три четвърти, пис. и три четвърти не. дробен израз за мерки и тегла, три четвърти: три четвърти (три четвърти) часа (килограм, метър, литър, година);
данни от три четвърти (три четвърти) до две;
Часовникът на кулата удря три четвърти. (Barč)
1. да се случва, да подтиквам, да се предлагам: боря се (онези, него и т.н.) със щастие, робот, място;
добър купувач (Vans.);
Изглеждаше ми трудно да съм млада. (Скал.)
2-ро обаждане. разреден. да се случи, да живее, да стане: Ние сме хора, така че дори малки черупки се срещат. (Gab.)
три части, треперене, треперене, триазол, треперене, розк. tras sa nedok.
1. движете се с малки, бързи, резки движения, треперете: ръце, крака, устни, устата му се разклаща (разклаща), прен. аз съм (бях) развълнуван;
т. със зимата (от зимата);
коленете му трепереха, прен. имах страх;
т. по цялото тяло (цялото т.) като трепетлика [като трепетлика, като стара баба и др.] много;
късата й пола се тресеше върху широките й слабини (Jégé) тя разтърсваше;
т. със смях, t. с радост;
т. със страх, страх, страх (от страх) и т.н .;
т. с гняв, вълнение [от гняв, гняв, отрова] и др.;
прен. сърцето ми трепереше (Тадж.) Чувствах се притеснен, тревожен;
2. придвижвам се силно, разклащам, разклащам;
рев: земята се тресе, прозорците се тресат, стените се тресат;
ревете до улицата, вилата се тресе много, силно;
ревете, докато планините се движат много, силно;
3. треперещ, вибриращ, вибриращ, вибриращ;
блясък, блясък: гласът му трепери (нея и др.);
въздухът се тресе в жегата (Ráz.-Mart.);
Слънчевите лъчи треперят на повърхността. (Ход) Лампата вече се тресе (Kuk.) Мига.
4. изр. (преди какво, пред кого и не веднага.) да се страхуваш от нещо ал. някой, бойте се от някой ал. от нещо: t. преди смъртта;
Цялата къща се тресе пред него. (Кук.) И щом хората загубят търпение, тогава, господа, бъдете разтърсени! (Зуб.);
прен. Именията треперят, пандурите бягат (Ráz.) Господарите се страхуват.
5. изр. (за кого, за какво, разводнявам. и над кого, над какво) да се страхувам, да се страхувам, да се тревожа, да се тревожа: t. за дете, за син и т.н., t. за вашата съдба, за вашия живот;
Треперите над най-ценното, което имате - над живота. (Кук.)
6. изр. (жадно) копнее за нещо, жадува за нещо, жадно желае нещо: Не виждате ли как се тресе за танци? (Скал.);
когато всички се тресат зад робот (Mňač.)
● t. да бъде алчен за (нация и отгоре) пари, за пари, грош, грайчар, за всяка корона да бъде алчен, скутери;
обратното. разклащам, -а, -ей;
док. k 1, 2, 3, 4 разклащане, k 1 i разклащане, k 2 i разклащане
1. (кой, какво, кой, с какво) мощно, насилствено, бързо и разкъсан от някой ал. да премести нещо тук-там, да хване: Той хвана Матия за раменете и го разтърси, сякаш искаше да разтърси душата му. (Кал.);
врата на триазол гунар (о. Кинг);
Разклащам я като круша, но тя е нищо. (Швант.) Той вдигна лявата си ръка към небето и я разтърси. (Вадж.)
2. често неос. (кого) да накара някой да трепери, да бъде смачкан, смазан: студът го разтърсва;
просто го разтърси от зимата, от страх, от възбуда (страх, гняв);
Нека я тресе цяла нощ тази вечер, сякаш има предател. (Швант.);
прен. Тя влезе колебливо и беше разтърсена от несигурността (Bod.) Чувстваше се несигурна. По-скоро гневът в него го разтърси (Джил.) Той беше ядосан.
3. разреден (като по този начин) предизвиква трептения, вибрации на нещо: каза Марковски, клатейки гласа си. (Jégé)
4. (ко) разклащане, разклащане: събиране на ядки чрез разклащане;
Стройното дърво се катери по дървото, ракообразните се тресат. (Вадж.)
● Добрата круша е най-често срещаният аксесоар. добросъвестно използване най-много;
док. k 1 разклащане, k 2, 4 разклащане, k 4 разклащане