Пандемията е типична „готварска книга“, в която Робин Кук майсторски съчетава медицински факти с въображение, насочвайки вниманието на обществеността към техническите възможности на съвременната медицина и произтичащите от това етични проблеми.
В романа Пандемия това са машинации около трансплантирани органи, а също така и безпощадността на бизнесмени в медицинския сектор, които не се колебаят да отидат за пари дори през трупове.
В метро в Ню Йорк привидно здрава млада жена внезапно отпада и умира малко след транспортирането си в болницата. Случаят, напомнящ на медицинския експерт Джак Стейпълтън, ще бъде припомнен за случая й от грипната пандемия от 1918 г. Тя се страхува, че ужасяващата болест ще се повтори на стогодишнината.
Джак извършва аутопсия няколко часа след смъртта на жената и открива зашеметяващи аномалии: те трансплантират сърцето й и нейната ДНК съвпада с ДНК на трансплантирания орган, въпреки че нещо подобно е изключително малко вероятно.
Фактите не съвпадат с грипа, но Джак трябва да се състезава с времето, за да идентифицира жената и да разбере какъв вирус е могъл да причини толкова големи щети. Тази задача става още по-спешна, когато други двама души умират също толкова бързо.
Нищо обаче не е ясно, докато не влезе в очарователното царство на CRISPR/Cas9, биотехнологичен метод за генна модификация, който наскоро привлече медицинската общност и привлече вниманието на най-малко етичните членове.
Джак прави опасна стъпка и удря другата страна на пазара за трансплантация на органи. Той се оказва изправен пред мегаломански бизнесмен, който е готов да рискува човешки животи, само за да успее в нова доходна медицина. Ако Джак не внимава, той може да загуби живота си следващия път.
Чуйте пасажа. Алфред Суон чете от книгата:
Лекарят и писател Робин Кук получи световно признание като медицински трилър, сега повече от тридесет са продадени в повече от 100 милиона копия.
Той публикува няколко истории на словашки език, които станаха бестселъри. От първите знаци на живота, или Човекът, който е играл на Бог. Чрез треска, слепота, смъртоносен грях, фатално изцеление, токсин, криза, до шарлатани, убийство на дълги разстояния или домакин.
Прочетете новините за пандемията:
ПОНЕДЕЛНИК, 5 НОЕМВРИ 9.10
"Изчакайте! Дръж се! “, Извика Карол. Току-що беше влязла в метрото на Четиридесет и пета улица в квартал Сънсет Парк в Бруклин и забеляза, че комплектът R вече е на платформата. За свой ужас тя пристигна по-рано, така че направи нещо, което нюйоркчаните не очакваха от нея. Карол здраво стисна новата миниатюрна раница на Gucci и хукна. Не беше лесно по причини, несвързани с облеклото - тя носеше любимата си рокля и обувки на относително високи токчета - но по-скоро с издръжливост. За нея всяко бягане означаваше представление, което доскоро тя не можеше да направи повече от година. Тя хукна, трескаво размахва свободната си ръка с надеждата да привлече вниманието на водача, който ще остави вратата открехната.
Робин Кук - Убийство на дълги разстояния. Приложение за убийство на мобилни телефони. Нямате го и вие?!
Вацлав Нойер - Проклетото наследство. Те не се поколебаха да убиват за редки банкноти!
Хьорт-Розенфелд - Висша справедливост. Северна престъпност, от която замръзва.
Франтишек Козмон - Влк. Топ словашки мафиотски детектив
Това беше херкулесов спектакъл за нея, тъй като изобщо не беше във форма и когато скочи в комплекта, тя дишаше забележимо. Освен това тя усети как сърцето й бие в гърдите, което малко я притеснява. Тя обаче вярваше, че моментът ще се успокои и наистина го направи. През последния месец тя беше ходила с философски център с философия и прекарваше по двадесет минути през ден на бягаща пътека. Тя го счете за невероятна крачка напред. Ако някой беше предсказал преди четири месеца, че ще практикува толкова много на този етап от живота, тя щеше да го нарече чист глупак. Излишно е да казвам, че беше развълнувана. Възможността да избяга отново я караше да се чувства възродена по много начини.
Веднага след като влезе, вратата се затвори и влакът тръгна към Манхатън. За да запази равновесие, тя грабна една от вертикалните решетки, които се простираха от пода до тавана и се огледа за подходяща седалка. Тъй като настройката спираше само шест пъти от началната станция на Деветдесет и пета улица в квартал Бей Ридж и беше вече девет и единадесет, практически след сутрешния пик, имаше много свободни места. Като опитен пътник в метрото обаче тя знаеше, че някои са по-добри от други. Не беше необичайно някой да дразни човек във вагон и обръщането на внимание на детайлите често се отплащаше. Скоро тя забеляза обещаващо място, само на три метра.
Щом комплектът достигна необходимата скорост, Карол тръгна към седалката, върху която се фокусира. Съседните места не бяха заети. Най-близките хора, разделени от празно място, бяха възрастна добре облечена афроамериканка и привлекателна бяла жена. Карол изчисли, че е на около двадесет и осем години. Тя беше впечатлена от тънкия женски стил и качество на ежедневната, но елегантна рокля. Прическата й не се различаваше много от тази на Каролин. Обръснатата тъмнокафява коса беше покрита предимно с избелен русен дерайльор. Карол се чудеше дали случайно са ходили при един и същ фризьор. Тя седна и размени бегъл поглед и усмивка с жената. Това беше част от Ню Йорк, която тя обожаваше. Човек никога не знаеше на кого ще попадне. Животът тук беше много по-интересен, отколкото в задния двор на Ню Джърси, където тя израсна. Там хората са свикнали с нещо като тийнейджъри и никога повече не са опитвали нещо ново или вълнуващо.
Предстоеше й дълго пътуване с метрото, така че тя се чувстваше удобно. Тя извади iPhone от раницата си, за да прочете обезпокоителните текстови съобщения, които наскоро бе разменила с Хелън, жената, за която планираше да се ожени, но само ако се отърве от сериозни здравословни проблеми. Тъжната ирония на съдбата беше, че симптомите почти изчезнаха, но връзката премина през изпитание. Настъпи обрат към по-лошо, до степен, че Карол наскоро се е преместила от апартамент в Бруклинския Бороу Парк, където живеят заедно, в собственото си студио в Сънсет Парк. Всичко се случи съвсем внезапно. Преди почти три месеца, когато Карол претърпя операция в болницата, която й спаси живота, Хелън покани скъп стар приятел от гимназията Джон Карвър. Той се озова в Ню Йорк и се нуждаеше от апартамент. Тя потърси емоционална подкрепа, някой да я утеши, докато преодоля страха си, че Карол ще умре. Но тогава се случи нещо неочаквано.
При изтощителни емоционални обстоятелства и интимна близост старите романтични отношения между Хелън и Джон са възродени. Накрая се оказа, че Карол оцеля и Хелън се надяваше да прояви разбиране и да приеме Джон като постоянна трета страна във връзката им.
Въпреки че първоначално Карол изпитваше ужас и шок, след стреса от хоспитализацията и неизбежната смърт поради отчаяна нужда от любов и приемане, нестандартното споразумение в продължение на няколко месеца наистина се опита. Но за нея това не беше нищо. На тринадесет години тя се примирява със своята сексуална ориентация и се адаптира към нея. С напредването на възрастта тя ставаше все по-уверена.
Тя прочете отново всички текстови съобщения и преживя емоциите, свързани с тях, но това никак не й помогна за настроението. Тя се принуди да погледне татуировката, която беше направила с Хелън преди шест месеца. Трудно беше да го игнорираме, защото се открояваше в предната част на дясната й предмишница. Част от пъзела лежеше до предполагаемия източник. И двете парчета бяха нарисувани с перспектива, за да изглеждат по-реалистични, а основата на източника се пръсна от дъгови цветове. Парчето на Каролайн беше името на Хелън, а Хелън - на Каролино. Карол винаги го обожаваше и досега тя се гордееше с него. Целта на това пътуване обаче беше да се върнат в салона в центъра на Манхатън, където са си направили татуировките, и да направят нещо, за да изтрият болезнения спомен от всичко, което се е объркало помежду им. Карол нямаше представа от какви опции ще може да избира, но предполагаше, че татуировката ще измисли нещо. Благодарение на пътуването, тя поне имаше какво да прави, защото нямаше време да се върне към кариера в рекламата. Не е имала намерение от месец. Това беше сделката, която бе сключила с лекаря си.