Реформа на военните структури на НАТО
Международната среда за сигурност непрекъснато се развива и се появяват нови заплахи, които се различават количествено и качествено от конвенционалните и традиционните предизвикателства на 20-ти век. Съзнавайки заплахи като радикален фундаментализъм, международен тероризъм и транснационални престъпни мрежи, лидерите на Алианса се споразумяха на срещата на върха в Прага през ноември 2002 г. да въведат дълбоки и исторически промени във функционирането на НАТО.
Процесът на трансформация, иницииран в Прага, представлява нова визия за НАТО и радикално отклонение от първоначалната основна цел на Алианса за защита на Западна Европа от съветската заплаха. Тъй като характерът на заплахата, породена от огромните конвенционални и ядрени сили на Съветския съюз, се промени, възникна необходимостта да се преструктурират военните сили на Алианса и да се подготвят за неконвенционалните и асиметрични заплахи, пред които са изправени днес членовете на НАТО. Както каза бившият генерален секретар на НАТО лорд Робъртсън: "Това означава, че нещата няма да продължат както обикновено, а че се появява ново и модернизирано НАТО, готово за предизвикателствата на новия век."
Тази необходима трансформация преодолява физическите и концептуалните различия между двете различни епохи на подходи към войната. По време на Студената война, Алиансът се фокусира върху количеството и огневата мощ в подготовката за предполагаемата война под налягане - всяка единица или способност, предоставена от държава-членка, ще помогне да се възпре врагът. Днешните сили трябва да бъдат пъргави, активни и способни да маневрират в бойното пространство без ясни фронтови линии. По време на Студената война силите на Алианса щяха да участват в битки близо до дома си и ще разчитат на национална логистична подкрепа, разположена само на кратко разстояние от зоната на боевете. Днес силите на НАТО трябва да бъдат подготвени да бъдат разположени навсякъде по света и да могат да останат там.
Нова командна структура
Едно от най-важните решения на срещата на върха в Прага е коригирането на командната структура на НАТО, за да се създаде „по-лека, по-ефективна, ефективна и разгръщаща се командна структура, която да отговаря на оперативните изисквания на мисията на Алианса.“ НАТО спря командването на Съюзническите сили в Атлантическия океан със седалище Норфолк, Вирджиния, и прехвърли всички оперативни правомощия на Съюзното командване на операциите (ACO), по-рано известно като Съюзното върховно командване в Европа (SHAPE) в Монсо, Белгия. По същото време командването на Съюзното командване (ACT) започва операции в Норфолк, Вирджиния, САЩ, което е отговорно за военната реформа на Алианса. Освен това в Лисабон, Португалия е създаден трети Съвместен щаб. Това официално влезе в експлоатация през март 2004 г. и ще формира основата за многонационалната съвместна оперативна група на НАТО (CJTF), разположена в морето. Дванадесет подчинени регионални централи трябва да бъдат закрити през следващите няколко години.
Резултатите от тези промени вече започват да се показват и са поразителни. Благодарение на факта, че всички операции понастоящем попадат под ACO, припокриващите се и неясни области на компетентност са изчистени и ясно дефинирани. Налице е по-ясно разделение на работата между ACO и новосъздадения ACT: ACO определя стандартите, на които подразделенията трябва да отговарят, за да бъдат въведени в експлоатация под командването на НАТО, а ACT е отговорен за разработването на необходимото обучение за тези части . Както ACO, така и ACT ще удостоверят, че устройствата отговарят на необходимите стандарти. Чрез концентриране на всички оперативни отговорности в една централа и фокусиране на другата стратегическа централа върху предизвикателствата на продължаващата трансформация и увеличаване на оперативната съвместимост на членовете, НАТО тръгна по пътя на текущата реформа, за да посрещне непрекъснато развиващите се предизвикателства на средата за сигурност днес.
Сили за реагиране на НАТО
Втората новаторска промяна, възникнала от срещата на върха в Прага, беше решението за създаване на сили за реагиране на НАТО (NRF), технически усъвършенствани, гъвкави, разгръщащи се, оперативно съвместими и устойчиви сили. Те трябва да съдържат елементи от сухопътните, военноморските и въздушните сили и трябва да бъдат подготвени за бързо придвижване, където е необходимо и въз основа на решението на Северноатлантическия съвет (NAC), най-висшият орган за вземане на решения на НАТО. Тези ясни инструкции - нещо, което всеки военен командир би искал да получи - дадоха на Върховното командване на съюзническите сили в Европа (SHAPE) правомощието да създаде наистина преобразуваща сила на NRF, която ще даде на Алианса значителни военни способности.
Веднага след като NRFs бъдат оперативно готови, за първи път в историята НАТО ще има постоянно интегрирани сили с наземни, военноморски и въздушни елементи и компонент за специални операции под командването на един командир. Тези сили ще тренират заедно, ще преминат през процес на сертифициране и, ако е необходимо, ще бъдат разположени заедно. NRF елементът с висока степен на готовност ще може да се разгърне в рамките на пет дни след издаването на инструкциите за прехвърляне и да остане в зоната до 30 дни. Като се има предвид новата, глобална позиция на Алианса - проявяваща се в поемане на отговорност за Международните сили за подпомагане на сигурността (ISAF) в контекста на международната миротворческа операция в Афганистан - NRF трябва да бъде готов да се разположи и да се поддържа навсякъде по света.
Един от важните аспекти на трансформационния характер на NRF е, че той не винаги ще бъде сила. За разлика от другите сили на НАТО, създадени за конкретна мисия, когато възникне необходимост и които често изискват мобилизация, силите на NRF ще бъдат на разположение за незабавно разполагане във всяка мисия, където Северноатлантическият съвет сметне за необходимо. В този смисъл NRF ще бъде подобен на ВВС за ранно предупреждение и Постоянните военноморски сили. За разлика от тези две сили, които са фокусирани съответно върху един компонент - въздуха. военноморски - NRF ще разполага с части и способности от всички основни видове войски, и в същото време ще бъде наистина интегрирани, съвместни и многонационални сили на НАТО от самото начало.
На 15 октомври 2003 г. в Северното регионално командване в Брунсум, Холандия, Алиансът пусна на ротация първи прототип на силите на NRF - т.нар. NRF 1 сила. Първите две ротации на NRF, макар и оперативно подготвени, имат експериментален характер. Те са замислени като малки сили и с ограничен обхват. SHAPE, ACT и Регионалният щаб експериментират с тези сили, за да разработят необходимите доктрини, стандарти за обучение и сертифициране, оперативни изисквания и изисквания за докладване на оперативната готовност, за да гарантират успеха на силите на NRF, когато достигнат първоначалната си оперативна способност през октомври 2004 г. Те ще достигнат пълна оперативна готовност през октомври 2006 г.
Да бъдеш активен обаче не винаги означава да прибегнеш бързо до използването на сила. Толкова важен за NRF, колкото и способността им да действат ефективно в най-високия край на спектъра от операции по отношение на интензивността, е фактът, че гъвкавостта и експедиционният характер на тези сили могат преди всичко да помогнат за предотвратяване на конфликти. В допълнение към способността да участват в мирно време в програми, които ще спомогнат за укрепване на държавните институции, гъвкавостта и експедиционността на силите на NRF предоставят на Алианса военна способност за разполагане на малки войски на територията по време на фаза на влошаване на възпирането. Например, присъствието на тези сили по време на хуманитарна криза може да помогне за стабилизиране на ситуацията, преди да ескалира, и дори би могло да помогне за създаването на условия за окончателно политическо уреждане без значителни загуби на живот. Особено в ситуации на хуманитарна криза е по-добре да се разположат войски преди да настъпи катастрофа, отколкото да се изчака тя да се случи и след това да се наложи да се справим с нейните последици.
Опитът на НАТО в Македония * между август 2001 г. и март 2003 г. показва възможността за проактивен подход. По искане на правителството в Скопие НАТО разположи сравнително малък брой войски през август 2001 г. като част от мерките за изграждане на доверие. Тази мисия, операция Essential Harvest, помогна за разоръжаването на бунтовниците, действащи в Албанската армия за национално освобождение (АОК) и даде възможност да започне процесът на възстановяване. По-малка сила на НАТО остана в Македония * в рамките на операция „Амбър Фокс“ за защита на екипи от наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), които наблюдаваха изпълнението на Рамковото мирно споразумение. Тези стъпки, предприети от Алианса, до голяма степен спомогнаха за мирното разрешаване на тази ситуация, предотвратиха ескалацията на кризата и несъмнено спасиха безброй животи.
Подвижността на силите на NRF и способността им да се разгърнат бързо ще осигурят на Алианса институционализиран военен капацитет за провеждане на подобни операции в бъдеще. Освен това NRF ще може да изпълнява други задачи съгласно регламентите на Северноатлантическия съвет, включително хуманитарни операции, операции по поддържане на мира и прилагане на мира, задачи за пряка интервенция, включително операции за принудително влизане, и ще може да извършва операции с висока интензивност, когато е необходимо .
Промяна в структурата на въоръжените сили
Освен че предоставят на Алианса активни способности, те ще служат и като инструмент за промяна на структурата на въоръжените сили на НАТО и структурата на въоръжените сили на отделните държави-членки. Това е необходимо, тъй като Алиансът все още запазва много от структурите и способностите, свързани със Студената война, когато НАТО разчиташе на номера и огнева мощ за изпълнение на своята мисия, с голям брой войски и голям арсенал от военна техника в основата на изискването. Например във въоръжените сили на държавите-членки има 279 бригади, 169 от които са назначени в НАТО през 2002 г. Изискванията по Целите на генерацията на силите на НАТО от 2004 г. обаче представляват само 102 бригади. С други думи, държавите-членки притежават умело 177 излишни бригади, респ. 55 дивизии, от които Алиансът няма нужда. Структурата на по-голямата част от въоръжените сили, които държавите-членки се ангажираха да предоставят на Алианса, е малко полезна срещу заплахите, които в момента са изправени пред страните членки, тъй като тези войски не са достатъчно мобилни, разполагаеми или устойчиви.
Един добър начин да се разбере този проблем е, когато НАТО се сравнява с компания, която е принудена да съкращава персонала поради пазарната среда. Компанията има твърде голям капацитет за това, което е направила в миналото, и твърде малък капацитет за това, което трябва да направи в бъдеще. Следователно, ако флотът трябва да бъде възстановен ефективно, трябва да се вземат тежки решения, за да се освободят средства за инвестиции в бъдеще.
За да се справи и да се адаптира към промените в средата на сигурност, Алиансът сега предприема стъпки за намаляване на броя, превъоръжаване и маскиране. НАТО извършва анализи за оценка на годността на войските за предвидените задачи, като използва NRF като основа. Тези анализи ще послужат за определяне на минималния брой войски и способности, необходими на НАТО за изпълнение на бойните мисии на 21-ви век. След като този списък с изисквания бъде попълнен, всяка държава-членка ще трябва да предостави такива войски и способности, каквито смята, че е в състояние да предостави. След като изискванията на НАТО бъдат изпълнени, държавите-членки сами могат да решат какви допълнителни военни сили искат да имат освен необходимите за Алианса. Постепенното адаптиране към параметрите на NRF по отношение на ротацията и текущите изисквания ще послужи като стимул за трансформацията на военните компоненти на държавите-членки.
През 1921 г. италианският теоретик за използването на въздушния потенциал Джулио Духет пише: „Победата ще се усмихва на онези, които очакват промени в характера на войната, а не на онези, които чакат да се адаптират към промените, щом се случат.“ Дори повече от 80 години по-късно, както авторът е написал тези думи, те все още имат същата валидност и сочат важността на програмата за реформи на НАТО, изложена в Прага. Трансформацията обаче не се случва с размахване на магическа пръчка и все още изисква много упорита работа.
Въпреки многото предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени по пътя към разполагането на силите на NRF, след като те достигнат пълната си оперативна готовност, напредъкът, постигнат след Прага, е повод за оптимизъм. Алиансът успешно осъществи значителни промени в командната структура и за по-малко от година концепцията стана реалност. Това е отличен резултат, особено като се има предвид колко трудно е да се промени всяка военна организация и култура. Алиансът има славна история и се справи отлично по време на Студената война. Днес тя се справя също толкова добре, като води операции в Афганистан, на Балканите и в Средиземно море едновременно. Убеден съм, че изпълнявайки визията на НАТО в духа на Пражкото споразумение, най-добрите времена все още предстоят за Алианса.
Генерал Джеймс Л. Джоунс е върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа и командващ европейския щаб в САЩ.