Гръцкото правителство изпраща празни думи до Брюксел, вместо да реформира.

дневник

Авторът е председател на партията SaS

В края на миналата година гръцкият парламент не успя да избере президент за три опита, като в този случай предсрочните парламентарни избори трябва да бъдат свикани по гръцката конституция. И така се случи, изборите на 25 януари бяха спечелени от партията Сириза, водена от Алексис Ципрас, а два дни по-късно новото гръцко правителство положи клетва. Сириза изгради коалиция (самата тя имаше „само“ 149 от 300 места) и влезе в нея с независимите гърци (13 места). Това беше точно преди 105 дни.

Светът започна да разпознава не само новия гръцки премиер, но и младия и харизматичен лидер на лявата Сириза, но и новия финансов министър Янис Варуфакис, който вероятно е най-подходящ за името екзот.

Така че знам, че не прекалявам с официалните дрехи, но тичането в консервативна Англия при министъра на финансите с кожено яке и разрошена риза и искането на пари все още е малко твърдо кафе. Първоначално за Варуфакис се говореше с голямо уважение като експерт по теория на игрите, но днес европейските партньори вече разбраха, че той няма да получи голяма тежест в политиката.

Във всеки случай, в началото на министерството си той можеше да си позволи големи трикове - да премахне т. Нар. Тройка на живо, да обиди германския си колега Шойбле или да поиска опрощаване на гръцкия дълг. Той също така успя да отегчи европейските си партньори до смърт няколко пъти с половинчасови монолози.

Само предложенията за реформи, имам предвид реалните предложения за реформи, а не общите „глупости“ от главата за световния мир, не дадоха резултат. Предложеното от Варуфакис би било нелепо, ако ситуацията не беше толкова сериозна. Например преговорите не продължиха дори три часа в понеделник, 16 февруари, защото гърците дойдоха с празни ръце. Накрая, четири дни по-късно, те трудно се съгласиха да се съгласят.

Това беше преди 80 дни, което беше достатъчно за Вилиъм Фог преди 140 години да обиколи света, но не беше достатъчно за гръцкото правителство да представи достоверен тристранен списък с реформи. Напротив, Варуфакис нарече предложенията на Еврогрупата абсурдни.

Вместо реформи, все по-странни тонове идваха от Гърция. Първоначално имаше заплаха 300 000 бежанци да бъдат допуснати до Европа (Панусис, заместник-министър на вътрешните работи), след това те искаха репарации от германците, относно размера на гръцкия дълг (външен министър Каменош), гръцкият председател Константопулус министър на правосъдието Параскевопулос също искаше германците да завземат имущество в Гърция (около четири сгради). Понякога Ципрас говори и с нови избори или референдум, което беше по-скоро знак на отчаяние.

Гръцкото правителство загуби буквално целия март, тъй като преговорите не помръднаха и на сантиметър, но дебелите преговори започнаха да отслабват. Ципрас започна да разбира, че предизборните му обещания са несъвместими с парите на европейските партньори, и за първи път започна да търси решение. Пристигна посещение в Русия. Искането на пари от Путин беше наивно, но опитът да се договори маршрут на тръбопровод през Гърция, след като Русия отмени маршрута през България или опитът да се договори за отстъпка от руския газ, може би не би бил толкова безполезен, ако беше малко по-късно. Това звучеше като чиста провокация, което вероятно беше намерението на Ципрас.

През април се появиха първите слухове за несъстоятелност, гърците започнаха да пускат балони (министърът на труда Скурлетис), че може да не плащат за нещо, но бързо премина, след като Варуфакис беше привикан във Вашингтон от ръководителя на Международния валутен фонд Кристин Лагард . Тогава те предпочетоха да не го споменават и странно е, че гърците плащат всички вноски до момента. Никой не знае точно колко дълго ще продължат парите им и вероятно не самите гърци.

Ципрас се бори не само срещу еврозоната и опозицията, но и срещу държавните служители, които фино игнорират разпоредбите на новото правителство, и срещу кметовете, до които е посегнал за пари. Между другото, считам това за едно от лошите решения, защото за пореден път онези общини, които са се справили отговорно, ще бъдат наказани.

Те трябва да изпратят неизразходвани пари в Атина. Онези, които са били в дълг в стила на най-добрата гръцка традиция, не трябва да изпращат нищо в Атина. Друго лошо и опасно решение за страната е плячкосването на пенсионни фондове на държавни компании, които ще бъдат спасени.

Фактът, че в Гърция все още не е избухнала паника, се дължи единствено на Европейската централна банка, която тихо вдига тавана за така наречените ELA заеми, който в момента е почти 80 милиарда евро. Трябва да се отбележи, че заемите от ELA не са част от гръцкия дълг и ако възникне фалит, общият недостиг ще бъде по-голям с тази сума.

Говорейки за фалити. След сто дни се оказа, че основно цялото гръцко правителство са или тежки аматьори, или ужасни "изгнаници" - това все още не е известно, предполагам първо. И двамата обаче правят неблагонадеждни партньори и затова повечето държави от еврозоната са започнали подготовка за грексит (планираното излизане на Гърция от еврозоната) или грексидент (хаотично не се знае точно какво).

Между другото, аз от години твърдя, че излизането на Гърция от еврозоната (а не от ЕС) е единственото реално решение.

Вчера, 104 дни след изборите, отново имаше срещи на Еврогрупата в Брюксел (среща на финансовите министри от еврозоната), които отново не доведоха до нищо. Гръцкото правителство е пропиляло първите сто дни по невероятен начин, което може да се разбере, ако например са обявили несъстоятелност, но са запазили спокойствие в еврозоната с мира на англичаните. Те обаче нямат смелостта да го направят.

Те нямат мандат от електората да напуснат еврозоната и нямат силата и основанието за реални реформи, които биха съживили гръцката икономика. По-конкретно, това би разкъсало управляващата партия на Сирия, която се състои от девет малки, в някои случаи дори крайно леви партии, което би довело до предсрочни избори, а ние бихме били там преди половин година. И така, от гледна точка на Гърция, те правят най-лошото, което могат - губят време и изплащат дългове.