пише Маншарамани

8.2. 2012 13:16 Процесите, предизвикали икономическата криза, се повтарят в селското стопанство

В балона с недвижими имоти, който се наду през първата част на последното десетилетие, банкерите използваха ниската цена на парите и политическата подкрепа на евтините жилища, за да се разпаднат и да маскират риска до безпрецедентна степен. Светът все още се възстановява от морален риск. В момента подобен процес протича в американското земеделие, пише Йейл Викрам Маншарамани, професор в Йейлския университет, в коментар за Bloomberg.

"Хранителният балон, подобно на този за недвижими имоти, е израснал от система, която има за цел да увеличи ефективността чрез производството на големи обеми, като по този начин понижава цените и увеличава потреблението", пише В. Маншарамани.

Оцелела система

Професорът посочва, че системата за директна държавна подкрепа за фермите, създадена в отговор на поредица от лоши реколти през 70-те години, не се е променила и днес създава голям брой субсидирани култури (особено царевица, соя или пшеница), които изкривяват пазара на ниски цени и влияят на нарастването на нездравословното хранене в САЩ.

През 70-те години правителството трябваше да мотивира фермерите да увеличат производството и обеща да съпостави цените, ако паднат под изкуствен таван. В крайна сметка това доведе до ситуация, при която фермерите могат изгодно да продават неограничен брой култури, независимо от пазарната ситуация. По този начин фермерите бяха мотивирани да произвеждат и продават реколта при всякакви обстоятелства.

Системата се задържа и доведе до дългосрочно увеличение на производството, което достигна своя връх през последните години. Американските фермери планират да обработват най-много земя от 1984 г. тази година, а царевицата трябва да се засява най-много след Втората световна война. Нетната печалба на американските фермери миналата година надхвърли 100 милиарда долара.

Г-н Маншарамани обръща внимание на паралела с началото на финансовата криза, когато Федералният резерв на САЩ понижи лихвените проценти в отговор на спукването на интернет балона през 2001 г., което намали цената на парите. Това мотивира банкерите да създават големи количества евтин дълг и потребителите да консумират дълг.

„Точно както банкерите престанаха да се грижат за финансовото здраве на своите клиенти или за способността им да изплащат дълг, фермерите, под влиянието на държавни програми, спряха да отглеждат храна в полза на хората, които я ядат, пише В. Маншарамани.

Лошите калории станаха по-евтини

Цената на храната е намаляла средно с един процент годишно през последните 30 години. В резултат на това за същия период средната дневна консумация на калории се е увеличила с приблизително 18 процента, или около 400 калории. Увеличението на потреблението обаче се наблюдава главно в ястия, произведени от субсидирани от държавата култури, като нездравословни ястия от брашно и зърнени храни. Средната им дневна консумация се е увеличила със 155 калории от 1980 г. насам. За плодовете, които получават субсидии с порядъци по-ниски, дневната консумация е нараснала средно с шест калории. Консумацията на зеленчуци остава непроменена.

През 2004 г. за един долар може да се купят 1000 калории картофен чипс, но само около 250 калории моркови. Според В. Маншарамани поддържането на сегашната система ще доведе до допълнително увеличаване на затлъстяването и значително увеличаване на разходите за здравеопазване. „Ако действаме сега, можем да попречим на евтината храна и нарастващите стомаси да увеличат бъдещите разходи за здравеопазване“, пише В. Маншарамани.

Реформата на системата обаче може да се окаже твърде взискателна в годината на президентските избори. Интензивното земеделие е една от малкото стабилно печеливши области на икономиката на САЩ през последните години и фермерите трудно биха могли да понасят реформи. Промените също могат да разклатят заетостта в земеделските страни.