Казан
Първата спирка по нашия път. Казан направи впечатление от пръв поглед. Веднага след като слязохме от влака, се озовахме на обновена гара. Открихме, че там изглежда по-добре, отколкото в Швехат.
Вижте пълен размер на Travel Map
Хотелът, макар и малко прибран, също ни изненада приятно. Чисто, уютно, модерно и в сравнение с Европа спахме за няколко стотинки. Образът на Казан беше малко смутен в очите ни от местните таксиметрови шофьори. Или са поискали непропорционално голяма сума, или изобщо не са успели да пристигнат до мястото за взимане.
Бяхме отвлечени от историческия център. Първо заради красивата древна архитектура, но и заради естествеността, с която тук рамо до рамо живеят християни и мюсюлмани. На няколко крачки от Кремъл има храмове и джамия. Между другото, това е основната джамия на руските мюсюлмани. Нарича се Кул Шариф.
Недалеч от него намираме Казанската "Наклонена кула". Той отбелязва времената на най-голямото разрастване на Казанското ханство и е кръстен на любимата жена на последния й владетел Сюджумбике.
Стените на Кремъл предлагат интересна гледка към по-новата част на града.
От Казанския Кремъл и към река Казанка има две основни улици на града. Улица Baumana и улица Kremľovská.
Навсякъде откриваме следи от тазгодишната Универсиада. Те се състоят от яростна реконструкция на древни сгради, които обаче прозяват празнота и реконструираните им пространства само чакат да бъдат използвани. Атмосферата на улица Баумана поразително напомня на Стария Арбат в Москва. Много магазини с руски сувенири, ресторанти, бульони и заведения за бързо хранене, улични артисти, певци, танцьори. Традиционното тук се смесва с модерни, типично руски с нови западни тенденции.
Въпреки че нашето ръководство за книги описва Казан като един от най-вкусните руски градове, реалността не отговаря на големите ни очаквания. Всички наши опити да консумираме традиционна местна кухня се провалиха. Надявахме се да попаднем на закътано кафене с домашна кухня. Но нямахме късмет. Така че най-доброто, което ядохме в Казан, беше предложено от ресторант Старый Амбар - обикновен търговски ресторант - и работата на бързо хранене в един от търговските центрове. Тук ни сервираха традиционна храна, но загрята в микровълнова печка. Но внимавай! Въпреки това имаше по-добър вкус от всяко меню за обяд в Братислава за 3,60 евро.
Раифски манастир
Този манастир, разположен на около 50 км от Казан, е дестинацията на много поклонници - православни вярващи. Причината е чудотворната икона на грузинския Богоматери, т.е. чудотворна икона на грузинската Богородица. Красиво и интересно място. По-специално, в допълнение към архитектурата, ние се интересувахме от различни маркетингови и бизнес стратегии, прилагани в ежедневието и функционирането на манастира. Независимо дали става дума за забрана за носене на собствени свещи в храмовете, т.е. задължението да ги купувате директно на място в церковной лавке, т.е. в храмовия магазин или представяне на живо на монаси, които пеят, за да ви мотивират да си купите компактдисковете директно в храма. Както имахме възможност да се убедим сами, ние също плащаме за вероятно експертно обяснение по време на обиколката на манастира. Ръководителят на групата дискретно набута няколко банкноти в ръката на монаха, тъй като вниманието на групата беше привлечено от гореспоменатите монаси и техните певчески умения.
Най-много обаче ни забавляваше бизнесът с автомобилни осветителни тела. Твърди се, че в момента това е голяма мода в Русия. Купуваш си кола, плащаш на попа, а той освещава четириколесния ти татко и вечер се моли Всевишният да те води само по пътеки, където нищо няма да ти се случи. Защо да плащате няколко хиляди за застраховка за злополука, когато можете да използвате поп за няколкостотин рубли (около 20-30 €), за да оборудвате защитата директно с Господ Бог?
Толкова много го правят. По време на престоя си в манастира и околностите, ние самите видяхме няколко церемонии по ръкополагане на кола. Предимно същият поп. Не е трудно да се изчисли колко ще спечелите благодарение на внимателни шофьори. Въпросът е за какво са парите и какво прави той с тях тогава. Искам да вярвам, че ги събира за сираци и хора в нужда.
Също така е под въпрос как тогава чувството за неприкосновеност ще се отрази на поведението на шофьорите зад волана. Повече от сигурни сме, че таксиметровият шофьор, който ни заведе до този манастир, също се беше помолил за защита във Върховния. Ако не с поп, то определено от мен, тъй като седях до него и обикновено се смятам за невярващ. Изпитахме точно такъв вид каране, който може да се види в youtube.
Да не говорим за нашия опит с местния автобусен транспорт. След като посетихме парка в защитена зона в близост до манастира Раиф, искахме да се върнем в Казан с автобус. На спирката нямаше разписание, затова разчитахме на информация от местните, че автобусът трябваше да тръгне в 15:30. Но той не отиде. Скоро на автобусната спирка се появи младо момиче. Познат я увери, че автобусът ще тръгне в 16 часа. Но дори не отиде в 16:00. Момичето скоро изчака, спря минаващата кола и изсумтя към Казан. Скоро на нашата автобусна спирка се появи по-възрастен, неприятен мъж. Той твърдеше, че автобусът определено ще тръгне в 16:15. Но и той сгреши. Автобусът най-накрая пристигна в 16:30. Въпреки че в началото ни притесняваше, в крайна сметка бяхме особено щастливи, че сме женени.
Тюмен
Двадесет часа с влак на изток от Казан се намира Тюмен, един от най-старите градове в Сибир. Интересувахме се особено от архитектурата. На двете основни улици в града, улица Ленина и улица Република, малко интересните сгради от ерата на петролния бум се редуват с великолепни в архитектурно отношение тухлени и дървени вили от 19 век.
Уловихме много храмове и красивия Троишки манастир.
Интересна беше и разходка по бреговете на река Тура. Спряхме на Моста на влюбените и преминахме от другата страна на реката. Тук видяхме скромния интериор на църквата Voznesensko-Georgievský и интересни съвременни строителни решения за реконструкция на древни къщи.
Насипът на река Тура е претърпял значителна реконструкция през последните години. Би било възможно дълго да спорим за естетическия му принос, но практическата употреба е ясна. Насипът е центърът на движещите се джумени. Хората идват тук, за да тичат, да карат ролери или просто да се разхождат. Тук се срещат млади хора, а пенсионерите седят на пейки. Хареса ни идеята да покажем различна интересна информация за града, но и за цял Сибир.
Те имат още една интересна точка в Тюмен - ненадминатото най-ниско метро в света. (За по-добра идея измервам 188 см)
Тоболск
Градът, който ни е подготвил най-приятните изненади и в който бихме били готови да живеем дори от утре.
Пристигнахме в Тоболск с влак от Тюмен в 22.45. Все още се виждаше отвън. Бяхме посрещнати от безмилостна жп гара. Но това беше първото и последно неприятно преживяване от Тоболск. Очакваха ни два красиви дни.
Научихме много за историята на града и цял Сибир в Музея за история на Сибир. Тоболск е бил административен център на Сибир от векове. Сегашното му разделение е много интересно и отчасти се дължи на геоморфологичните характеристики на този район. Градът пресича стръмен склон на две половини. Под него и над него, докъдето стига окото, има широка равнина. Кремъл се издига над пропастта. Това място обаче не е центърът на Тоболск. Градът има два центъра. Старата, която се простира под скалата, и новата, която се простира над нея.
Дълго време имаше град само под скала. И до днес в него се намират редица сгради с древна архитектура. Сред тях е къщата на губернатора, в която болшевиките затварят императорското семейство за осем месеца през 1917 г., докато не бъдат преместени в Екатеринбург. Те екзекутираха всички там. Тук обаче намерихме и гимназия, която Менделеев посещаваше. Сградата му все още стои и служи на първоначалното си предназначение.
През втората половина на 20-ти век над пропастта започва да се формира нов център на града, който съответства на архитектурния му облик - многопоточни улици, жилищни блокове и тук-там комунистическо плашило, скриващо заведение в недрата си.
Гледката от Кремъл към стария град спира дъха - както през деня, така и през нощта.
Много ни хареса и самият Кремъл. В Тоболск наистина имаше много малко, което не ни хареса. Навсякъде беше чисто. Кремъл, Дворецът на губернатора, площадът и паркът до него, всичко беше обновено.
Те се грижат добре за всичко тук. Имам предвид почти всичко. Най-големият коз в Тоболск обаче бяха внимателните шофьори. Толкова много пъти за толкова кратък период от време не ни даваха приоритет на пешеходните преходи в никоя държава. Нито във Великобритания.
Иркутск
Не ни остава почти толкова време в Иркутск, колкото заслужава този град. По време на последната ни вечер в Сибир, ние се разхождахме през задните води, възхищавайки се на архитектурата на славни времена. Няколко крачки по-нататък изведнъж се озовахме насред нови къщи, построени в традиционен стил, които криеха модерни и скъпи ресторанти, магазини с маркови стоки, стилни барове и кръчми.
Видяхме църквата на Възнесението на Животворяшево Крест Господня, вървяхме по насипа на река Ангара, пристигнахме до паметника на Александър III.
Прекарахме две вечери в Иркутск - едната преди заминаване за Байкал, а другата след завръщането си от Байкал. В първия отидохме в ресторант Буриат за вечеря. След дълго време, прекарано в плен във влака, поръчах местна бира Aršan. Каква беше нашата изненада, когато го донесохме хванат в чашата на Златния фазан! Тук, на седем хиляди километра от Словакия, нещо подобно с право ни изненада и забавлява.
На следващата вечер отидохме в монголски ресторант. Поне така искахме да компенсираме планираното, но нереализирано пътуване до Монголия. Храната беше фантастична, обслужването приятно, Wi-Fi стабилен и доста бърз. Какво повече може да си пожелае човек след една седмица в пълната пустиня?