sol inh 2x (1 inh. + 1 патрон/60 инжекции) (PE/PP патрон)

Съдържание на резюмето на характеристиките (SPC)

Одобрен текст за решението за подновяване на разрешението за пускане на пазара на лекарствения продукт, очевидно. номер: 2011/08118-PRE

респимат

КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА

ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ

2,5 микрограма, разтвор за инхалация

КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ

Дадената доза е 2,5 микрограма тиотропий на инжекция (2 инжекции съдържат една доза за лечение), еквивалентно на 3,124 микрограма тиотропиев бромид монохидрат.

Приложената доза е дозата, която е достъпна за пациента след натискане на мундщука.

За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.

ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА

Бистър, безцветен инхалационен разтвор

КЛИНИЧНИ ДАННИ

Терапевтични показания

Тиотропиум е показан като бронходилататор за поддържащо лечение за облекчаване на симптомите при пациенти с хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ).

Дозировка и начин на приложение

Лекарството е предназначено само за инхалация. Касетата може да се поставя и използва само с инхалатора Respimat (вж. Точка 4.2).

Две инжекции от инхалатора Respimat представляват една доза за лечение.

Препоръчителната доза за възрастни е 5 микрограма тиотропиум, дадени като две инжекции от инхалатора Respimat веднъж дневно, по едно и също време всеки път.

Препоръчителната доза не трябва да се надвишава.

Гериатричните пациенти могат да приемат тиотропиев бромид в препоръчителната доза.

Пациенти с бъбречно увреждане могат да приемат тиотропиев бромид в препоръчителната доза. При пациенти с умерено до тежко увреждане (креатининов клирънс ≤50 ml/min, вж. Точки 4.4 и 5.2).

Пациенти с чернодробно увреждане могат да приемат тиотропиев бромид в препоръчителната доза (вж. Точка 5.2).

Деца и юноши:

Spiriva Respimat не се препоръчва за употреба при деца и юноши под 18 години поради липса на данни за безопасност и ефикасност (вж. Точки 5.1 и 5.2).

За да сте сигурни, че лекарството се дава правилно, Вашият лекар или друг медицински специалист трябва да инструктира пациента как да използва инхалатора.

Инструкции за употреба и работа с пациенти

Инхалатор Spiriva Respimat и патрон Spiriva Respimat

1) Поставяне на касетата

След първата употреба са необходими следните стъпки 1-6:

2) Приготвяне на инхалатора Spiriva Respimat за първи път

Ежедневна употреба на вашия инхалатор Spiriva Respimat

Използвайте този инхалатор само веднъж на ден.

Прилагайте ДВЕ ИНЖЕКЦИИ всеки път, когато се използва.

Кога да използвате новия инхалатор Spiriva Respimat

Как да се грижим за инхалатор

Почиствайте мундщука, включително металните части вътре в мундщука, с влажна кърпа или хартиена кърпа само поне веднъж седмично.

Малките промени в цвета на мундщука не оказват влияние върху работата на инхалатора Spiriva Respimat.

Ако е необходимо, почистете външната страна на инхалатора Spiriva Respimat с влажна кърпа.

Противопоказания

Спирива Респимат е противопоказан при пациенти със свръхчувствителност към тиотропиев бромид, атропин или негови производни, напр. ипратропиум или окситропиум или някое от помощните вещества (вж. точка 6.1).

Специални предупреждения и предпазни мерки при употреба

Тиотропиев бромид, като поддържащ бронходилататор веднъж дневно, не трябва да се използва като първоначално лечение за остри пристъпи на бронхоспазъм, т.е. като спасително лечение.

След приложение на инхалационен разтвор на тиотропиев бромид могат да се появят незабавни реакции на свръхчувствителност.

Поради своята антихолинергична активност, тиотропиев бромид трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с глаукома със затворен ъгъл, хиперплазия на простатата или запушване на шийката на пикочния мехур.

Лекарствата за инхалация могат да причинят индуциран от вдишването бронхоспазъм.

Спирива Респимат трябва да се използва с повишено внимание при пациенти с известни сърдечни аритмии

Тъй като плазмените концентрации се повишават с намалена бъбречна функция, при пациенти с умерено до тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс ≤ 50 ml/min), тиотропиев бромид трябва да се прилага само ако потенциалната полза оправдава потенциалния риск. Няма дългосрочен опит при пациенти с тежко бъбречно увреждане (вж. Точка 5.2).

Пациентите трябва да внимават разтворът да не попадне в очите им. Те трябва да бъдат инструктирани, че това може да причини утаяване или обостряне на глаукома със затваряне на ъгъл, болка в очите или дискомфорт, преходно замъглено зрение, дразнене на зрението или оцветени очи, свързани с зачервени очи от задръстване на конюнктивата и оток на роговицата. Ако се появи някоя от комбинацията от тези очни симптоми, пациентите трябва да спрат приема на тиотропиев бромид и незабавно да се консултират със специалист.

Сухотата в устата, за която се съобщава при антихолинергично лечение, може да доведе до кариес при продължителна употреба.

Тиотропиев бромид не трябва да се приема по-често от веднъж дневно (вж. Точка 4.9).

Наркотици и други взаимодействия

Въпреки че не са провеждани официални проучвания за лекарствени взаимодействия, тиотропиев бромид се използва едновременно с други лекарства, често използвани при лечението на ХОББ, включително симпатомиметични бронходилататори, метилксантини, перорални и инхалационни стероиди, без клинични данни за лекарствени взаимодействия.

Едновременното приложение на тиотропиев бромид с други антихолинергични лекарствени продукти не е проучено и поради това не се препоръчва.

Фертилитет, бременност и кърмене

Няма налични клинични данни за експозирани бременности за тиотропиев бромид. Проучванията при животни показват репродуктивна токсичност, свързана с токсичност за майката (вж. Точка 5.3).

Потенциалният риск за хората е неизвестен. Следователно Spiriva Respimat трябва да се използва по време на бременност, само ако е ясно посочено.

Не е известно дали тиотропиев бромид се екскретира в кърмата. Въпреки проучвания върху гризачи, които показват, че тиотропиев бромид се екскретира в кърмата само в малки количества, употребата на Spiriva Respimat по време на кърмене не се препоръчва. Тиотропиев бромид е вещество с продължително действие. Решението дали да се продължи/преустанови кърменето или да се продължи/прекрати терапията със Spiriva Respimat трябва да се вземе, като се вземе предвид ползата от кърменето за детето и ползата от терапията със Spiriva Respimat за жената.

Няма налични клинични данни за фертилитета за тиотропиум. Неклинично проучване с тиотропий не показва данни за неблагоприятни ефекти върху плодовитостта (вж. 5.3).

Влияние върху способността за шофиране и работа с машини

Не са провеждани проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини. Замайването или замъгленото зрение могат да повлияят способността Ви за шофиране и работа с машини.

Неблагоприятни ефекти

Резюме на защитния профил

Много от тези странични ефекти могат да се отдадат на антихолинергичните свойства на тиотропиев бромид.

Табличен списък на нежеланите реакции

Честотите, определени за нежеланите реакции, изброени по-долу, се основават на приблизителната честота на нежелани лекарствени реакции (т.е. събития, приписвани на тиотропиум), наблюдавани в групата на тиотропиум (2 802 пациенти), получени от 5 плацебо-контролирани клинични проучвания с продължителност от дванадесет седмици до една година .

Честотата се дава, като се използва следната конвенция:

Много чести (≥1/10); чести (≥1/100 до

Описание на избрани нежелани реакции

В контролирани клинични проучвания антихолинергичните нежелани реакции като сухота в устата са наблюдавани по-често и се наблюдават при приблизително 3,2% от пациентите.

В 5 клинични проучвания сухотата в устата води до прекратяване на лечението при 3 от 2802 пациенти, лекувани с тиотропиум (0,1%).

Сериозни антихолинергични странични ефекти, включително глаукома, запек, чревна непроходимост, включително паралитичен илеус и задържане на урина.

Специални групи пациенти

Увеличение на антихолинергичните ефекти може да настъпи в по-напреднала възраст.

Предозиране

Високите дози тиотропиев бромид могат да доведат до антихолинергични признаци и симптоми.

При здрави доброволци обаче не е имало неблагоприятен системен антихолинергичен ефект след еднократна инхалационна доза до 340 микрограма тиотропиев бромид. Освен това при здрави доброволци след 14-дневно лечение с до 40 микрограма разтвор за инхалация на тиотропиум не са наблюдавани други нежелани реакции, различни от сухота в устата/гърлото и суха носна лигавица, с изключение на очевидно намалено производство на слюнка от 7-ми ден.

Острата интоксикация чрез неволно перорално приложение на разтвор за инхалация на тиотропий от патрон е малко вероятно поради ниската му орална бионаличност.

ФАРМАКОЛОГИЧНИ СВОЙСТВА

Фармакодинамични свойства

Фармакотерапевтична група: Други инхалаторни антиастматици, антихолинергици

ATC код: R03B B04

Тиотропиев бромид е дългодействащ, специфичен антагонист на мускариновите рецептори.

Той има подобен афинитет към подтиповете M1 - M5. В дихателните пътища тиотропиев бромид конкурентно и обратимо се свързва с М3 рецепторите на гладката мускулатура на бронхите, антагонизирайки холинергичния (бронхоконстриктивен) ефект на ацетилхолина, като по този начин предизвиква отпускане на гладката мускулатура на бронхите. Ефектът е дозозависим и продължава повече от 24 часа. Тиотропиум бромидът, като N-четвъртичен антихолинергик, е локално (бронхо-) селективен, когато се прилага чрез инхалация, като дава приемлив терапевтичен диапазон, преди да настъпят системни антихолинергични ефекти.

Освобождаването на тиотропий, особено от М3 рецепторите, е много бавно, с очевидно по-дълъг полуживот на дисоциация от ипратропиум. Освобождаването от M2 рецепторите е по-бързо, отколкото от M3 рецепторите, което при функционални in vitro проучвания е довело до (кинетично контролирана) селективност на M3-рецепторите спрямо M2 рецепторите. Високата потентност, много бавното освобождаване от рецепторите и локалната селективност след инхалационно приложение имат клиничен корелат при значителна и дългосрочна бронходилатация при пациенти с ХОББ.

Клинична ефикасност и безопасност:

Програмата за клинично развитие на фаза III се състои от две 1-годишни, две 4-седмични и две 12-седмични рандомизирани, двойно-слепи проучвания при 2901 пациенти с ХОББ.

(1 308 прие доза от 5 tg тиотропиев бромид).

Едногодишната програма се състоеше от две плацебо контролирани проучвания. И двете 12-седмични проучвания са били активни с контрол (ипратропиум) и плацебо. И шестте проучвания включват оценка на белодробната функция. В допълнение, две едногодишни проучвания включват мониторинг на честотата на диспнея, оценка на качеството на живот и въздействие върху обострянията.

В тези проучвания белодробната функция (обем на принудително издишване за една секунда - FEV1 и принудителна жизнена способност FVC) е значително подобрена с инхалиран тиотропиум веднъж дневно, с подобрение в рамките на 30 минути от първата доза в сравнение с плацебо (средно подобрение на FEV1 за 30 минути): 0,113 литра, 95% доверителен интервал (CI): 0,122 до 0,125 литра, годишно

Едногодишно проучване на обостряне фаза IIIb

и Време до първото събитие: брой дни на лечение, като 25% от пациентите имат поне едно обостряне на ХОББ/хоспитализирани за обостряне на ХОББ. В проучване А 25% от лекуваните с плацебо пациенти са имали обостряне до ден 112, докато при Spirive Respimat 25% от пациентите са имали обостряне до ден 173 (p = 0,09);

в проучване Б, 25% от лекуваните с плацебо пациенти са имали обостряне до 74-ия ден, докато при Spirive Respimat 25% от пациентите са имали обостряне до 149-ия ден (p b) Нивото на риска е
100 (1 - ниво на риск).

c Регресивно разпределение на вероятността на Поасон. Намаляването на риска е 100 (1 - ниво на риск).

d Наборът от анализи беше определен при проектирането на проучванията. Крайните точки на обостряне са значително подобрени при индивидуални анализи на две едногодишни проучвания.

При ретроспективни сборни анализи на три 1-годишни и едно 6-месечно плацебо-контролирани проучвания със Spiriva Respimat, включващи 6096 пациенти, се наблюдава увеличение на смъртните случаи при пациенти, лекувани със Spiriva Respimat (68; честота (MV) 2,64 случая годишно на 100 пациенти) в сравнение с плацебо (51, MV 1.98), показващи честота от 1.33 (0.93, 1.92) (95% доверителен интервал) за планираната продължителност на лечението; се наблюдава повишаване на смъртността при пациенти с известни сърдечни аритмии.

Деца и юноши:

Не са установени данни за деца и юноши (вж. Точка 4.2).

Фармакокинетични свойства

а) Общо въведение

Тиотропиев бромид е нехирално кватернерно амониево вещество и е слабо разтворим във вода. Тиотропиев бромид се предлага като инхалационен разтвор, прилаган с помощта на инхалатор Respimat. Приблизително 40% от инхалираната доза се съхранява в целевия орган, белите дробове, а останалата част се съхранява в стомашно-чревния тракт. Някои от описаните по-долу фармакокинетични данни са получени при използване на по-високи дози от препоръчаните за терапия.

б) Общи характеристики на лекарствения продукт след приложение

Абсорбция: Данните за екскреция с урина показват, че приблизително 33% от инхалираната доза се циркулира след вдишване на разтвора при млади здрави доброволци. Химичната структура на лекарството (кватернерна амониева основа) и експериментите in vitro показват, че тиотропиев бромид се абсорбира слабо от стомашно-чревния тракт (10-15%). Тиотропиум бромид перорален разтвор има абсолютна бионаличност 2-3%. Стационарните плазмени нива на тиотропиев бромид при пациенти с ХОББ са 10,5-11,7 pg/ml, измерени 10 минути след приложение на 5 микрограма през инхалатора Respimat и бързо намаляват по многокомпонентен начин. Плазмените концентрации в стационарно състояние са 1,49-1,68 pg/ml. Не се очаква храната да повлияе на усвояването на това кватернерно амониево вещество.

Разпределение: свързването на лекарството с плазмените протеини е 72%, а обемът на разпределение е 32 l/kg. Локалната концентрация в белите дробове не е известна, но начинът на приложение показва значително по-високи концентрации в белите дробове. Изследвания при плъхове показват, че тиотропиев бромид не преминава кръвно-мозъчната бариера в съответния диапазон.

Биотрансформация: степента на биотрансформация е малка. Това е видно от бъбречната екскреция на 74% от непромененото вещество след интравенозно приложение при млади здрави доброволци. Тиотропиев бромиден естер не е ензимно разцепен до алкохол (N-метилскопин) и киселина (диетилен гликолова киселина), които са неактивни при мускариновите рецептори. In vitro експерименти върху човешки чернодробни микрозоми и човешки хепатоцити предполагат, че определено количество от веществото (като 70-годишни), което може да се обясни с намаляване на бъбречната функция. Екскрецията на тиотропиев бромид в урината чрез инхалация намалява от 14% (при млади здрави доброволци) до около 7% (при пациенти с ХОББ), въпреки че няма значителна промяна в плазмените концентрации с възрастта при пациентите с ХОББ, в сравнение с индивидуалната и интраиндивидуалната вариабилност ( 43% увеличение на AUC0-4h след вдишване на сух прах).

Пациенти с бъбречно увреждане: Както при всички лекарства, които се екскретират за предпочитане чрез бъбреците, бъбречното увреждане увеличава плазмените концентрации и намалява бъбречния клирънс след интравенозна инфузия и инхалация на сух прах. Леко бъбречно увреждане (CLCR 50-80 ml/min), което често се наблюдава при пациенти в напреднала възраст, леко повишава плазмените концентрации на тиотропиев бромид (39% увеличение на AUC0-4h след интравенозно приложение). При пациенти с ХОББ, които имат умерено до тежко бъбречно увреждане (CLCR)