Увреждане на менискусите, свързано с разкъсването на предната кръстна връзка на кучета

Нараняване на менискала, свързано с разкъсване на черепно-кръстосани връзки при кучета

разкъсването

MVDr. Карол Шевчик
MVDr. Мариан Хлучи, д-р.
MVDr. Кристина Хухакова
MVDr. Мариета Курилова
MVDr. Мария Курицова, д-р.
Проф. MVDr. Валент Ледеки, CSc.

Университет по ветеринарна медицина и фармация в Кошице
Университетска ветеринарна болница
Отдел за дребни животни, Отделение по хирургия, ортопедия, рентгенология и репродукция
Komenského 73, 041 81 Košice

Обобщение

Вторичното увреждане на менискуса е често усложнение на разкъсването на предния кръстен лигамент на кучета. В някои случаи диагнозата може да бъде трудна
и щетите ще останат незабелязани. Нелекуваният, повреден менискус е потенциален източник на болка и трайно набръчкване и развитие на артритни промени в ставата. Това резюме накратко описва функцията на менискусите, тяхната терапия и възможното й въздействие върху ставата като функционална единица.
Ключови думи: куче, менискус, кривина, терапия

Обобщение

Вторичното увреждане на менискуса е често усложнение на разкъсването на черепно-кръстната връзка при кучета. В някои случаи диагностиката може да бъде сложна и повредата да остане незабелязана. Нелекуваният повреден менискус е потенциален източник на болка и постоянно накуцване. Това резюме описва накратко функцията на менискуса, неговата терапия и последиците от нея.
Ключови думи: кучета, менискуси, накуцване, лечение

Фиг. 1 - Силите на компресия (бяла стрелка) се преобразуват в радиални (черни стрелки) и менискусът се подлага на периферна екструзия (пунктирана стрелка). Източник: Бойд и Майерс, 2003 г. Фиг. 2 - Схематично представяне на натоварването върху колянната става. Вляво: Менискусът служи като амортисьор и предпазва ставния хрущял, при условие че връзките са непокътнати. Вдясно: отпуснатият менискус не е в състояние да запази свойството на носещата конструкция и се получава директен контакт на ставния хрущял, което води до поредица от отрицателни биомеханични събития. Източник: www.livingart.org.uk

Увреждане на менискусите

Уитни, 2003, въз основа на артроскопски находки, класифицира отделните лезии на менискусите, както следва:

Фиг. No3 - Лезии на менискусите. Източник: Karia et al., 2019

Фиг.No.4 - Лезии на менискусите. Вляво: дръжка на кофа, вдясно: разхлабена клапа. Източник: Thieman et al., 2009

Диагностика

Фиг. 5 - Вляво: непокътнат медиален менискус на кучето. Вдясно: повреден менискус с натрупване на течност и промяна в ехогенността. Източник: MVDr. М. Курилова, KMZ UVLF Кошице

Най-често използваните методи за диагностициране на увреждане на менискуса са артротомия и артроскопия (Ralphs and Whitney, 2002; Hoelzler et al., 2004), с по-висока точност на артроскопията (Case et al., 2008, Pozzi et al., 2008, Plesman et al., 2013 Ritzo et al., 2014). Независимо от използвания метод, сондите за менискус, дистракторите на ставите, ъглите на валгуса и варуса, флексията и разширяването на ставите подобряват визуализацията на менискусите, като по този начин увеличават точността на диагнозата на конкурентно увреждане. На външен вид менискусът може да изглежда непокътнат, но непълни вертикални надлъжни лезии, например, могат да бъдат открити с менискусна сонда (Pozzi et al., 2008).
Кокс и Кордел (1977) съобщават, че някои видове увреждания на менискуса, като дръжката на кофата, не засягат биомеханиката на ставите и водят до минимална или никаква заболеваемост. Преобладаването на асимптоматичните лезии при кучета все още е неизвестно, но броят на TPLO хирурзите, които не извършват рутинна адаптация на вътреставни структури, особено в частично стабилни стави, непрекъснато се увеличава (Jandi and Schulman 2007; Rutherford et al., 2012 ).

Терапия

Най-често използваната опция за лечение е резекция на увредена менискусна тъкан, резекция на целия менискус или неговия шев. В миналото стандартно се препоръчваше разхлабване на медийния менискус, за да се предотврати късно увреждане. Зашиването на менискусите с цел поддържане на пълната им функционалност е често срещана практика в човешката медицина за възстановяване на физиологичния механизъм на контакт и ограничаване развитието на дегенеративни промени (Logan et al., 2009). Във ветеринарната медицина шевът се взема под внимание, ако увреждането се намира в абаксиалната, т.е. в най-претоварената трета от менискусите. Шевът на надлъжните, кофата и хоризонталните лезии е описан успешно (Thieman et al., 2010), но повечето лезии се отстраняват чрез резекция. При хронично нестабилни стави настъпват структурни промени в менискусната тъкан, което намалява вероятността за възстановяване на нейната функция (Barber, McGarry, 2007) и приблизително 75% от лезиите са от вътрешната, аксиалната страна. Резекцията на увредена тъкан е най-извършваната процедура на менискусите.
Разпознаваме частична, сегментна и пълна менискектомия (Фиг. №6).

Частичната менискектомия, представена на най-горната фигура, е показана за лезии, които позволяват да се запази периферният ръб на менискуса. Сегментарната менискектомия се препоръчва при пациенти, при които не е възможно да се остави абаксиалният ръб и половината от менискуса се отстранява. Тоталната менисцектомия е показана за лезии, надвишаващи опашната половина, с комбинация от необходимостта от премахване на абаксиалния ръб или общи дегенеративни промени. Потенциалното предимство на премахването на целия менискус е елиминирането на риска от късното му респ. латентни щети. Има няколко основни факта за разглеждане. Трябва да се осигури достатъчен достъп и излагане на съседни структури, за да се сведе до минимум тяхното ятрогенно увреждане. Необходимо е да се отстранят всички увредени тъкани, в противен случай може да възникне трайно изкривяване (Kowaleski et al., 2012). Slocum и Slocum, 1998 г. в TPLO препоръчват превантивно освобождаване на медиалния менискус. Известни са две алтернативи за тази процедура: тенотомията на каудалния менискотибиален лигамент или централният разрез на тялото на менискуса (Фиг).

Фиг. No.7 - Освобождаване на менискуса. (А) Тенотомия на опашната менискотибиална връзка. (B) радиална трансекция в средата на менискуса. Източник: www.memorangapp.com

Освобождаването на менискуса позволява неговата каудална сублуксация с кондила на бедрената кост, което елиминира риска от заклещването му между него и кондила и пищяла. Недостатъците включват нарушаване на целостта на абаксиалните колагенови влакна, като по този начин се елиминира функцията на менискус, променяйки механизма на контакт (Pozzi et al., 2006; Pozzi et al. 2008; Luther et al. 2009).

Отпуснатият менискус не заздравява функционално, което означава, че той остава биомеханично дефицитен (Cook et al., 2016) и все още съществува риск от късно увреждане на менискуса (Thieman et al., 2006).

Влияние на терапията с менискус върху биомеханиката на ставите

Заключение

Поражението на менискуса поради нестабилност на ставите е относително често при кучета, свързани с разкъсване на CrCL. Внимателната пре- и следоперативна диагностика може частично да елиминира риска от усложнения. Терапевтичните препоръки зависят от местоположението и степента на увредената тъкан. Поддържането на достатъчна площ на абаксиалния ръб и връзките на менискуса позволява на менискусите да разпределят тежестта, преминаваща през ставата. Първоначално се препоръчва разхлабване на менискусите, за да се предотврати късното им увреждане. Освобождаването на медиалния менискус обаче води до по-значително нарушаване на вече редуващата се биомеханика на ставата и впоследствие до изместване на товара на места, където ставният хрущял няма способността да се адаптира към повишено натоварване, което води до дегенерация. В следоперативно стабилна става, функционален менискус допринася за контактната механика на ставата и елиминира дегенерацията на хрущяла. Трябва да се запази непокътнат менискус въпреки риска от късно увреждане.