По време на бременност и първите дни след раждането в гърдите се образува течност, подобна на гърдата, която ние наричаме коластра или коластра. Това е по-плътна консистенция, кремаво жълт цвят. Съставът му се различава от този на майчиното мляко. Съдържа голямо количество антитела, особено секреторен IgA, което е от голямо значение за защитните сили на детето.
Секреторният IgA се използва в чревния тракт, където предотвратява колонизацията на микроорганизми, вредни вещества и дори проникването на алергени. Също така съдържа повече протеини, мастноразтворими витамини (A, E, K) и по-малко млечна захар и мазнини. Витамин К намалява риска от кървене при новороденото, витамините Е и А са важни антиоксиданти.
Кърмата съдържа предимно т.нар ненаситени мастни киселини (арахидонова киселина, линолова и линоленова киселина), съдържанието им е до 4 пъти по-високо, отколкото в кравето мляко. Тези киселини са от голямо значение за узряването на нервната система и функцията на имунната система. Кърмата съдържа и ензима липаза, който смила до 80-90% от мазнините в майчиното мляко (само 50% от мазнините от кравето мляко се усвояват поради различния му състав, особено високото съдържание на наситени мастни киселини). Много по-високото съдържание на холестерол в кърмата (40 mg в 100 ml) в сравнение с кравето мляко все още не е напълно изяснено, вероятно поддържа ензимните системи, които го разграждат и по този начин поддържа поддържането на по-ниската му концентрация в зряла възраст.
Основната захар в кърмата е лактоза, млечна захар. Това се разгражда от бифидогенни бактерии (Lactobacillus bifidus) в тънките черва, създавайки киселинна среда, която предотвратява растежа на вредни чревни бактерии. Растежът на този бацил се подпомага от захарната галактоза, която също е част от кърмата. Когато се кърми, червата се колонизират с този бацил само за 24 часа.
Съдържанието на витамини в кърмата влияе главно върху състава на диетата на майката, но те отговарят най-вече на нуждите на бебето. Водоразтворимите витамини присъстват в кърмата в достатъчни количества. От мастноразтворими витамини, вит. Той се намира в кърмата в много по-високи концентрации, отколкото в кравето мляко. Витамин D е в ниски концентрации в майчиното мляко, така че витамин D се доставя на кърмачета и кърмачета. Витамин К се намира главно в коластрата, майчиното мляко има по-ниски концентрации от кравето мляко. Ето защо се препоръчва на кърмените бебета да прилагат витамин К в рамките на шест месеца, за да се предотврати късно кървене при новороденото. Минералите се намират в кърмата в по-малки количества (3 пъти по-малко натрий, калий и калций). Този състав е оптимален, тъй като не натоварва бъбреците, чиято функция все още не е достатъчно зряла на тази възраст. Също така, по-ниското съдържание на натрий в кърмата противодейства на развитието на високо кръвно налягане в зряла възраст. Оптималното съотношение на калций и фосфор 2: 1 в кърмата допринася за по-доброто усвояване на калция от майчиното мляко. Концентрацията на желязо е еднаква и в двете млека, въпреки това се абсорбира 70% от кърмата, само 30% от кравето мляко.
Децата, хранени с обогатено с желязо изкуствено мляко, често имат желязодефицитна анемия. Киселата среда в червата на кърмачетата подпомага усвояването на желязото. Също така, навременното добавяне на не-млечни добавки може да намали усвояването на желязо. Други минерали, открити в кърмата, също участват в развитието на тялото на бебето, но те също са обогатени с изкуствено мляко. Кърмата съдържа редица вещества, които участват в защитните сили на организма. В допълнение към вече споменатите антитела, главно секреторни IgA, те са бели кръвни клетки, а именно макрофаги, които абсорбират дрожди и бактерии и лимфоцити, част от клетъчния имунитет. Други антибактериални компоненти са лактоферин (той поглъща желязото, което е важно за бактериалния растеж), лизозим (има способността да убива бактерии) и други антибактериални, антивирусни и антипаразитни фактори. Що се отнася до кравето мляко, съдържанието на тези вещества в кърмата е незаменимо.