1. в древногръцката история човек, завладял властта със сила;
неограничен владетел, тиранин, деспот: Хитлер е диктатор, тиранин. (Кърно)
2. Много жесток, насилствен, насилствен мъж, жесток, изнасилвач, мъчител: Презирала е грозна дума за такива мъже-тирани. (Тим.) В домакинството имаше тиранин. (Лед);
прен. Навикът е тиранията на човека. (Вадж.);
1. в древна Гърция начинът на управление на човек, завладял властта със сила;
неограничено, насилствено управление, тирания, ужас, деспотизъм: автократичен т., капиталистически, фашистки т.;
2. разреден Насилие, потисничество, жестоко отношение, тирания: Те бяха съдени за непоносимата тирания на кмета. (Вадж.)
-
тиранин измус, -му човек. r. книги. остаряла. тирания, тирания: Горкият Грос ни съди за тиранския ислям и педагогическа некомпетентност. (Хърб.)
тиранин изит [изсл. -ny-], -uje, -ují nedock. (кого) насилие, деспотично, жестоко отношение към някого, потисничество, изтезание: [Хляб] тормози подчинени. (Вадж.) Направиха го чудовище. който тормози жена и дете. (Згур.)
тиранин побойник, -у човек. r. израз разреден. който свали, отстрани тиранина ал. тирани
2. жесток, безмилостен, безсърдечен, нечовешки, жесток: t. баща (хеч.);
т. наказание (о. Кинг);
прен. израз т. стомах (Vans.), причиняващ неприятно чувство на глад;