микрочип

Учените от Обединеното кралство са успели да разработят интелигентен микрочип, за който се твърди, че може да потисне апетита на затлъстелия човек. Изследователите планират да разширят своите изследвания, като включат лабораторни тестове върху животни.

Микрочипът се имплантира на индивид върху така наречения блуждаещ нерв (Nervus vagus), който е отговорен за, наред с други неща, повишен апетит. Екип от науки от Имперския колеж в Лондон работи върху развитието му като алтернатива на инвазивната хирургия. Понастоящем изследванията са в процес на клинично тестване върху животни и ако успеят, първите проби от импланти при хора могат да се очакват в рамките на три години. Изследователският проект беше подкрепен и от Европейския изследователски съвет с безвъзмездна помощ от 7 милиона евро.

Самият чип е един вид интелигентен модулатор, който е само няколко милиметра в диаметър, докато е прикрепен към блуждаещия нерв в перитонеума посредством специален електрод за маншет. Чипът е адаптиран, за да може да чете и оценява електрическа и химическа информация за повишен апетит в нерва. Въз основа на тази информация, чипът след това изпраща сигнал до мозъка, който в крайна сметка има за цел да намали или напълно да спре апетита. „Като наблюдаваме тези сигнали, можем да принудим мозъка да създаде обратен стимул. Това може да бъде например контролът на апетита, когато в резултат човек е много по-бавен и в по-малки количества “, добави професор Тумазу от изследователския екип за сървъра на BBC. По принцип можем да говорим за измама на мозъка, когато благодарение на чипа той получава модифицирана информация, че стомахът е пълен с храна и вече няма нужда да яде.

Според учените в самия процес ключът е да се идентифицират химичните процеси за сметка на електрическите импулси, което означава получаване на по-селективна и по-точна информация. Подобни устройства са разработени в миналото от учени, за да се намали броят на припадъците чрез прилагане на електроди към същия блуждаещ нерв. Стимулирането на нервната стимулация все още е предмет на изследвания и не е обичайна медицинска процедура, въпреки че няколко проучвания сочат предимствата на такава процедура по отношение на нейната нежност и обратимост.