Използването на тютюневи изделия е една от основните предотвратими причини за рак на пикочния мехур в света. Тютюнопушенето е най-добре проученият рисков фактор, отговорен за развитието на повече от 18 вида тумори, а също така е силен рисков фактор за други не-злокачествени заболявания. Има голямо количество качествени данни за въздействието на активното и пасивно пушене на тютюневи изделия върху развитието на рак.
Приблизително 5,4 милиона души умират всяка година от заболявания, свързани с консумацията на тютюневи изделия. Смята се, че този брой ще се увеличи до над 8 милиона до 2030 година. В Европейския съюз (ЕС) тютюнопушенето убива над 650 000 души годишно. Смята се, че в момента около 13 милиона души в Европа страдат от хронични заболявания, свързани с тютюнопушенето. Ако хората не променят сегашните си навици, употребата на тютюн ще бъде причина за около 1 милиард преждевременни смъртни случаи през 21-ви век. Пушачите губят средно 13,2 години живот, а пушачите до 14,5 години живот (1, 2). Годишните икономически последици от тютюнопушенето варират от 97,7 до 130,3 милиарда евро в ЕС (3). Всички тези тревожни факти сочат необходимостта от намаляване на тютюнопушенето и свързаната с него заболеваемост и смъртност. За съжаление пушенето остава един от най-належащите проблеми на общественото здраве през миналия век и този век.
Тумори на пикочния мехур
Пушенето и рискът от развитие на NMIBC
Според мета-анализ на публикувани проучвания рискът от рак на пикочния мехур при пушачи е 2 до 4 пъти по-висок, а при бивши активни пушачи рискът е 3 пъти по-висок. Въпреки че рискът намалява след отказване от тютюнопушенето, той остава два пъти по-висок при хората, които са се отказали от пушенето преди повече от 20 години (15). Интересното е, че въпреки намаляването на разпространението на тютюнопушенето, честотата на туморите на пикочния мехур не се е променила. Една от теориите е и промяна в състава на цигарения дим, който в момента може да бъде по-токсичен, отколкото в миналото и следователно може да предизвика канцерогенни промени. Точните молекулярни механизми, отговорни за канцерогенезата на туморите на пикочния мехур, са неизвестни (16). Познаването на специфичните генетични промени може да помогне за по-доброто идентифициране на рисковете при отделните пациенти (17). Проблемът с повечето изследвания в тази област е техният ретроспективен характер. Такъв характер на проучванията обаче трябва да е достатъчен за правилна оценка на риска.
Пушенето и прогресията на NMIBC
Мускулни инфилтриращи тумори и тютюнопушене
Според някои автори тютюнопушенето е независим предиктор за рецидив на заболяването и предиктор за цялостната преживяемост, както и за специфичната за тумора преживяемост (24-26). Проблемът е, че пушенето и неговата интензивност са само анамнестични данни и пушачите са склонни да замъгляват пушенето си. Понастоящем не съществуват валидирани въпросници за тютюнопушене за пациенти с рак (27). Идентифицирането и количественото определяне на тютюнопушенето с помощта на определен биомаркер може да даде по-добри отговори на въпроси, свързани с въздействието на тютюнопушенето. Ефектът от спирането на тютюнопушенето върху преживяемостта на пациента след радикална цистектомия не е ясен. Има само едно проучване, което показва, че спирането на активното пушене води до намаляване на рецидивите и смъртността (26). Въпреки липсата на данни, ние като лекари трябва да информираме пациентите за негативните ефекти от тютюнопушенето и също така да им помагаме в усилията им да се откажат от пушенето (28).
Заключение
Тютюнопушенето е най-добре изследваният модифицируем рисков фактор при уротелиални тумори на пикочния мехур. Според наличната информация тютюнопушенето и кумулативната доза тютюнопушене през целия живот влияят върху рецидивите и прогресирането на заболяването, както и върху оцеляването на пациентите. Повечето от настоящите данни обаче са ретроспективни и проучванията, сравняващи същите параметри, дават противоречиви резултати. В бъдеще трябва да се съсредоточим върху изучаването на ефектите от тютюнопушенето, включително чрез проектиране на проспективни проучвания. Проучванията обаче показват добър ефект от дългосрочното спиране на тютюнопушенето (> 20 години) върху прогнозата на заболяването и върху намаляването на риска от тумори на пикочния мехур. За нас като лекари е важно да настояваме за стриктно регулиране на тютюнопушенето и да информираме обществеността за ефектите от тютюнопушенето.