сурова арена, -rne, -rní жени. r. отб. фабричен ал. частта от фабриката, в която се преработва суровината;
захарна фабрика. захарна фабрика, произвеждаща сурова, нерафинирана захар и меласа;
стъклар. стъкларски заводи, където се произвежда кухо стъкло
šurov let, -uje, -ují nedoch. нисък. телефонно обаждане. измиване, почистване на коридори и др .;
суров ec, -vca човек. r. жесток, безчувствен, гробийски, безмилостен човек, човек с груби и брутални начини: Тя се страхуваше, че господарят ще малтретира Игор, че той ще попадне на дивак. (Яс.) Тогава тя се омъжи за гонди на беден мъж, пияница и дивак. (Тим.) Гробиан! Неженен! Сурово! Наистина защо се отнасяш с мен толкова жестоко! (О. Кинг)
суров ica 1, -е, -още жени. r. остаряла. блуза от суров плат, гъска: Той беше в суровината, в колан. (Добш.)
суровина 2, -е, -още жени. r. Гора. пресни стъблени трупи, произхождащи от зимната сянка
-
суров за ядене, -ie, -ejú ned. да стане суров, безчувствен: Той само е заповядал, суров. (Тадж.);
1. необработена суровина, вещество, предназначено за преработка, вещество, материал, който е в основата на производството: домашно производство, промишлено производство;
стратегически s., основни s.;
резервен s-y, текстилен s-y, селскостопански s-y, колекция s-y;
добив на суровини;
процес s-y, доставка s-y;2. nár. хром. сурово, мокро дърво, суровина: Суровината е суровина и се чупи. (Ласк.)
3. остарял. млада иглолистна гора: Три долини. В една черна суровина. (J. Kráľ);
добавка към суровини м. до 1: s-á основа, стр. ресурс, s-á площ, s-é резерви, запаси
1. предназначени за по-нататъшна обработка, съществуващи в необработено състояние, непреработени: s. материал, стр. захар, s-á кожа, s-é фибри, s. масло, s-á дизел, s. бензин, s-á руда, s-á желязо, s-á стомана, s-á чугун, s. коприна, стр. алкохол, s-á вълна;
s-é тухли, неопалени;
s-á дъвка;
прен. книги. s-á форма (обикновено произведение на изкуството) без стилистична изтънченост;
s-é гласове (певци) необучени, необучени;2. сурови, непечени, чрез готвене ал. сурови, естествено срещащи се: s-á диета, храна, s-é плодове, s-é плодове, s-é яйца;
s-á шунка, s. картофи, s-e мляко, s-e месо, s-e зеле;
да яде, да яде нещо в s-то състояние;
технология s-á вода, неприготвена за пиене al. полезност;3. (обикновено за дърво) мокро, не изсушено, не изсушено, прясно, прясно (оп. Сухо): s-é дърво, s-é дъски;
s-á пръст (Švant.);
За съжаление лешниците бяха сурови. (Ванове.) От бурната топола има пръчки от сурови трепетлики. (Gab.) Със сухи и сурови [дървени] изгаряния. (Кук.)4. изр. безчувствен, безмилостен, груб, брутален, безмилостен: стр. човек;
Често суровите моряци ме бият в кръвта. (О. Кинг);
s-e лечение, правене, s-a-сила;
s-война, стр. удар;
s-é насилие (Hurb.);
s-é опустошение;
Иска да служи. мислещи хора в сурова възраст. (Вълк) Тя разгледа със суровия си ум всички предимства на брака с богат и глупав мъж. (Чорв.);
прен експр.: s-é сърце, s-á чуждост;
с. изражение на лицето (Hor.);
s-é юмрук, s-á твърда ръка, безмилостен човек;
прен. база. Суровото тегло на капитала не движи и грам човешки сълзи. (Руф.)5. груб, груб, гробиански, не на място;
неразрязан: s. шега, шега, s-псувня, s-a дума, стр. смях, s-é думи;
с. глас, s-проклятие;
Тя можеше да отложи този суров тон. (Тим.) Той беше отвратен от суровия селски живот и живота на малкия град, където хората не знаят нищо повече, за да се забавляват освен с пияници, топка, проклятие, клюки, битки. (Заб.)6. груб, много студен и влажен, сух, с трудни, лоши природни условия;
неприятно: s-á природа, s. вятър, стр. студено, студено;
Какъв е животът в суровите планини! (Pub.);
прен. база. Студът ми мирише, сякаш северният дъх е студен, суров. (Hviezd.);
прен. s-факт, s-истина без украса, каквато е;суров, звезда. и сурови аксесоари k 4-6: p. нарани някого, стр. лекува някого;
Той посегна към кмета и го сграбчи брутално за палтото му. (Згур.);
погледнете с. на някой ал. към нещо, да съгреши, да псува с., да крещи на някого с., да дава на някого с., да се държи с., да сее с. за някого;
Жестоко той я провери. (Кук.) Тя беше толкова глупава и сурова. (Заб.);1. безмилостност, жестокост, безчувствие: Моята милостна жестокост ме стъпва с твърда пета. (Пивовар.) Хората започнаха да се тресат срещу насилието и жестокостта. (Ondr.) Беззаконията, жестокостите, потисничеството, потъпкването на законите. (Ласк.)
2. Грубост, гробианство: На въпроса той отговори с бруталност. (Jégé)