КРАТКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПРОДУКТА
▼ Това лекарство подлежи на допълнително наблюдение. Това ще позволи бързо да се получи нова информация за безопасност. От здравните специалисти се изисква да съобщават за всяка предполагаема нежелана реакция. Вижте точка 4.8 за информация как да съобщавате за нежелани реакции.
1. ИМЕ НА ЛЕКАРСТВЕНИЯ ПРОДУКТ
Briviact 10 mg/ml перорален разтвор
2. КАЧЕСТВЕН И КОЛИЧЕСТВЕН СЪСТАВ
Всеки ml съдържа 10 mg бриварацетам.
Помощни вещества с известен ефект:
Всеки ml перорален разтвор съдържа 239,8 mg сорбитол (E420), 1 mg метилпарабен (E218), 1,16 mg натрий и максимум 5,5 mg пропилей гликол (E1520).
За пълен списък на помощните вещества вижте точка 6.1.
3. ЛЕКАРСТВЕНА ФОРМА
Леко вискозна, бистра, безцветна до жълтеникава течност.
4. КЛИНИЧНИ ДАННИ
4.1 Терапевтични показания
Briviact е показан като допълнителна терапия при лечение на пристъпи с частично начало със или без вторична генерализация при възрастни, юноши и деца на възраст над 4 години с епилепсия.
4.2 Дозировка и начин на приложение
Препоръчителната начална доза за намаляване на броя на пристъпите е или 50 mg/ден, или 100 mg/ден, въз основа на преценката на Вашия лекар за потенциални нежелани реакции. Дозата трябва да се дава в две равномерно разделени дози, веднъж сутрин и веднъж вечер. Въз основа на индивидуалния отговор и поносимостта на пациента, дозата може да се коригира между 50 mg/ден и 200 mg/ден.
Ако пациентите забравят да приемат една или повече дози, се препоръчва да приемат една доза веднага щом си спомнят.
и вземете следващата доза в обичайното време сутрин или вечер. Това може да попречи на плазмената концентрация на бриварацетам да падне под ефективното ниво, което да доведе до повторни припадъци.
Ако трябва да се преустанови лечението с бриварацетам, се препоръчва постепенно намаляване с 50 mg/ден на интервали от седмица. След една седмица лечение с 50 mg/ден се препоръчва доза от 20 mg/ден през последната седмица от лечението.
Специални групи пациенти
Пациенти в напреднала възраст (65 години и повече)
Не е необходимо коригиране на дозата при пациенти в напреднала възраст (вж. Точка 5.2). Клиничният опит при пациенти ≥65 години е ограничен.
Бъбречна недостатъчност
Не се налага корекция на дозата при пациенти с бъбречно увреждане (вж. Точка 5.2). Поради липсата на данни, не се препоръчва употребата на бриварацетам при пациенти с краен стадий на бъбречно заболяване, получаващи диализа.
Въз основа на данните при възрастни пациенти не се налага корекция на дозата при педиатрични пациенти с бъбречно увреждане.
Чернодробно увреждане
Експозицията на бриварацетам е увеличена при възрастни пациенти с хронично чернодробно заболяване. При възрастни пациенти трябва да се има предвид начална доза от 50 mg/ден. За деца и юноши с тегло 50 kg или повече се препоръчва начална доза от 50 mg/ден. За всички етапи на чернодробно увреждане се препоръчва максимална дневна доза от 150 mg, дадена в 2 разделени дози (вж. Точки 4.4 и 5.2).
За деца и юноши с тегло под 50 kg се препоръчва начална доза от 1 mg/kg/ден. Максималната доза не трябва да надвишава 3 mg/kg/ден. Няма налични клинични данни при педиатрични пациенти с чернодробно увреждане.
Лекарят трябва да предпише най-подходящата лекарствена форма и сила в зависимост от телесното тегло и дозата. Препоръчително е родителят или болногледачът да прилага Briviact перорален разтвор с помощта на измервателното устройство (10 ml или 5 ml спринцовка за перорално приложение), предоставено в опаковката.
Следващата таблица обобщава препоръчителната дозировка за деца на възраст над 4 години и юноши. По-подробни данни са дадени под таблицата.
Деца (≥ 4 години) и юноши
Прилага се в 2 равномерно разпределени дози
Деца (≥ 4 години) и юноши
и AUC 20% ↑ и Cmax 20% ↑
и въз основа на проучване, включващо прилагането на супертерапевтични дози бриварацетам 400 mg/ден
Бриварацетам е умерено обратим инхибитор на епокси хидролаза, който причинява повишени концентрации на карбамазепин епоксид, активният метаболит на карбамазепин. В контролирани проучвания плазмените концентрации на карбамазепин епоксид се повишават средно с 37%, 62% и 98% с малка променливост при дози на бриварацетам от 50 mg/ден, 100 mg/ден и 200 mg/ден. Не са наблюдавани опасности за безопасността. Няма адитивен ефект на бриварацетам и валпроат върху AUC на карбамазепин епоксид.
Едновременното приложение на бриварацетам (100 mg/ден) с орален контрацептив, съдържащ етинил естрадиол (0,03 mg) и левоноргестрел (0,15 mg), не повлиява фармакокинетиката на нито едно от двете вещества. Когато бриварацетам 400 mg/ден (два пъти препоръчителната максимална дневна доза) се прилага едновременно с орален контрацептив, съдържащ етинил естрадиол (0,03 mg) и левоноргестрел (0,15 mg), 27% намаление на AUC на естроген и намаляване на AUC на прогестин с 23%, без да се засяга потискането на овулацията. Като цяло няма промяна в профилите на концентрация с течение на времето за ендогенни маркери на естрадиол, прогестерон, лутеинизиращ хормон (LH), фоликулостимулиращ хормон и глобулин, свързващ половите хормони (SHBG).
4.6 Фертилитет, бременност и кърмене
Жени с детероден потенциал
Лекарите трябва да обсъдят планираното родителство и контрацепция с жени в детероден потенциал, приемащи бриварацетам (вж. Бременност).
Ако една жена реши да забременее, употребата на бриварацетам трябва да бъде преразгледана напълно.
Риск, свързан с епилепсия и антиепилептици като цяло
За всички антиепилептици е доказано, че разпространението на малформации в потомството на лекувани жени с епилепсия е два до три пъти по-високо от приблизително 3% честота на малформации сред общата популация. При лекуваната популация се наблюдава увеличаване на малформациите с политерапия, но степента, до която е отговорно лечението и/или основното заболяване, не е изяснена. Прекратяването на антиепилептичната терапия може да доведе до обостряне на заболяването, което може да навреди на майката и плода.
Риск, свързан с бриварацетам
Има само ограничени данни за употребата на бриварацетам при бременни жени. Няма налични данни за трансфер на плацента при хора, но бриварацетам преминава плацентата бързо при плъхове (вж. Точка 5.3). Потенциалният риск за хората е неизвестен. Проучванията при животни не показват никакъв тератогенен потенциал на бриварацетам (вж. Точка 5.3).
Бриварацетам се използва като допълнителна терапия в клинични изпитвания и когато едновременното приложение с карбамазепин води до дозозависимо повишаване на концентрацията на активния метаболит карбамазепин епоксид (вж. Точка 4.5). Няма адекватни данни от употребата за определяне на клиничното значение на този ефект при бременност.
Като предпазна мярка, бриварацетам не трябва да се използва по време на бременност, освен ако не е клинично необходимо (ако ползата за майката явно надвишава потенциалния риск за плода).
Не е известно дали бриварацетам се екскретира в кърмата. Проучвания при плъхове показват екскреция на бриварацетам в кърмата (вж. Точка 5.3). Трябва да се вземе решение дали да се преустанови кърменето или бриварацетам, като се вземе предвид ползата от лекарствения продукт за майката. Едновременното приложение на бриварацетам и карбамазепин може да увеличи количеството карбамазепин епоксид, екскретирано в кърмата. Няма достатъчно данни за установяване на клинично значение.
Няма налични данни за ефекта на бриварацетам върху фертилитета при хората. Не се наблюдава ефект върху фертилитета при плъхове, лекувани с бриварацетам (вж. Точка 5.3).
4.7 Ефекти върху способността за шофиране и работа с машини
Бриварацетам оказва незначително или незначително влияние върху способността за шофиране и работа с машини. Поради възможни разлики в индивидуалната чувствителност, някои пациенти могат да получат сънливост, замаяност или други симптоми на централната нервна система (ЦНС). Пациентите трябва да бъдат инструктирани да не шофират или да работят с други потенциално опасни машини, докато не се запознаят с ефектите на бриварацетам върху способността им да извършват тези дейности.
4.8 Нежелани лекарствени реакции
Резюме на защитния профил
Във всички контролирани и неконтролирани проучвания при пациенти с епилепсия 2388 субекти са получавали бриварацетам, от които 1740 са лекувани за ≥ 6 месеца, 1363 ≥ 12 месеца, 923 ≥ 24 месеца и 569 ≥ 60 месеца (5 години).
Най-често съобщаваните нежелани реакции (> 10%) при лечение с бриварацетам са сънливост (14,3%) и замаяност (11,0%). Те бяха с лека до умерена интензивност. Сънливост и умора (8,2%) се съобщават в по-голяма степен с увеличаване на дозата. Видовете нежелани реакции, съобщени през първите 7 дни от лечението, са подобни на тези, съобщени по време на общата продължителност на лечението.
Честотата на спиране поради нежелани реакции е била 3,5%, 3,4% и 4,0% при пациенти, рандомизирани на бриварацетам при съответните дози от 50 mg/ден, 100 mg/ден и
200 mg/ден и 1,7% при пациенти, рандомизирани на плацебо. Най-честите нежелани реакции, водещи до прекратяване на лечението с бриварацетам, са замаяност (0,8%) и конвулсии (0,8%).
Табличен списък на нежеланите реакции
Следващата таблица изброява нежеланите реакции, идентифицирани от базата данни за безопасност на три клинични изпитвания с контролирани дози, плацебо-контролирани при пациенти на възраст ≥ 16 години, по системо-органен клас и честота.
Честотите са дефинирани както следва: много чести: (≥1/10), чести (≥1/100 до (1)
Постигане на 50% от отговора на респондента
Процентно намаление от плацебо (%)
Проучване N01252 (1)
Постигане на 50% от отговора на респондента
Процентно намаление от плацебо (%)
Проучване N01358
Постигане на 50% от отговора на респондента
(p * статистически значимо
(1) Приблизително 20% от пациентите са получавали едновременно леветирацетам
(2) Основният резултат за N01252 не достига статистическа значимост въз основа на последователно тестване. Дозата от 100 mg/ден е номинално значима.
В клинични проучвания намаляването на честотата на пристъпите е по-голямо в сравнение с плацебо при 100 mg/ден, отколкото при 50 mg/ден. За разлика от свързаното с дозата увеличение на сънливостта и умората, бриварацетам има сходен профил на безопасност при 50 mg/ден и 100 mg/ден, включително свързани с ЦНС нежелани събития и продължителна употреба.
Фигура 1 показва процента на пациентите (с изключение на пациентите, приемащи едновременно леветирацетам) по категории на намаляване на честотата на POS в рамките на 28 дни от изходното ниво във всичките 3 проучвания. Пациентите с повече от 25% увеличение на частичните припадъци са посочени в крайната лява част като "по-лоши". Пациентите с подобрение в процента на намаляване на честотата на POS спрямо изходното ниво са изброени в четирите категории вдясно. Процентът на пациентите с поне 50% намаление на честотата на пристъпите е бил 20,3%, 34,2%, 39,5% и 37,8% за плацебо, съответно на 50 mg/ден, 100 mg/ден и 200 mg/ден, съответно.
Фигура 1: Пропорция на пациентите с бриварацетам и плацебо по категория реакция на гърчове за 12 седмици във всичките три двойно-слепи основни проучвания
В общ анализ на три основни проучвания не са наблюдавани разлики в ефикасността (измерени като 50% от отговорилите) между дозите от 50 mg/ден и 200 mg/ден, когато бриварацетам е комбиниран с антиепилептици, които индуцират или не индуцират ензимна индукция. В клинични проучвания статус на припадъци е постигнат при 2,5% (4/161), 5,1% (17/332) и 4,0% (10/249) от пациентите с бриварацетам в дози, съответстващи на 50 mg/ден, 100 mg/ден и 200 mg/ден за 12-седмичен период на лечение в сравнение с 0,5% (2/418) от пациентите на плацебо.
Подобрение на средния процент на намаляване на честотата на пристъпите от началото на лечението на 28 дни се наблюдава при пациенти с изходни IC припадъци (вторични генерализирани тонично-клонични припадъци), лекувани с бриварацетам (66,6% (n = 62), 61,2% (n = 100) и 82,1% (n = 75) от пациентите с бриварацетам при съответната доза от 50 mg/ден, 100 mg/ден и 200 mg/ден в сравнение с плацебо (33,3% (n = 115)).
Ефикасността на монотерапията с бриварацетам не е установена. Не се препоръчва използването на монотерапия с бриварацетам.
В 2 рандомизирани плацебо контролирани проучвания от фаза 3, леветирацетам е бил прилаган като съпътстващо антиепилептично лекарство при приблизително 20% от пациентите. Макар и ограничен по брой, не се наблюдава полза от бриварацетам при пациенти, приемащи едновременно леветирацетам в сравнение с плацебо, което ще отразява конкуренцията на мястото на свързване на SVA2. Не са установени други обстоятелства за безопасност или поносимост.
В проучване 3, предварително уточнен анализ показва ефективност спрямо плацебо при дози от 100 mg/ден и 200 mg/ден при пациенти, приемали преди това леветирацетам. По-ниската ефикасност, наблюдавана при тези пациенти, в сравнение с пациентите, които не са приемали леветирацетам, вероятно се дължи на по-голям брой предишни антиепилептични лекарства и по-висока честота на изземване.
Пациенти в напреднала възраст (65 години и повече)
Три основни, двойно-слепи, плацебо-контролирани проучвания включват 38 пациенти на възраст от 65 до 80 години. Въпреки че данните са ограничени, ефикасността е сравнима с ефективността при по-млади пациенти.
Отворени разширени проучвания
Във всички проучвания 81,7% от пациентите, завършили рандомизирани проучвания, са били включени в дългосрочни, отворени, разширени проучвания. След влизане в рандомизирани проучвания, 5,3% от пациентите с бриварацетам в продължение на 6 месеца (n = 1500) са без припадъци в сравнение с 4,6% и 3,7% от пациентите, изложени за 12 месеца (n = 1188) и 24%, съответно. = 847). Въпреки това, тъй като висок процент от пациентите (26%) са прекратили лечението в отворени проучвания поради липса на ефикасност, може да има пристрастия, тъй като субектите, които са останали в проучването, са реагирали по-добре от тези, които са го прекратили преждевременно.
При деца на възраст над 4 години, частичните припадъци имат подобен клиничен израз като при юноши и възрастни пациенти. Въз основа на опита с лекарства за лечение на епилепсия, проучванията за ефикасност, проведени при възрастни пациенти, могат да бъдат екстраполирани надолу при деца на възраст до 4 години, при условие че са установени адаптации на педиатричните дози и е доказана безопасността (вж. Точки 5.2 и 4.8). Дозите при пациенти на възраст над 4 години се определят чрез корекции на дозата в зависимост от телесното тегло, които са определени за постигане на сходни плазмени концентрации, наблюдавани при възрастни пациенти, получаващи ефективни дози (точка 5.2).
Дългосрочното, неконтролирано, отворено проучване за безопасност включва деца (на възраст от 4 години до по-малко от 16 години), които продължават лечението след завършване на проучването FK (вж. Точка 5.2) и деца, директно включени в проучването за безопасност. Децата, които са били записани директно, са получили начална доза бриварацетам от 1 mg/kg/ден и са увеличили дозата до 5 mg/kg/ден чрез удвояване на дозата през седмични интервали, в зависимост от отговора и поносимостта. Нито едно дете не е получило доза по-висока от 200 mg/ден. При деца с тегло 50 kg или повече началната доза бриварацетам е 50 mg/ден и дозата се увеличава с 50 mg/ден на седмица до максимум 200 mg/ден, в зависимост от отговора и поносимостта.
От обобщени данни от открити проучвания за безопасност и адювант на FK 149 деца са получавали бриварацетам, от които 116 са лекувани за ≥ 6 месеца, 107 за ≥ 12 месеца, 58 за ≥ 24 месеца и 28 за 36 месеца.
Ефикасността и поносимостта на бриварацетам не са установени при педиатрични пациенти на възраст под 4 години (вж. Точка 4.2). Brivaracetam е оценен при тези пациенти в краткосрочно отворено фармакокинетично проучване и продължаващо отворено, удължено проучване при 16 пациенти на възраст от 1 месец до 2), които са получавали brivaracetam 400 mg/ден два пъти дневно, плазменият полуживот на бриварацетам е бил 7,9 часа в групата на възраст от 65 до 75 години и 9,3 часа в групата> 75 години. Плазменият клирънс в равновесно състояние на бриварацетам е подобен (0,76 ml/min/kg) на млади здрави мъже (0,83 ml/min/kg) (вж. Точка 4.2).
Бъбречна недостатъчност
Проучване при пациенти с тежко бъбречно увреждане (креатининов 2 клирънс без диализа) разкрива, че плазмената AUC на бриварацетам е умерено повишена (+ 21%) в сравнение със здрави индивиди, докато AUC на киселината, хидрокси метаболита и метаболита на хидрокси киселина са увеличени 3x, 4x и 21x (в този ред). Бъбречният клирънс на тези неактивни метаболити е намален 10 пъти. Метаболитът на хидрокси киселината не поражда никакви опасения за безопасността в предклиничните проучвания. Бриварацетам не е проучен при пациенти, получаващи хемодиализа (вж. Точка 4.2).
Чернодробно увреждане
Фармакокинетично проучване при пациенти с чернодробна цироза (класове A, B и C по Child-Pugh) показва подобно нарастване на експозицията на бриварацетам независимо от тежестта на заболяването (50%, 57% и 59%) спрямо съответните здрави индивиди (вж. Точка 4.2).
Във фармакокинетично проучване с 3-седмичен период на оценка и седмично фиксирано 3-стъпково титриране нагоре, използвайки перорален разтвор на бриварацетам, бяха оценени 99 субекта на възраст до 1 месец. Контакт Правила и условия Помощ Обратна връзка Поверителност Бисквитки