Доброкачественото увеличаване на простатата е тясно свързано с нещастната комбинация от гени и начин на живот. Промените в начина на живот могат значително да намалят риска от заболяване за генетично предразположени мъже. Около половината от случаите на рак на простатата са причинени от генетични вариации.
Рискът мъж да получи рак на простатата е около 11%. Смята се, че приблизително
20% от пациентите умират от него. Съвременното състояние на науката дава възможност за определяне на личния риск
заболявания чрез генно тестване. Ако ДНК анализът разкрие значително повишен риск, той може
превантивна програма за значително намаляване на този риск.
В повечето случаи на рак на простатата симптомите не се проявяват до напреднали
етапи. Ако ракът се лекува рано, преди да се разпространи в други тъкани, той е 5-
годишна преживяемост от около 90%. След разпространението на рака, 5-годишната преживяемост
намалява до около 35%. Следователно ранното откриване е важно.
Доброкачествената простатна хиперплазия (ДПХ) е некарциномно увеличение на простатата
причинени от необичайно разпространение на някои клетки. Заболяването е много често и
обикновено се развива с възрастта. Рискът от увеличаване на простатата зависи от генетиката и факторите
начин на живот. Типични симптоми са: болка при уриниране, често уриниране, силно,
продължително уриниране, поддържано от коремно налягане. Ако пикочният мехур е маркиран
блокиран, урината може да се натрупва в бъбреците, което може да бъде животозастрашаващо
състояние. Ако туморът се е разпространил в близките лимфни възли или кости, те са често срещани
симптоми като болки в гърба и таза. В повечето случаи има костни метастази
разпространени и са също най-честата причина за смърт от рак на простатата.
Увеличената простата може да се лекува или с лекарства в зависимост от степента или
лазерна операция.
Ползи от генетичните тестове:
- генетична оценка на риска от рак на простатата
- оценка на риска от простатна хиперплазия
- анализ за ефекта на повече от 30 съответни лекарства
- ефективни превантивни мерки и ранно откриване
- по-добър лечебен процес чрез оптимално лечение
- адаптиране на начина на живот за намаляване на риска от заболяване
- медицински мониторинг за оптимална профилактика