Публикация от -АА- »14 май 2008, 18:19
"Болшевишката революция в Русия беше дело на еврейско планиране и еврейско недоволство. Нашият план е да имаме нов световен ред. Това, което работи толкова чудесно в Русия, ще стане Реалност за целия свят." - Американското списание на иврит - 10 септември 1920 г.
Сабо отива да потърси в архивите, за да види дали наистина е в този вестник.:))
Публикация от Телец666 »21 юни 2008 г., 02:11 ч
Публикация от Темпус7 »22 юни 2008 г., 00:44 ч
Публикация от krija »22 юни 2008 г., 11:44 ч
Публикация от Телец666 »01 юли 2008, 10:24
Публикация от TheBastard »02 юли 2008 г., 8:13 ч
Публикация от джакб »02 юли 2008 г., 8:59 ч
Публикация от kali520 »02 юли 2008 г., 9:01 ч
Публикация от Металиста90 »03 юли 2008, 21:44
Когато вземем комунистите, 10% от тях са евреи, 50% са християни. Така че фактът, че това е еврейска конспирация, е нелепо.
Можем също да кажем, че Буш е християнски диктатор, християнски заговор, за всеки политик, който вярва в тази и тази религия.
Тъй като комунистите бяха проспериращи в младостта си, като казаха, че започнаха да гласуват за комунизма, можем да кажем, че те станаха атеисти.
Същото важи и за еврейските комунисти. Като взеха този вот, те се отърваха от юдаизма.
Публикация от kali520 »03 юли 2008, 22:53
Друг експерт, който абсолютно не е запознат с въпроса и когато става въпрос за изразяване, не е в състояние да прочете поне нещо от темата, така че да изясни
Не знам откъде имаш 10%
И най-важното, стената не е религия.
Публикация от Металиста90 »03 юли 2008, 23:10
Публикация от Томасито »04 юли 2008, 01:43
но иначе си добре.
Ако имате резерви към някое от местните мнения, следващия път бъдете конкретни и спорете.
Публикация от -АА- »13 септември 2009, 18:07
Тази статия е публикувана във вестник на СС „Das Schwarze Korps“, 1943 г. и за мен улавя по-дългосрочния и изчерпателен поглед върху основните аспекти на (зидо) комунизма като такъв.
-
Омраза към низшия
Странно съвпадение беше, че именно Англосас въведе понятието за подчовек в политиката и посочи, че различните анархистки и комунистически течения, които преди са били, но само в наше време за първи път в организирана форма борбата за власт на земята, са бунт подчинени срещу управлението на висшата раса. Мъжът пристигна твърде рано и освен това беше твърде задълбочен в социалните предразсъдъци, за да проникне в неясните страхове и да го направи много ясен. Той не виждаше водещата роля на евреина в бунта, нито можеше да я види. Неговият подчовек имаше предимно черти на социална основа, неговият свръхчовек съответстваше на управляващата класа. И все пак той инстинктивно улови сърцевината на предстоящия конфликт. Подчовекът се готвеше да се организира, присвои технологичните оръжия, създадени от висшия дух на състезанието, за свои по-добри цели и се впусна в решителна борба с преобладаването на своята маса.
В болшевизма подчинената организация е достигнала етап на развитие, на който се осмелява да предприеме победоносно шествие около земното кълбо. В безкрайните степи на Изтока водещата еврейска класа на подчовечеството, която се събуди за съзнателно съществуване, намери неизчерпаем резервоар от сили, които досега без лидерство и без предразсъдъци, като восък във всяка силна ръка, бяха много по-подходящи за своите цели, отколкото расови отстъпничество в разкъсания пролетариат на европейските културни държави, който беше твърде слаб по брой и сила и твърде болен за скритото си престъпление, за да застраши сериозно правителството на по-добра раса. В болшевизма субхуманизмът научи своя инструмент за расова борба. И макар целите му да са крайно отрицателни, не естественият подбор, а неестественият контраселекция, не насърчаването на висшето расово развитие и по този начин човешката култура, а утъпкването на расите до некултурна расова каша като сигурна основа за еврейското световно господство, остава фактът, че болшевизмът също представлява в своя смисъл - расовият светоглед, че и неговите действия, въпреки противоположните теоретични учения, се управляват от расовата идея, че неговата политика също е обект на расови аспекти.
Следователно болшевизмът в своя кръг на властта не беше доволен от изтреблението на всички хора, които предадоха висша раса със своето богатство, образование, успех в живота или най-накрая външния си вид и характер. Неговите омразни инстинкти и глупавото недоверие го караха да продължи. Освен това той преследва дребните земеделци след едри земевладелци, които се придържат към имота и по този начин предизвикват подозрение, че те могат да бъдат наследствени носители на по-висше развитие, в което техните потомци отново ще се превърнат в господарска класа. Това е начинът, по който пролетариите, които проявяват началото на „буржоазията“, децата могат да образуват пластове, които да се издигат от расовата каша на подчовечеството.
Европейските нации живеят в районите, които имат днес след преселението на хората, едва ли някой от тях е на по-малко от хиляда години. Тогава не е чудно, че те приемат съществуването си за даденост. Но бунтът на подчовечността е уникално събитие не само през тези хиляди години, но и през цялата история на човечеството. Силата на духа, който ни издигна от неандерталската държава, за пръв път се сблъсква със своя противник: духът срещу духа, надпреварата срещу водораслите, културата срещу некултурата, творческият гений срещу животинския инстинкт. Преди силата на това въздействие съществуването на нации не тежи много. Тези нации трябва да хвърлят повече решения на водни кончета, отколкото само тяхното постоянство.
Ние обаче вярваме, че възходящото развитие на човечеството не се управлява от произволни съвпадения, а от определени, неизменни природни закони. Ние не вярваме, че откриването на скандинавския човек, неговия отличен дух, неговата телесна хармония и културната сеитба, попаднали под неговите стъпки, е само една от многото възможности и че природата има друга в резерв. Ние не вярваме, че законът на избора, на който е подчинена цялата природа, би могъл да бъде обърнат в човешкото царство и че образът на бъдещето няма да се определя безкрайно от още по-висша еволюционна форма, а от мерзостния звяр, който гледа при нас от Изток. Но само вярата във вечността на нашата раса не е достатъчна. Въпреки че природата ни е дала всички шансове, ние трябва да ни докажем, че сме такива, каквито сме искали да бъдем.