šteb eľ (национален и stebe), -бял човек. r. напречна греда на стълба, стъпало, стъпала: изкачете се, изкачете се на š-och, застанете на първо, на последно š-i (стълба);
šteblík (национален и стволов), а също šteblíček, -чка мъжки. r. zdrob. израз.
steb elnatka, -y, -tiek žen. r. зоол. вид муха, чиито ларви са особено вредни за зимите (Mayetiola)
steb elnatý přídr. м. със силни стъбла: хос. s-é фураж;
1-ва пръчка, пръчка, чук: Той трябваше да втвърди тънки процепи. (Кук.) Таблицата е само - от прорези. (Кук.)
2-ри наклон, стъпало, стъпала: Той излезе на втория слот [стълба]. (Кук.);
šteblinka, -y, -niek žen. r. zdrob. израз.
-
стеб ло, -а, -бяла средна. надземната част от тревисти растения, която носи ухото ал. други плодове, подобни на класове: зърнени култури s., s. слама, трева, овес, царевица;
Пулпът тече нагоре през дръжката. (Chrob.);бот. беше еднакво дебел по цялата дължина, кух, разделен на части с пълни лакти;
прен. израз Кой би се зарадвал на такова изсъхнало стъбло (Тим.) За слаб, беден човек.● улов с и спасяване на всяка цена, по всякакъв начин;
нито s-a (нито s.), нито най-малкото, нищо;
Той иска да се възползва от всяко стъбло (Kuk.) Той иска да използва всяко малко нещо;стъбло и стъбло добав .: земеделие. s-мечта;
stebielko, -a, -lok i stebielce, -a, -lec stred. zdrob. израз.
лов на стеб, -ия среден. селско стопанство вегетационния период на растението, в който се формират стъблата
steb lovka, -y, -vek žen. r. твърда трева, растяща на плитчините на езера;
бот. с. водни (Glyceria aquatica);
с. Водорасли (G. plicata)šteb ot, -u човек. r. звук, глас, издаван от птици, чуруликане: w. лястовици, хлебарки, синигери;
весел, силен w.;прен. израз глас, звук, издаван от хора като птичи чуруликане (особено детска и женска челюст): Цялата стая отекна от чуруликането на малкия Иван. (Шолт.) Щебот Златичин ме лишава от ума ми. (Отбор.)
šteb speed, жени, жени. r. израз все още говори, цвърчи жена ал. скъпа
šteb otať, -ce/-á/tá, -cú/-tajaj, šte twittering ned. (за малките пойни птици) издават меки певчески звуци, цвърчат: рязко лястовица, златка;
прен. израз (за хората, особено за жените и децата) много, бързо, весело, приятно за разговори, обичай. с тънък, нежен глас: цвърчат деца, момичета, жени;
Интелигентността цвърчеше под зелените дървета. (Отбор.);прен. израз (за нещата) издаване на тънки скърцащи звуци, подобни на чуруликане на птица: кларинети цвърчат (Graf) подсвирват;
обратното. чуруликане, -а, -аджі;
šteb otavý príd. м. който небрежен, чуруликащ: š. славей;
š-é decko (Hurb.);
š-á група момичета (Кук.);
с. ручей (Ласк.);
š-é цигулка (Кук.);šteb otnica, -e, -нични жени. r. израз многословна, чуруликаща жена
šteb otný príd. м. който жаден, чуруликащ: š-é птица;
с. език;