глад

Фактът, че повече от милиард души на нашата планета гладуват, несъмнено е най-големият скандал днес. Въпреки факта, че човечеството има такова богатство, както никога досега, едно дете умира на всеки 5 секунди от глад до десет години. Огромното богатство на днешния свят не се влияе от икономическата и финансова криза, през която светът преминава, което не може да послужи като оправдание за днешната срамна държава.

И накрая, огромен брой хора гладуваха или бяха силно недохранени преди 2007 г., въпреки че от друга страна, кризата значително увеличи броя им. Към гладуването, причинено от недостатъчен дневен прием на калории (дневният минимум е определен на 2700 калории според СЗО) се добавя т.нар. лошо хранене, което спазва критерия за необходимото съдържание на калории, но не съдържа няколко елемента, необходими за „устойчиво“ оцеляване, особено витамини и няколко микроелемента. Лошото хранене причинява много сериозни хронични патологии (като слепота поради дефицит на витамин А [1]) и в крайна сметка води до преждевременна смърт. Около милиард души са жертви на недохранване, особено в бедните страни.

Спасяването на човечеството от глад традиционно е един от основните аргументи на защитниците на земеделските ГМО. Представители на биотехнологични компании, техните групи за лобистки натиск като ILSI [3], както и служители на техните платени PR агенции, обръщат внимание от двадесет години на увеличаване на населението на Земята, което се очаква да надхвърли 9 милиарда до 2050 г., и до едновременен спад на земеделския потенциал урбанизация, деградация на почвите и климатични промени. Според тях това представлява предизвикателство, на което само генетично модифицираните култури (GMP) могат да осигурят адекватен отговор. В следващите редове ще се опитам да анализирам до каква степен тези очаквания могат да бъдат реално заложени в ГМО.

Справянето с глада по света чрез генетично отглеждане на GMP се основава на две предположения. Казва се, че първият е значително по-висок добив от хектар GMP от днешните конвенционални култури, а вторият е, че днес голям брой хора гладуват поради недостатъчно производство на храни. Следователно е необходимо да се разгледа по-отблизо дали тези предпоставки са изпълнени.

В самото начало трябва да се каже, че основната цел на трансгенезата, насочена към получаване на отглеждани днес ГМП, не е да постигне по-високи добиви от хектар. Повече от 99% от тях са модифицирани, за да рационализират употребата на пестициди чрез посредничество за толерантност към един от тях (особено хербицида Roundup) или чрез осигуряване на тяхното генериране от самото растение (инсектицид Bt), или чрез посредничество на комбинирани свойства. Остава въпросът дали опростеното прилагане на пестициди може да има положително въздействие върху добивите от хектар. Досегашният земеделски опит обаче не дава ясен отговор, тъй като освен докладваните случаи на леко увеличение на добивите от хектар, има много научно документирани примери, при които добивите са паднали. И накрая, ако днешните ДПП имат положително въздействие върху количеството произведена храна (и ако основният проблем на глада е недостатъчната производителност на конвенционалното земеделие), това би трябвало да се превърне в по-значително намаляване на броя на гладните хора, тъй като ДПП сега се отглеждат до около 20%. Според графиката по-долу обаче това не се случва.


Фиг. 1 Развитие на броя на недохранените хора в света в периода от 1969 и 1971 до 2010 г. в милиони

Както се вижда, след няколко десетилетия на намаляващ брой гладни хора около 1995-1997 г. тази тенденция беше обърната. Вероятно е съвпадение, но този период съответства точно на началото на икономическото отглеждане на ДПП в света. Разбира се, далеч съм от твърдението, че ДПП увеличават глада в света, защото, както ще видим по-долу, причините са много сложни, но развитието явно изключва обратното. Разбира се, може да се твърди, че вторият (или третият) ДПП са във фаза на развитие, чиято основна роля е да осигури високи добиви от хектар, както и толерантност към суша или физиологичен разтвор. Това всъщност не може да бъде изключено, но може да се твърди, че подобни GMP са обещани отдавна и че според пропагандата на Монсанто Саудитска Арабия трябва да бъде трансформирана в нов Канзас в края на 90-те години. Това донякъде напомня на Хрушчов в началото на 60-те години, според когото неговото поколение все още е трябвало да доживее комунизма.

Що се отнася до т.нар „Лошото хранене“, преди няколко години Монсанто се опита да го реши, като разработи т.нар златен ориз. Този продукт с високо съдържание на витамин А е създаден специално за онези бедни региони по света, където оризът е основната храна. На практика обаче не се получи, тъй като за да се реши въпросният хранителен проблем, ще трябва да носи огромни количества.

Както се вижда, отговорът на първия въпрос дали ГМП могат да осигурят значително по-висока производителност (и по-добро хранене) не е ясен. От друга страна, оценката на предположението, че гладът в света е резултат от недостатъчно производство, ни отвежда някъде съвсем различно.

Статистиката е безпощадна. Според ФАО днес се произвежда достатъчно храна за 8 милиарда души, което е с един милиард повече от населението на света. Отново, според ФАО, световното земеделие има потенциала да изхрани 12 милиарда души без ГМО. Все още има огромни неизползвани резерви за производство на храни, например само в страните от Централна и Източна Европа, около 10 милиона хектара земеделска земя са в угар и огромни площи обработваема земя сега се използват за нехранителни цели (производство на биогорива). По този начин причината за гладуването на милиони деца, жени и мъже със сигурност не е недостатъчното производство или малкият потенциал на конвенционалното земеделие, а редица фактори, на първо място липсата на ресурси за набавяне на гладни хора (наистина съществуващи ) храна. Крайната бедност е в големи части на света, до голяма степен благодарение на икономическата поляризация, настъпила през последните 30 години. Принципите на „свободния пазар“ насочват потоците от стоки (и храни) към платежоспособно търсене, а не към нужди с ниски разтворители (или несъстоятелност) и това няма да е така в бъдеще.

Обедняването (и последващото задълбочаване на глада) се случва главно поради следните причини

Горният списък е само рамка, всички споменати явления са богато документирани, има много данни и обширна литература. Техният общ знаменател е мизерията и по-нататъшното обедняване на стотици милиони човешки същества и поради днешните глобални политико-икономически правила на играта, пропастта между бедните и богатите се увеличава. Например между 2001 и 2010 г. броят на милиардерите в долари в световен мащаб се е увеличил от 497 на 1210, а натрупаните им активи от 1 500 млрд. На 4 500 млрд. Долара. През същия период броят на хората, живеещи под официалната граница на бедността, се е увеличил значително (доходи под $ 1 на ден). За решаването на най-сериозните социални проблеми, на първо място на глада, би било достатъчно да облагате имуществото на 1210 милиардери за две години с два процента.

Ако искаме да намерим смислен отговор на въпроса, зададен в заглавието на тази статия, трябва да го преформулираме, както следва: "ГМО могат по някакъв начин да подобрят ситуацията на крайна бедност?„Факт е, че нито производителите на ДПП, нито техните лобистки организации, нито други защитници на ГМО предлагат отговор. Те просто не се занимават с този аспект, дори на нивото на нереалистични обещания. Следователно при тези обстоятелства само хора, които въобще не знаят нищо за същността на проблема, могат да повярват на твърдението, че ГМО са решението на глада в света.

Ксавие Харел, "Голямото укриване", LLL Les Liens qui libèrent, 2010

Kempf Hervé, "Тайната война на OGM", Editions du Seuil, Париж, април 2007 г.

Kempf Hervé, «Коментар на богатството, разсейващо планетата», Editions du Seuil, Париж, април 2007 г.

Робин Мари-Моник, "Светът на селото Монсанто", Издания La Découverte, Париж 2008 и 2009

от Schutter Olivier, "Спекулации с хранителни стоки и кризи с цените на храните", Специален докладчик на ООН за правото на храна, Кратка бележка 02, септември 2010 г.

на Шутър Оливие, "За нова хранителна криза", Специален докладчик на ООН за правото на храна, Les Echos, 11.1.2011

Стиглиц Джоузеф Е., "Триумфът на купидора", Les Liens qui Libèrent, Париж, 2010

Ziegler Jean, Massive Destruction, Editions du Seuil, Париж, 2011

Ziegler Jean, "L'empire de la honte", Librairie Arthème Fayard, 2005

[1] 40 милиона деца по света страдат от дефицит на витамин А. По тази причина 13 милиона от тях ослепяват всяка година

[2] Основателят на форума Клаус Шваб създаде т.нар „Клуб на хилядите“, в който се приемат само шефове на компании с годишен оборот над 1 милиард долара. Входната такса на членовете на клуба във форума е $ 10 000 и само те имат достъп до всички събития, провеждани във форума.