Имунната система на човешкото тяло е изключително сложна, диференцирана и в много частични отношения все още не е напълно разбрана. Много органи и клетъчни системи участват в изграждането на имунната система. Към първичните органи на имунната система
21. януари 2004 г. в 21:32 Primar.sme.sk
Имунната система на човешкото тяло е изключително сложна, диференцирана и в много частични отношения все още не е напълно разбрана.
Много органи и клетъчни системи участват в изграждането на имунната система. Първичните органи на имунната система включват черния дроб, костния мозък и тимуса, вторичния далак или лимфни възли и лимфна тъкан в стомашно-чревния тракт, белите дробове и пикочните пътища.
Имунната защита се състои от неспецифична и специфична част, които са тясно свързани в своята дейност.
Неспецифична защита
Неспецифичната защита е готова да неутрализира чужди вещества и патогени от общ вид при първия контакт. Следователно, той също се нарича вроден имунитет. Неспецифичната защита включва хуморални и клетъчни механизми.
- Хуморални фактори: Така наречен хуморален (лат. Humor = течност), т.е. тези неспецифични защитни фактори, които се разтварят в телесните течности, са бактерицидни (= убиващи бактерии) вещества. Това включва ензима лизозим, който се намира в различни телесни секрети като слъзна течност и слюнка и атакува клетъчните стени на много бактерии. Освен това има така наречената система за допълване. Това е ензимна система, образувана от черния дроб, която се състои от около 20 кръвни протеина и води до разграждането на тялото на чужди клетки.В резултат на това, така нареченият интерферон, който има действие, насочено главно срещу вируси, принадлежи към неспецифична хуморална защита.
- Клетъчни фактори: Защитните клетки на неспецифичната система, наричани още фагоцити, включват гранулоцити (форма на бели кръвни клетки), макрофаги и мастоцити. Вътре в него се съдържат микроскопски малки тела, така наречените гранули (лат. Granum = сърцевина), в които се съхраняват вещества, които обикновено могат да задействат, респ. засилват възпалителния отговор, ориентиран към заздравяване.
В допълнение към хуморалните и клетъчните механизми, неспецифичната имунна защита се подкрепя и от други фактори. По този начин здравата кожа осигурява естествена защита срещу проникването на патогени. Стомашният сок използва своята висока киселинност, за да унищожи бактериите, погълнати с храната. Патогенните микроорганизми, които се събират заедно с вдишания въздух в дихателните пътища там, остават да висят върху слузта, създадена от лигавицата, и се изхвърлят от движението на миглите извън тялото. Кихането или кашлянето имат същата цел.
Специфична защита
Специфична защита се развива за разлика от неспецифичната защита само при пряка среща с определен патоген. Поради това той се нарича и придобит имунитет. В същото време се формират специални защитни мерки, които са доста насочени срещу многократното проникване на патогена в тялото. Въз основа на това специфичната имунна система има способността да разпознава и атакува собствените клетки на болното тяло като тумори.
Специфична имунна защита се медиира от имунни клетки, т.е. клетки, които са пригодени за имунни отговори. Това са така наречените лимфоцити (лат. Lympha = чиста, бистра вода, гръцки guitos = клетка). Лимфоцитите са най-малките бели кръвни клетки. Техният дял в общия брой на белите кръвни клетки в кръвта е около една четвърт.
98% от лимфоцитите обаче не се намират в кръвта, а в лимфните органи (лимфни възли, лимфни канали, далак) и в костния мозък. Оттам малка част от клетките все още се освобождава в кръвта. Жизнеспособността на лимфоцитите варира от десет дни до няколко години. Първо се развиват в костния мозък и тимуса, т.е. в първичните органи на имунната система и оттам населяват вторичните имунни органи като лимфната тъкан и далака.
- Т-лимфоцити: В тимуса се образуват така наречените Т-лимфоцити, оформени така, че да разпознават собствените структури на тялото и чужди структури. Тимусът (гръцки тимос = млечна жлеза) е двуполост орган, който се намира под млечната кост. Т-лимфоцитите съставляват около 70-80% от всички лимфоцити в кръвта. Те принадлежат към специфична клетъчна имунна защита. При контакт с чуждо вещество те се развиват в така наречените Т-ефекторни лимфоцити, които индуцират, респ. подобряват различни имунни отговори или към клетки с Т-памет, които дори след години на повторно навлизане на едно и също чуждо вещество го разпознават и водят до засилени имунни реакции.
- В-лимфоцити: В-лимфоцитите узряват в костния мозък и съставляват около 15% от всички лимфоцити в кръвта. Те принадлежат към специфична хуморална имунна защита. При контакт с чуждо вещество, част от В-лимфоцитите се развиват в така наречените плазмени клетки, които образуват антитела (= имуноглобулини, Ig) срещу това чуждо вещество. Плазмените клетки живеят около 2-3 дни. Друга част от В-лимфоцитите, след контакт с чуждо вещество, се превръщат в дълготрайни клетки с В-памет, които дори след години, дори тялото да не е изложено на това чуждо вещество, могат да произведат същите антитела.
Следваща тема
Функции и дисфункции на имунната система