Дори в началото на Втората световна война стотици хиляди хора умират от туберкулоза и други инфекциозни заболявания. Десетки милиони животи са спасени благодарение на шотландския лекар Александър Флеминг и няколко други учени, които са допринесли за развитието на антибиотика пеницилин.

преди

Паметното откритие на пеницилин се ражда през септември 1928 г., когато Флеминг се връща в лабораторията си след ваканция и решава да не го изхвърля по време на почистването, а да изследва още няколко плесенясали проби. Мухълът, който убива околните микроби, стана основата за изобретението на пеницилин. Флеминг обявява откритието си, за което по-късно той и други учени получават Нобелова награда преди 90 години, на 13 февруари 1929 г.

На съдбоносния ден на септември през 1928 г. в своята лаборатория, където изучава стафилококови щамове, Флеминг забелязва растящо ястие върху няколко ястия и някакви „изядени“ острови около тях. Чрез по-нататъшни експерименти той открива, че този „гъбичен сок“ дори в много разредено състояние не само убива стафилококи, но и други микроби и освен това не е токсичен. Но когато се опита да излекува гнойна рана, след като опитва мишки (и колегата му), той не успя. Флеминг само отделя не много стабилен екстракт от гъбички и не успява да изолира активното вещество, което нарича пеницилин според рода Penicillium.

Светът е срещнал "суперликове"

Едва през 1940 г. екип от учени от Оксфордския университет, воден от химиците Ърнст Борис Чайн и Хауърд Уолтър Флори, успява да „изчисти“ пеницилина, който пет години по-късно получава Нобелова награда за това откритие. Друг проблем обаче беше да се разработи процес за производство на пеницилин, за който във Великобритания не бяха намерени пари, затова Флори отиде в САЩ да потърси помощ. Благодарение на изследванията на американското правителство той успя да започне да произвежда „суперликове“ през есента на 1943 г., а година по-късно лекува войници във войната. В Чехословакия пеницилинът започва да се произвежда през 1949 г. в Розтоки близо до Прага.

Работил е и като чиновник

Александър Флеминг е роден на 6 август 1881 г. в Лохфийлд, Шотландия. На 13-годишна възраст той отива при брат си, офталмолог, в Лондон, където завършва Политехническия колеж и работи четири години като чиновник във фирма за параход. През 1901 г. се записва в Медицинския факултет на болница Св. Мери, където той прекара целия си живот. Твърди се, че изборът на отделението е решен от факта, че в местното отделение по бактериология им е необходим добър стрелец за съревнование между болниците. И така Флеминг става асистент на Алмрот Вриг, пионер във ваксинацията и имунологията.

По време на Първата световна война, когато служи като капитан на армейския медицински корпус, Флеминг се жени и за ирландска медицинска сестра Сара Макелрой, с която има син (също лекар). След смъртта й втората му съпруга през 1953 г. става гръцка колежка от болницата.

Откриване на лизозим

Първото значително откритие на изследванията на Флеминг е лизозимът през 1922 г. - ензим, присъстващ например в сълзи или яйчен белтък, който е в състояние да убие някои микроорганизми. Флеминг стигна до откритието чрез инокулиране на собствената си слуз от носа в бактериални култури и когато се оказа, че слузта унищожава бактериите, той също използва собствените си сълзи, които също действат като антисептик. Откриването на лизозомата е било фундаментално, но не толкова практично, колкото пеницилина, който Флеминг е открил по време на изследванията на грипния вирус.

Професор Флеминг е избран за член на Кралското общество през 1943 г. и година по-късно е удостоен със званието сър. Той е получил много отличия и степени за работата си, за които е написал множество изследвания, включително почетни докторски степени от почти тридесет европейски и американски университета. От 1951 до 1954 г. той е служил и като ректор на Университета в Единбург. Д-р Флеминг умира на 11 март 1955 г. и е погребан в катедралата "Сейнт Пол" в Лондон. Павел.

През 1999 г. Флеминг е обявен за една от 100-те най-големи британски знаменитости в британската телевизия и радиостанция BBC, а списание Time дори го класира сред 100-те най-важни фигури в света. В родната си Шотландия той се класира на трето място в класацията на най-големите личности на Шотландия в подобна анкета, след поета Робърт Бърнс и шотландския национален герой и борец за независимост Уилям Уолъс.