Братислава - Приблизително десет процента от женското население в Словакия страда от синдром на свръхактивен пикочен мехур. Това е прекомерно и често желание за уриниране, което в някои случаи може да бъде придружено от изтичане на урина - т.е. инконтиненция. Типично
31 март 2010 г. от 00:00 ч. TASR
за този синдром е и често уриниране през нощта, т.е. - никтурия.
Лекарите правят разлика между синдром на сухо и мокро, в зависимост от това дали пациентът също има проблеми с изтичането на урина или не. "Сухото означава, че няма инконтиненция, по-често се среща при мъжете и също така е свързано с дължината на уретрата, която е около 16 см при мъжете. Обратно, влажността е по-често при жените. Тя е свързана и с дължината на уретрата - дълъг е при жените около четири см. ", обясни гинекологът Петър Бренишин за TASR.
Въпреки че симптомите на този синдром се срещат еднакво при жените и мъжете, това разстройство се диагностицира и лекува по-често при жените. Честотата на свръхактивен пикочен мехур се увеличава с възрастта, но не е вярно, че това е признак на стареене.
Основният симптом е споменатото прекомерно и често желание за уриниране. Често се бърка с физиологичното желание, което е нормалното усещане, придружаващо пълненето на пикочния мехур. Той се различава по това, че се появява внезапно и принуждава пациента да уринира много бързо, за да предотврати изтичането на урина. "Ако вземем предвид, че приемът на течности през деня е около 1,5 до 2 литра, тогава уринирането през деня не трябва да е повече от осем, а през нощта не трябва да бъде повече от две", заяви Бренишин.
Рисковите фактори за този синдром включват например начин на живот, чести възпаления на пикочните пътища, които често не се лекуват, както и възпаление на женските полови органи. Хиперактивният пикочен мехур трябва да се разграничава от други заболявания, като стрес инконтиненция при жените и увеличаване на простатата при мъжете, които могат да имат подобни симптоми.
Според експерти, както и самите пациенти, хиперактивният пикочен мехур оказва огромно влияние върху качеството на живот, поради което лечението му се фокусира върху потискането на симптомите. Успешното лечение трябва да намали хиперактивността на пикочния мехур, без да повлияе неблагоприятно на други органи или нормалната функция на урината.