Приложение №. 1 към уведомлението за промяна, ев. номер: 2018/03945-Z1B
КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
SILANDYL 25 mg диспергиращ се в устата филм
SILANDYL 50 mg диспергиращ се в устата филм
SILANDYL 75 mg диспергиращ се в устата филм
SILANDYL 100 mg диспергиращ се в устата филм
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всеки диспергиращ се в устата филм съдържа 35,1 mg силденафил цитрат, което съответства на 25 mg силденафил.
Всеки диспергиращ се в устата филм съдържа 70,2 mg силденафил цитрат, което съответства на 50 mg силденафил.
Всеки диспергиращ се в устата филм съдържа 105,3 mg силденафил цитрат, което съответства на 75 mg силденафил.
Всеки диспергиращ се в устата филм съдържа 140,4 mg силденафил цитрат, което съответства на 100 mg силденафил.
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Правоъгълни, гъвкави, непрозрачни светлосини филмови ленти (30 mm x 15 mm).
Квадратни, гъвкави, непрозрачни светлосини филмови ленти (30 mm x 30 mm).
Правоъгълни, гъвкави, непрозрачни светлосини филмови ленти (30 mm x 45 mm).
Правоъгълни, гъвкави, непрозрачни светлосини филмови ленти (40 mm x 45 mm).
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
SILANDYL е показан при възрастни мъже с еректилна дисфункция, което е невъзможността да се постигне или поддържа ерекция на пениса, достатъчна за адекватно сексуално представяне.
Ефективността на SILANDYL се обуславя от сексуална стимулация.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Употреба при възрастни
Препоръчителната доза е 50 mg, взети според необходимостта приблизително един час преди сексуална активност.
В зависимост от ефикасността и толерантността, дозата може да бъде увеличена до 100 mg или намалена до 25 mg. Максималната препоръчителна доза е 100 mg. Максималната препоръчителна честота на дозиране е веднъж дневно. Ако SILANDYL се приема с храна, началото на действието може да се забави в сравнение с началото на действието след употреба на гладно (вж. Точка 5.2).
Специални групи пациенти
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти в старческа възраст (≥65 години).
Пациенти с бъбречно увреждане
Препоръчителната доза, дадена в раздела „Употреба при възрастни“ се отнася за пациенти с леко до умерено бъбречно увреждане (креатининов клирънс = 30 - 80 ml/min).
Тъй като клирънсът на силденафил е намален (креатининов клирънс 150 μmol) от цитохром Р450 изоформи 1A2, 2C9, 2C19, 2D6, 2E1 и 3A4 при пациенти с бъбречно увреждане. Въпреки това е малко вероятно SILANDYL да промени клирънса на субстратите за тези изоензими, тъй като максималната концентрация на силденафил е приблизително 1 μM при препоръчаните дози.
Няма данни за взаимодействието на силденафил с неспецифични фосфодиестеразни инхибитори като теофилин или дипиридамол.
В съответствие с известния ефект върху метаболитния път на азотен оксид/cGMP (вж. Точка 5.1), е доказано, че силденафил засилва хипотензивния ефект на нитратите и следователно неговото едновременно приложение с донори на азотен оксид или нитрати под каквато и да е форма е противопоказано (вж. Точка 4.3).
Риоцигуат: Когато PDE5 инхибиторите се комбинират с риоцигуат, предклиничните проучвания показват допълнителен ефект върху системното понижаване на кръвното налягане. В клинични проучвания е доказано, че риоцигуат удължава хипотензивните ефекти на PDE5 инхибиторите. Не са открити доказателства за благоприятен клиничен ефект на комбинацията в изследваната популация. Едновременната употреба на риоцигуат с PDE5 инхибитори, включително силденафил, е противопоказана (вж. Точка 4.3).
Едновременното приложение на силденафил при пациенти, приемащи алфа-блокери, може да доведе до симптоматична хипотония при някои чувствителни индивиди. Най-вероятно е да се появи в рамките на 4 часа след приложението на силденафил (вж. Точки 4.2 и 4.4). В три специфични проучвания за лекарствени взаимодействия алфа-блокерът доксазозин (4 mg и 8 mg) и силденафил (25 mg, 50 mg или 100 mg) се прилагат едновременно на пациенти с доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ), стабилизирана при лечение с доксазозин.
В тези проучвания средно допълнително намаляване на кръвното налягане в легнало състояние от 7/7 mmHg, 9/5 mmHg и 8/4 mmHg и средно допълнително намаляване на стоящото кръвно налягане от 6/6 mmHg, 11/4 mmHg и 4/Съответно 5 mmHg. Когато силденафил и доксазозин се прилагат едновременно на пациенти, стабилизирани при лечение с доксазозин, съобщенията за симптоматична постурална хипотония при пациенти са редки. Тези доклади доведоха до замайване и загуба на равновесие, но не и синкоп.
Не са наблюдавани значими взаимодействия, когато силденафил (50 mg) се прилага едновременно с толбутамид (250 mg) или варфарин (40 mg), които се метаболизират от CYP2C9.
Силденафил (50 mg) не увеличава удължаването на времето на кървене поради ацетилсалицилова киселина (150 mg).
Силденафил (50 mg) не усилва хипотензивния ефект на алкохола при здрави доброволци със средно максимално ниво на алкохол в кръвта от 80 mg/dl.
Анализът на резултатите от следните групи антихипертензивни средства, като диуретици, бета-блокери, АСЕ инхибитори, антагонисти на ангиотензин II, други антихипертензивни средства (вазодилататори и централни агенти), адренергични невронни блокери, блокери на калциевите канали и алфа-блокери, не показват разлика в ефекта на силденафил и пациенти, приемащи плацебо. В специфично проучване на взаимодействията при пациенти с хипертония, приемащи амлодипин със силденафил (100 mg), се наблюдава допълнително намаляване на систолното кръвно налягане в покой от 8 mmHg. Съответното по-нататъшно намаляване на диастолното кръвно налягане е 7 mmHg. Това по-нататъшно намаляване на кръвното налягане е подобно на наблюдаваното, когато силденафил се прилага самостоятелно на здрави доброволци (вж. Точка 5.1).
Силденафил (100 mg) не повлиява стационарната фармакокинетика на HIV инхибиторите на протеазата саквинавир и ритонавир, които са субстрати на CYP3A4.
При здрави доброволци от мъжки пол силденафил в стационарно състояние (80 mg три пъти дневно) повишава AUC на бозентан с 49,8% и повишава Cmax на бозентан с 42% (125 mg два пъти дневно).
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
SILANDYL не е показан за употреба при жени.
Няма адекватни и добре контролирани проучвания за употребата на това лекарство при бременни или кърмещи жени.
При репродуктивни проучвания при плъхове и зайци не са наблюдавани съответни нежелани реакции след перорално приложение на силденафил.
След еднократна перорална доза от 100 mg силденафил не се наблюдава ефект върху подвижността или морфологията на сперматозоидите при здрави доброволци (вж. Точка 5.1).
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Не са провеждани специфични проучвания за ефектите върху способността за шофиране и работа с машини.
Тъй като в клиничните изпитвания със силденафил се съобщава за замаяност и променено зрение, пациентите трябва да знаят как реагират на SILANDYL преди шофиране или работа с машини.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Резюме на защитния профил
Профилът на безопасност на силденафил се основава на 9570 пациенти в 74 двойно-слепи плацебо-контролирани клинични проучвания. Най-често съобщаваните нежелани реакции при клинични изпитвания при пациенти, лекувани със силденафил, са: главоболие, зачервяване, диспепсия, назална конгестия, замаяност, гадене, горещи вълни, зрителни нарушения, цианопсия и замъглено зрение.
Нежеланите реакции след наблюдението на пазара се натрупват за период от около> 10 години. Тъй като не всички нежелани реакции са докладвани на ПРУ и са включени в базата данни за безопасност, честотата на тези реакции не може да бъде надеждно определена.
Табличен списък на нежеланите реакции
В следващата таблица всички клинично важни нежелани реакции, възникнали в клинични изпитвания с честота по-голяма от плацебо, са изброени по системо-органни класове и честота като много чести (≥1/10), чести (≥1/100 до 70% стеноза на поне една коронарна артерия) намалява средните стойности на систолното кръвно налягане в покой със 7% и диастолното кръвно налягане с 6% в сравнение с изходното ниво. Средното белодробно систолично кръвно налягане намалява с 9%. Силденафил няма ефект върху сърдечния дебит и не нарушава притока на кръв през стеснените коронарни артерии.
Двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване на упражненията оценява 144 пациенти с еректилна дисфункция и хронична стабилна стенокардия, които са получавали редовна антиангинална терапия (с изключение на нитратите). Резултатите не показват клинично значими разлики между силденафил и плацебо във времето до ограничаваща ангина.
При някои субекти са наблюдавани леки и преходни разлики в цветовата дискриминация (синьо/зелено) при използване на 100-цветен тест на Farnsworth-Munsell един час след приложение на доза от 100 mg силденафил, без видими ефекти 2 часа след дозирането. Възможният механизъм за тази промяна в цветовата дискриминация е свързан с инхибирането на PDE6, който играе роля в каскадата на фототрансдукция на ретината. Силденафил няма ефект върху зрителната острота или контрастната чувствителност. В плацебо-контролирано проучване при малък брой пациенти с ранен стадий на свързана с възрастта дегенерация на макулата (n = 9) силденафил (еднократна доза, 100 mg) не показва значителни промени в тестовете за зрителна острота (зрителна острота, Амслерова мрежа, изкуствена светлина)., периметър на Хъмфри и фото стрес).
След еднократна перорална доза от 100 mg силденафил не се наблюдава ефект върху подвижността или морфологията на сперматозоидите при здрави доброволци (вж. Точка 4.6).
Научете повече за клиничните изпитвания
В клинични проучвания силденафил е прилаган на повече от 8000 пациенти на възраст 19-87 години. Представени са следните групи пациенти: пациенти в напреднала възраст (19,9%), пациенти с хипертония (30,9%), захарен диабет (20,3%), исхемична болест на сърцето (5,8%), хиперлипидемия (19,8%)., Увреждане на гръбначния мозък ( 0,6%), депресия (5,2%), трансуретрална резекция на простатата (3,7%), пациенти след радикална простатектомия (3,3%). Следните групи пациенти бяха недостатъчно представени или изключени от клинични проучвания: пациенти след операция на таза, пациенти след лъчетерапия, пациенти с тежко бъбречно или чернодробно увреждане и пациенти с определени сърдечно-съдови нарушения (вж. Точка 4.3).
Делът на пациентите, които съобщават за лечение с подобрена ерекция в проучвания с фиксирани дози, е 62% (25 mg), 74% (50 mg) и 82% (100 mg), в сравнение с 25% от пациентите, приемащи плацебо. В контролирани клинични проучвания честотата на прекратяване на приема на силденафил е ниска и подобна на плацебо.
Обобщение на данните от всички клинични проучвания показва, че делът на пациентите, които съобщават за подобрение след силденафил, е както следва: психогенна еректилна дисфункция (84%), смесена еректилна дисфункция (77%), органична еректилна дисфункция (68%), пациенти в напреднала възраст (67%). Захарен диабет (59%), исхемична болест на сърцето (69%), хипертония (68%), TURP (61%), радикална простатектомия (43%), увреждане на гръбначния мозък (83%), депресия (75 %). Безопасността и ефикасността на силденафил са демонстрирани в дългосрочни проучвания.
Европейската агенция по лекарствата се отказа от задължението за представяне на резултатите от проучвания с референтно лекарство, съдържащо силденафил, във всички подгрупи на педиатричната популация при еректилна дисфункция. За допълнителна информация относно употребата при педиатрична популация вижте точка 4.2.
5.2 Фармакокинетични свойства
Силденафил се абсорбира бързо. Максималните плазмени концентрации се достигат в рамките на 30 до 120 минути (медиана 60 минути) след перорално приложение на гладно. Средната абсолютна перорална бионаличност е 41% (диапазон 25-63%). След перорално приложение на силденафил, AUC и Cmax на силденафил се увеличават пропорционално на дозата над препоръчителния диапазон на дозата (25-100 mg).
Когато силденафил се приема с храна, скоростта на абсорбция намалява, със средно забавяне на tmax от 60 минути и средно намаляване на Cmax с 29%.
Средният обем на разпределение на силденафил в стационарно състояние (Vd) е 105 l, което показва тъканно разпределение. След еднократна перорална доза от 100 mg, средната максимална обща плазмена концентрация на силденафил е приблизително 440 ng/ml (CV 40%). Свързването на силденафил с плазмените протеини (и неговия основен циркулиращ N-дезметилов метаболит), което е 96%, води до средна максимална концентрация на свободен силденафил от 18 ng/ml (38 nmol). Свързването с протеини е независимо от общите концентрации на лекарството.
При здрави доброволци по-малко от 0,0002% (средно 188 ng) от приложената доза в еякулат 90 минути след силденафил (100 mg еднократна доза).
Силденафил се метаболизира предимно от чернодробните микрозомни изоензими CYP3A4 (основен метаболитен път) и CYP2C9 (незначителен метаболитен път). Основният циркулиращ метаболит се образува чрез N-деметилиране на силденафил.
Този метаболит проявява подобен профил на селективност към фосфодиестераза като силденафил и in vitro ефектът върху PDE5 е приблизително 50% в сравнение с основното лекарство. Плазмените концентрации на този метаболит съответстват на приблизително 40% от концентрациите на силденафил. По-нататък β-дезметил метаболитът се метаболизира и крайното време е приблизително 4 часа.
Общият телесен клирънс на силденафил е 41 l/h с терминален плазмен полуживот 3-5 часа. След перорално и интравенозно приложение, силденафил се екскретира като метаболити главно с фекалиите (приблизително 80% от приложената перорална доза) и в по-малка степен с урината (приблизително 13% от приложената перорална доза).
Фармакокинетика при специални групи пациенти
Клирънсът на силденафил при възрастни здрави доброволци (на възраст 65 години и повече) е намален, което води до приблизително 90% по-високи плазмени концентрации на силденафил и активния N-дезметилов метаболит в сравнение с по-млади здрави доброволци (18-45 години). Поради свързаните с възрастта разлики в свързването с плазмените протеини, съответното увеличение на плазмените концентрации на свободен силденафил е приблизително 40%.
При доброволци с лека до умерена бъбречна недостатъчност (креатининов клирънс = 30-80 ml/min), фармакокинетиката на силденафил не се променя след еднократна перорална доза от 50 mg. Средната AUC N - на дезметил метаболита се е увеличила със 126%, а средната Cmax със 73% в сравнение с доброволци, съпоставени по възраст без бъбречно увреждане. Въпреки това, поради високата междуиндивидуална вариабилност, тези разлики не са статистически значими. При доброволци с тежко бъбречно увреждане (креатининов клирънс) Условия за употреба Помощ Обратна връзка Поверителност Бисквитки