/ отпечатък/ROMBOID/списание за литература и художествена комуникация Издател ID: 00 178 527 Ev 4439/11. ISSN 0231-6714. Редакция Радослав Пасия (главен редактор) Ярослав Шранк (редактор) Ивана Тараненкова (редактор) Ивана Команичка (редактор) Яна Балик (графичен дизайн) Ева Ковачевичова-Фудала (техническа обработка) Художествен дизайн на корицата Камила Кркошова Графичен дизайн на корицата Жана Балик кръг Владимир Барборик, Яна Цвикова, Габриела Магова Издател на Асоциацията на организациите на словашки писатели. Изданието е публикувано през юли 2015 г. Адрес на редакцията и издателя Laurinská 2, 811 01 Братислава www.romboid.eu Тел. 02/544 338 71 Имейл [email protected] Отпечатано от Eterna Press, Radlinského 27, Братислава Абонаментите за абонаменти се приемат от всяка поща и доставчик на Slovenská mail. Поръчките в чужбина се обработват от Slovenská pošta, a. s., Център за абонаментна преса, Uzbecká 4, POBox 164, 820 14 Братислава 214. Цена на един брой 2 в чужбина 5 двойни издания 4 броя за абонати 1.5 Целогодишен абонамент (10 броя) 15 с пощенски разходи в чужбина 50 Неподредени ръкописи се завърна. Година L/2 /

2015

Caput Mortuum Michal Habaj Мъдрост Совите в този град далеч не напомнят на символа на мъдростта и знанието. Те се нахвърлят върху беззащитни пътешественици, чиито лица, разкъсани в кръв, никога няма да намерят последната гледка, в която човешкото око се е сляло с окото на хищник. В свистящия звук, който витае над главите на туристите, хвърлени в стария век от странните клетки на времето, ние, които управляваме машината на човека с лостовете на неговите емоции, думи и дела, разпознаваме спомена за завръщането към нещо, което завинаги остана заключена в рисунките по стените на първите пещери. Хвърляме се напред, с ръкавица в ръкавица, металният връх на устната минава през екраните, докато удари човешка кост. Внимателно събираме последното месо, разтваряме криле и го оставяме в праха век след век. Излизаме от огъня гол и силен, имаме своите десетки хиляди години, докато човешките паразити/3 /

той мечтае за мечтата си за век, активна старост, лято на Луната. Ние се смеем. Падналите воини напомнят на таралежи, излюпени от броня: свистенето на векове след век се носи над страната, добитъкът не диша. За да определите целта и да не я пропуснете, командата от контролната кула звучи, когато совите мъдре лицата си, за да убият земята с дронове, обучени да убиват. В тихи маски пътуваме векове, по бреговете на езерото вдигаме стълбове дим, черепи и кости, тайни знаци. Сега се молим на теб, Велики, докато Божиите хора отново не отворят очите си. В този момент совите атакуват. Докато седя тук и слушам подсвирването, мисля за всички жертви, които ще бъдат обездвижени завинаги в нощната тишина. Те никога няма да разберат причината за смъртта си, само окото на човека ще се слее с окото на хищник. Сложих лицето си и потеглих./4 /

KOMPARZ Поне знаете каква грешка е, когато се скитате из тази пуста градина и единственото нещо, което ви придружава, са минералите и престъпността. Други го наричат ​​любов, но вие подозирате, че нито едно от чувствата, които управлявате и контролирате, не е част от това, което може да се отчете в печалба. Не откривате в себе си лицето, което някога съдиите са ви дали в пристъп на желание за простота. Лицето, което носехте като дете, докато не облечете ново, никога няма да принадлежи на никого, освен на самия вас, както никога не сте били, защото времето изтри всичко, което бихте могли да бъдете в друг живот. Новото лице нарастваше бързо и можеше да се сваля по различни поводи. Всичко, което трябваше да направите, беше да се усмихнете пред камерата и нацията отпадна от благодарностите. Научихте толкова много трикове, за да направите хората статистици за вашия собствен успех и истина. Той се бореше с вятърните мелници, които растяха като гъби след дъжда, поне така изглеждаше от телевизионните екрани на света. Получихте посещения,/5 /

приемаше знаменитости, закусваше с принцове и принцеси, спаше с модели, актриси и актьори те научи да слагаш пред камерата, сякаш са летни сандали. Той купи храна за десетки хиляди гладуващи деца и превърна съседния регион в гладна долина. Той сравнява градовете и щатите със страната (това е просто изявление за радиото и телевизията), търгува с всичко, което може да бъде монетизирано. Но вашата история е за нещо друго. Една сутрин си си срязал пръста и кръвта, която видя, беше различна. От този ден нататък броите здрач и сенки или падате все по-бързо и по-бързо, водите се отпускат и гласът на старите жени от радиото е просто примамка. Други ловци ловуват за вас, други огледала отразяват плановете на света към вашата гибел. Няма да останете под контрол и да крещите няколко пъти подред. Името ти е ужасът от истината, която криеш, ужасът от лъжата, измамата и злото, на които си служил в желанието, изкупено от лъжа. Бройте секундите от страните на ада, докато други сили не дойдат след вас. Не ви остава много време. Устата, очите и носът ви се движат по лицето ви, сякаш някой иска да се появи отново/6 /

играйте игра на шах. Докато не ви направим някой друг, кралицата поема контрола над дъската и кралят се настанява на сигурно място, където плановете на етажите на новите експедиции могат да бъдат добре фокусирани. Няма да вървим в тази посока, нито тази, нито онази. Просто се стопли, това, което ще почувстваш, не е от този свят. Михал Хабай (1974) е поет и литературовед. Под негово име са публикувани пет поетични книги, най-скоро Михал Хабадж (2012). Публикуваните стихотворения идват от книгата Caput Mortuum, подготвена от Drewo a srd./7 /

Празна страница на Камил Мартин Владо ярко сламено жълто средно сламе жълто слама жълто тъмно жълто кафяво кафяво червено кафяво лилаво общо лилаво ярко синьо наситено синьо синьо синьо тъмно синьо червено едва се вижда в тъмното светло червено привечер тъмно червено червено видимо светло червено видимо череша червена светлина череша червено светло червено много светло червено лимон жълто светло жълто жълто бяло бяло Мартин Владо (1959) е поет и писател, най-скоро стихосбирката Oil (2011) и книгата с разкази Seventeen Zero Four (2014) Живее в Кошице./30 /

НОЙМАН, Герхард: Умрете абсолютен метафер. В: Poetica 3, 1970, бр. 3 4, стр. 188 225. NÜNNING, Ansgar (изд.): Лексикон на теорията на литературата и културата. Бърно: Домакин, 2006. PACKALÉN, Sture: Die Hölderlin-Gestalt in der Lyrik der Bundesrepublik und der DDR. В: Text und Kontext, 1987, бр. 14.2, стр. 255 280. SPARR, Thomas: Celans Poetik des hermetischen Gedichts. Хайделберг: Зима, 1989. WITTE, Бернд: За една теория на херметичната поезия. В: Poetica 13, 1981, с. 133 148. ЗАМБОР, Ян: Интерпретация на поетика. Братислава: AOSS, 2005. ZAMBOR, Ján: О, защо не съм вихър. В: Хвиездослав в интерпретации. Съставител и редактор на Ян Замбор. Братислава: LIC, 2009, с. 56 71. ZAMBOR, Ján: Tvarovanie básne, tvarovanie zmyslu. Братислава: Веда, 2010. http://bersarin.wordpress.com/2013/05/31/die-weisen-der-wirklichkeitserzeugung-die-kunst-als-dasmedusenhaupt-kleiner-exkurs-zu-georg-buchner/ (19 2 февруари 2014 г.). Терезия Струхарова (1985) учи словашки и немски изследвания във Факултета по изкуства на Университета Коменски в Братислава през 2009 г. През 2014 г. тя защити успешно дисертацията си, озаглавена „Измерения на съвременната метафора“ в Института за световна литература на Словашката академия на науките в Братислава. Освен литературна наука, той се занимава и с художествен превод./48 /

посочи пълното изпразване на споменатите текстове. По-минималистично подреждане в текста беше достатъчно за Хрех и Контрош, което показа колко изпразнени могат да бъдат кураторските текстове, особено тези, които пишат за абстракция, тъй като повечето от тези твърдения можем да приложим към работата на няколко художници, създаващи по линия на съвременните абстракция. Ясно е, че изборът на естетика в тази WordArt беше подчинен на вида изкуство, с който се занимава. Ивана Команичка/72 /

/ 50 години Ромбоид от редакционния архив/Изложение на експертното становище (.), 1987/87 /