LycanWitch
Ангелска история за момиче, което трябва да намери вяра в себе си, да се бори със страховете и клопките, които има. | Повече ▼
СЕРАФИНА-Дете на сибилската книга
Ангелска история за момиче, което трябва да намери вяра в себе си, да се бори със страховете и клопките, които съдбата й е подготвила. Дъщеря на Серафина Дънкан.
ГЛАВА 4: Демонът във вериги
И тримата посочиха. Момичето се изправи и стисна ръце, затвори очи и прошепна нещо на вятъра. Тогава беше благословено. Тя започна да свети и хукна към вратата. Сера гледаше как изтича през затворената врата за почти секунда. Момчето с оранжевата щука я издърпа на крака и също измърмори ръце, измърмори нещо и се благослови, тя дори не забеляза и те вече бяха на покрива. Там вече стояха петима души, единият от които Лехиес лежеше на земята. Тялото и крилата му бяха вързани със сребърни тънки вериги, а от челото и ръката му течеше кръв. Метал сам по себе си като риба, суха и скърцаща със зъби. Беше бесен, не можеше да скъса белезниците.
Сера се хвана за смачканото гърло. Тя погледна вързаните Лехи, все още се чудеше какво се е случило, нейният дългогодишен приятел лежи на земята, побеснял и драскаше наоколо. Тя забеляза, че той има рана от куршум в лявата ръка. Рогата му бяха напукани, а крилата му изгорени от сребърни вериги. Дзен свали кожената си жилетка и я преметна през раменете на Сере, усмихна се и й примигна.
-Стой на страна. Ти ще го направиш за мен?
Той не дочака отговор, извади чук от обувката си и отиде до сивоокото момиче. Това я наръга в центъра на триъгълника, който беше нарисуван пред Лехиес, заедно със странни думи. Тя плесна и стисна ръце, прошепна няколко рими и Лехиес изчезна от нищото.
Отзад останаха само няколко искри бял прах. Сера наблюдаваше как бавно се изкачваше към също толкова белите облаци. Вдясно, на около пет метра, стоеше ранен мъж. Беше същият, който стреля по Лехиес. Беше висок, с черна коса до раменете. На светлината те имаха тъмносини отражения, като гарванови крила, те също изглеждаха диви като гарвани. Нишките коса покриха красивите му лазурни очи и Сера се страхуваше да ги погледне, за да не се изгуби в тях. Поток кръв потече от твърдото му мъжко рамо. Там имаше дълбока драскотина. Той погледна Шит:
-Значи все още си жив? Надявах се да има по-малък проблем.
-Ал, целта на мисията беше да я оживи. Може би не искате да го разстроите отново.
-Знаете къде го имам, дори с неговите уроци, когато той не го харесва, вие сами трябваше да отидете след него. Нямам нерви за подобни неща. Ако тя не оцелееше, щяхме да се притесняваме и всички да се връщат в ада. Или е трябвало да й го кажат отдавна и тя няма да се наложи да ни влезе под краката. Поне би било добре нещо подобно да е добро само за тях. Като десерт.
Той каза и погледна Сера, сякаш я презираше.
- Не мислите, че преувеличавате малко Ал?
- Не мисля, че трябва да чувам повече дзен, ще се видим в базата.
Той каза, прошепна си нещо и се изпари.
- Съжалявам, но какво означаваше това?
Тя включи Сера в разговора.
- Това означава, че тръгваме.
Дзен сграбчи белокосата девойка около раменете и стисна нещо на гърдите му. Точно в момента се преместиха в офиса, където седеше мъжът с кестенява коса и брадичка. Стаята излъчваше чувство на сигурност и спокойствие. На стената вдясно висяха различни оръжия - от златен лък до сребърни пистолети до медни ками. Имаше и снимки, едната от които имаше трима мъже, единият беше нейният баща, другият беше мъж в стаята, а третият беше неизвестен. Тя погледна стаята и не се изненада, така че още не беше видяла организираното пространство.
- Радвам се, че нищо не ти се е случило, Серафина, аз съм Хенри. Не ме помните, но с баща ви бяхме приятели.
Мъжът, седнал на масата, каза и се изправи, за да я прегърне. Беше искрено, като стар познат. Усещаше Кьолн в него, беше много запозната с нещо, но не можеше да разбере къде.
- Много си израснал, красавица си като майка си. Но косата на баща ти също блестеше навсякъде.
- Емм. Хенри? Не мислите, че трябва първо да й обяснявате какво се е случило и след това да анализирате историята си?
Той се намеси в дебата за дзен и погледна Хенри, сякаш го съдеше със скръстени ръце. Този с повдигнатата вежда каза:
- Дзен, все още си тук?
- Да, но не за дълго, трябва да отида да изведа Девет. Ирис отново ме счупи!
- Трябва да спрете да назовавате изобретенията си на бившия си.
- Не можех да се сдържа. Те са толкова сходни. И двамата са студени и ще ви лишат от свободата.
Той каза, усмихна се и примигна на Сера. Хенри го погледна и го хвана за главата.
- Боже, какво изпрати на моя екип?
- Само най-доброто, сбогом, Хенри.
Дзен се засмя и махна, когато си тръгваше.
- Чао за сега. Грийнхорн.
Тя си прошепна на Сера, завъртя очи и се обърна към Хенри. Той застана пред голяма витрина, пълна със сребърни оръжия. Тя беше очарована от чифт къси мечове. Красивото, лъскаво острие беше украсено с матови сребърни вишневи цветове и листа. Черната стоманена дръжка беше увита в червено кадифе.