландките ходят на аборти във Великобритания, защото абортите са забранени, с изключение на това, че застрашават майките си. В същото време обаче през 2011 г. само 47 процента от населението се самоопредели като религиозни, а през 2015 г. три пети от участващите гласоподаватели се съгласиха да легализират еднополови бракове.

Лъжци, пияници, терористи?

Как е възможно стереотипът за нецивилизования червенокос, шумен, неграмотен пияница, който със сигурност все още е папски шпионин или диверсант в служба на Ирландската републиканска армия, почти да е изчезнал днес? Вероятно има две основни причини. Първият е просперитетът. Докато ирландците бяха бедни (и поради това често мръсни и необразовани), те бяха лесна мишена на презрение, подигравки и дискриминация. Едва ли обаче можете да се подигравате с някой, който ви е изпреварил. И ирландците го направиха. Те обаче трябваше да продължат да се борят за уважение и признание. Старите предразсъдъци не бяха толкова лесно изкоренени.

Дори в края на 80-те и 90-те години Ирландия е изправена пред относително неприкрита дискриминация. Британската комисия за расово равенство отбелязва случаи, при които на ирландски търсещ работа е казано, че като се има предвид произхода й, тя вероятно ще се чувства като у дома си и ще избяга от работа. Друга агенция за набиране на персонал заяви, че тя е ненадеждна като ирландка, а компания попита потенциален ирландски служител веднага след като беше попитана за тяхната националност дали имат проблем с алкохола.

В проучване от 1994 г. осем от десет ирландци, живеещи във Великобритания, твърдят, че в тяхно присъствие се изказват шеги, подиграващи ирландците или антиирландски реплики. Когато Питър Манделсън става секретар на Северна Ирландия през 1999 г., бившият министър-председател Маргарет Тачър го предупреждава да бъде внимателен, защото според нея всички ирландци са лъжци.

Ирландските слухове със сигурност не помогнаха за терористичните атаки на Ирландската републиканска армия (IRA) от края на 60-те до средата на 90-те. Конфликтът, който мнозина смятаха за „неразрешим“ като ситуацията в Близкия изток, беше потушен и с течение на времето мирният процес в Северна Ирландия може да се счита за относително успешен.

Въпреки че все още се случват провокации, като походите на оранжевистите, фактът, че Мартин Макгинес, бивш командир на ИРА, седеше в правителството на Северна Ирландия с преподобния Иън Пейсли, един от най-радикалните синдикалисти и в крайна сметка се сприятели, би изглеждал като фантастик преди две десетилетия. Подобно на ръкостискането между кралица Елизабет и Макгинес, наречен някога човекът, който представлява най-голямата заплаха за Великобритания.

Прагматични компромиси

Алфред Дъбс, родом от Прага, сега член на британската Камара на лордовете, служи в Северна Ирландия по време на мирните преговори. В едно по-ранно интервю той ми каза, че според него е ключът към помирението: „Ако искате мир, общностите трябва да общуват помежду си. Никога няма да постигнете това насила. Не е нужно да харесвате хората, с които общувате, но трябва да го направите и да видите дали може да се намери начин. “Ирландците, републиканците и юнионистите успяха по някакъв начин да преглътнат старите чувства на вина и омраза.

Може би в това имаше известна степен на прагматизъм. Дори в предишни периоди икономическата необходимост под формата на железопътно строителство или отводняване на земя означаваше, че Република Ирландия и Северна Ирландия си сътрудничат до известна степен. Хората от двете страни винаги са реагирали на съвременното развитие и са се преместили да работят или да пазаруват, където е било по-евтино.

Още през 90-те години политолози и икономисти твърдят, че в теоретичен случай на обединение Република Ирландия не може да си позволи да субсидира Северна Ирландия, както прави и прави Великобритания. През следващото десетилетие този аргумент вече не беше толкова убедителен. Въпреки спукването на балона с недвижими имоти в Ирландия в края на първото десетилетие през 21 век, икономическата мощ вече не е най-сериозната пречка за обединението на острова. Все още остават сантименталните причини за лоялност към Лондон и монархията от страна на юнионистите и републиканските принципи на националистите.

Интересно огледало на нагласите на ирландската общественост, както католическа, така и протестантска, юнионистка и републиканска, е спортът. Футболът, ръгби, хокей на трева и крикет в миналото са били считани за „британски спорт“, докато галският футбол и хвърляне са имали етикета на галски или келтски спорт. Доскоро дори в парка Croke Park в Дъблин негалските спортове не бяха разрешени. Футболът и ръгбито не се представят там през 2007 г. Спортът обаче не само разделя ирландците, но и ги обединява. В ръгби и крикет има само един съвместен национален отбор. Футболистите все още имат два национални отбора - и двамата са напреднали в предстоящото европейско първенство. Към тях се присъединява Мартин О’Нийл. Настоящият треньор на Ирландия е роден на север от острова и в фланелката на Северна Ирландия, играна на Мондиал 1982.

Понякога се казва, че ирландците са подобни по характер на словаците. Интересът към пеенето, танците и алкохола е безспорен и от двете страни. Миналият век също сочи към много паралели. Ирландците бяха по-кървави, но и двете нации се освободиха от почти безнадеждна ситуация преди сто години и изживяха просперитет, за който бабите и дядовците им никога не са мечтали. Те обаче са преживели и няколко тежки кацания, които са предупреждение, че нищо не е гарантирано и че следващият век може да не е по-малко бурен. Отидете и вие! Успех, Ирландия!